Главоболията на правосъдното министерство с бягствата на затворници продължават. Но краят им не се вижда, тъй като предприетите от заместник-министъра на правосъдието Илия Ангелов и от ръководството на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ проверки, обиски и претърсвания на местата за лишаване от свобода в страната разкриват обичайни проблеми. А решаването им със силов подход – както се кани министърът, е невъзможно.
Картината е ясна – при внезапните проверки в затворите (в София, Пловдив, Бургас, Варна, Плевен, Враца, Ловеч, Пазарджик, Бобов дол и Белене)бяха открити и иззети десетки мобилни телефони и наркотични вещества – тяхното количество не беше уточнено. Министерството потвърди и информациите, че дни преди бягството от Централния софийски затвор на Николай Николов-Шатката и на Хосе Мартинез е изчезнало личното оръжие на психолога на затвора Сергей Куртев. Това било установено при проверка, а Куртев не могъл да даде смислено обяснение къде е пистолетът му.
На този фон действията на министерството продължават да се отличават с неадекватност. То излезе със съобщението, че ръководството на затвора е уведомено за липсата на оръжието още на 24 април. Възниква въпросът: защо до ден-днешен не е направена връзка между този случай и бягството на Шатката и Мартинез, щом съобщението беше направено „във връзка с появилите се публикации в медиите“? Защото в тях се допуска, че двамата бегълци са успели да вземат пистолета на Куртев. И не беше ли редно ведомството да излезе с предупреждение, че бегълците може да са въоръжени, веднага след изчезването им в последния ден на април?
Междувременно беше регистрирано ново успешно бягство, при това куриозно – затворникът работел в Академията на МВР в столичния кв. „Младост“. Незнайно по каква логика излежаващият присъда бил уреден да мие колите и да коси тревата в комплекса на учебното заведение, в което преподаватели, служители и курсанти притежават или боравят с бойно оръжие. Затворникът излежавал наказанието си в общежитието в „Казичене“, но след поредния работен ден в полицейската академия си тръгнал и не се прибрал. Което ни кара да мислим, че работещите на външни обекти затворници(или поне определени категории от тях)изобщо не са охранявани. Прибират се и отбиват присъдата си на добра воля, ползвайки общежитието за безплатна нощувка. Добрата новина в случая е, че става въпрос за осъден не за убийство, а за кражба, който беше открит часове по-късно в дома си в столичния кв. „Овча Купел“.
Бившият дългогодишен шеф на затворитеПетър Василев пък се съгласи с основателността на съмненията на „Параграф 22“ във версията на правосъдното министерство – че Шатката и Мартинез са се изнесли през портала в автомобил със син буркан, с тъмни стъкла и с фалшиви регистрационни табели, който охранаващият капепеец не проверил заради силния дъжд. Според Василев доказателства за това няма, тъй като никой не е видял затворниците нито да влизат, нито да излизат от колата. Според Василев официалното лансиране на тази версия е прибързано, тъй като все още не е ясно кога е извършено бягството и какъв е пътят на бегълците до напускането на охраняваната зона.
Петър Василев опроверга и представената от министерството статистика за бягствата. Според него те били около 120 на година от две десетилетия насам. Министерството тъврди обаче, че за последните шест години бегълците са 77 и едва шест от тях не са задържани впоследствие. Сред тях са и Шатката, Мартинез и изчезналият пет дни след тях от общежитието към затвора в Бургас Иван Гюров-Шливата. Разминаването в данните е огромно, но може да бъде обяснено с обстоятелството, че много от бегълците биват задържани по-късно.
В тази обстановка Илия Ангелов продължава да върви към челен сблъсък със Синдиката на служителите в затворите в България по въпроса за замяната на 24-часовите дежурства с 12-часови. Синдикатът е твърдо против тази мярка – тя би променила схемата на работа и на почивки на надзирателите – вместо да работят едно денонощие и да имат три почивни дни, те ще работят два дни по половин денонощие и ще почиват още два. Според синдикалната им организация това би увеличило разходите им за транспорт, а според министерството така ще бъдат по-отпочинали и концентрирани по време на работа. Говори се обаче, че истинската причина за съпротивата на надзирателите срещу раздробяването на почивните им дни е, че много от тях работят и на частно през това време, за да си докарат допълнителни доходи. Нещо, на което нямат право по закон.
