Турският премиер Реджеп Таип Ердоган се старае всячески да ограничи икономическите щети от неправилния си избор в битката за властта в Египет. Анкара вече ухажва интензивно инвеститорите от арабските монархии, които подкрепиха новите военни египетски управници, свалили от власт лидера на „Мюсюлманско братство“ – Мохамед Мурси, и са напът да го осъдят на смърт.
Регионът на Персийския залив е изключителна алтернатива за Турция, след като преговорите за приемането й в Европейския съюз навлязоха в задънена улица, а кризата в еврозоната ограничи ръста на търговския обмен. В замяна на това турските продажби за Близкия изток са скочили осем пъти, откакто през 2003-а Ердоган дойде на власт, и са достигнали през 2012-а 38.6 млрд. щ. долара. Наистина ЕС все още е най-големият търговски партньор на Анкара, но страните от Залива в момента вече купуват почти една четвърт от турския експорт. Турските компании пък са с водещи позиции в надпреварата за контракти за стотици милиарди долари, след като шестте държави от Съвета за сътрудничество в Персийския залив започнаха да разширяват инфраструктурата си.
По оценка на политически наблюдатели регионалната стратегия на Ердоган е работила безотказно до началото на арабската пролет през 2011-а и особено след като дългогодишният президент на Египет Хосни Мубарак бе свален от власт и на мястото му година по-късно бе избран Мурси. По време на едногодишното управление на лидера на „Мюсюлманско братство“ Анкара предостави на правителството му финансова помощ, включително и заем за 1 млрд. щ. долара – ориентация, която скара Турция със Саудитска Арабия и с ОАР. По онова време най-големият финансов донор на Египет беше Катар – с 8 млрд. долара.
Когато египетската армия свали Мурси след масовите протести на египтяните през юли миналата година, Ердоган въстана срещу „преврата“, а новите военни управници отзоваха дипломатите си от Анкара и отнеха лицензите за бизнес и визите на 43 турски инвеститори в Египет. Турският износ за Кайро падна с над 40% от началото на юли до края на декември 2013-а спрямо същия период на 2012-а, по данни на Египетската централна банка. Главнокомандващият на египетската армия Абдел Фатах ал Сиси, който отстрани от власт Мурси, заяви в интервю за „Скай нюз Арабия“, излъчено на 12 май, че Турция е предизвикала разрива и че Египет отхвърля всеки опит за намеса във вътрешните му работи.
Забелязва се и известно охлаждане на отношенията между Анкара и Риад. Саудитска Арабия се оттегли от преговорите за покупка на турските дрони „Анка“ (безпилотни летателни апарати), което щеше да е първата турска задгранична продажба на самолети, писа на 18 март турският вестник „Джумхюриет“. А Сонер Кагаптай – директор на турската програма за проучвания във Вашингтонския институт, отбелязва, че „Турция днес е останала почти без приятели в Близкия изток“.
Ердоган, който през август 2013-а обвини страните от Залива, че „подкрепят диктаторите“, вече се опитва да избегне ескалация на напреженето с арабските монархии и Египет. В началото на май той изпрати в Дубай финансовия си министър Мехмет Шимшек, който се срещна с тамошни фондови мениджъри, за да ги покани да инвестират в Турция. Месец по-рано турският президент Абдулла Гюл и министър Шимшек пътуваха за Кувейт, за да „рекламират“ стабилната турска икономика и публични финанси на среща с инвеститори.
Анкара се стреми да привлече 10 млрд. щ. долара саудитски инвестиции в химикали за петролния бизнес през следващите пет години, съобщи саудитският вестник „Ашарк Алавсат“. А египетският министър на търговията Мунир Фахри Абдел Нур твърди, че турски инвеститори все още търсят възможности за вложения в Египет.
Същевременно Турция все още поддържа изгодни отношения с Катар. Министър Шимшек смята, че емирството вероятно ще прояви интерес към проекта за усъвършенстване на каменовъглените мини и електроцентралите на стойност 12 млрд. щ. долара, от участие в който се отказа „Абу Даби нешънъл енърджи“ след свалянето на Мурси. „Катар исламик бенк“ пък води преговори да купи дял от турската банка „Асия“ (Asya Katilim Bankasi). А турските корпорации SFTA и Yapi Merkeziсе похвалиха на 6 май, че са част от консорциум, получил договор за 4.4 млрд. щ. долара за строеж на линия на метро в столицата на Катар – най-голямата в историята чуждестранна сделка, печелена от турски компании.
Въпреки тези успехи и огромното богатство на Катар обаче БВП на емирството е наполовина по-малък, отколкото на ОАЕ , и е една четвърт от икономиката на Саудитска Арабия. Затова и решението на Анкара, що се отнася до нейните политически и икономически амбиции, е да се отправи на изток – към Съвета за сътрудничество на държавите от Персийския залив.
