През черноморските и дунавските пристанища се осъществява голяма част от стокообмена на страната и е логично те да реализират солидни печалби. Но през последните години държавата на практика абдикира от тази ключова дейност, като даде едни най-натоварените и доходоносните морски и речни терминали на частници. Оттам почти всички портове под шапката на Министерството на транспорта, които навремето даваха хляб на стотици работници, изпаднаха от големия бизнес – обработените от тях товари са критично малко и нищожните приходи едва покриват оперативните разходи.
В най-неизгодна позиция несъмнено е „Пристанище Бургас“. След като през 2011-а най-модерният му терминал за насипни товари (2А) бе взет на концесия от „Параходство Български морски флот“ АД – собственост на германо-българския консорциум „Кей Джи Маритайм шипинг“, в който участват и братята Кирил и Георги Домусчиеви, през 2013-а същото се случи и с терминал „Запад“. Съоръжението бе дадено от кабинета „Борисов“ на „БМФ – Порт Бургас“, собственост също на „Параходство Български морски флот“, за 35-годишно стопанисване. По този начин за държавния оператор останаха само най-непривлекателните и губещи дейности и резултатът не закъсня – за миналата година
обработените товари спадат наполовина
Те са малко над 1 млн. т товари, което е с 51% по-малко от 2012-а. Основният клиент на порта е бил заводът „Промет Стийл“ в Дебелт, с 20% дял от общия товарооборот и 63% от металите. Но дори и тези регистрирани обеми са с 42% под достигнатото през 2012-а. Сериозно отстъпление – с цели 68% има и при зърнените храни, които формират 14 % от товарооборота. Най-драстично обаче е понижението при износа на минерални торове от димитровградския „Неохим“ – 74 на сто, което се дължи преди всичко на намалената продукция. Това се отнася още и за „Салексбул“ и „Стомана Индъстри“, като, разбира се, има и нови клиенти – „Хефти Метълс“, „Метал Р“, „Хъс“ и др., формиращи около 17% от постъпленията на държавното дружеството.
Като теглим чертата, приходите от основната дейност (обслужването на кораби) на „Пристанище Бургас“ падат от 21.5 млн. лв. през 2012-а до 12 млн. лв. за 2013-а. Само че колкото и нелогично да звучи, предприятието отчита солидна печалба – 4.2 млн. лева. Обяснението е в платените от „Лукойл Нефтохим Бургас“ 4.5 млн. лв. такси по споразумението за ползване на пристанище „Росенец“ в периода 2009-2011 година. В допълнение, бургаският порт получава пари и от продажбата на активи на концесионера „БМФ – Порт Бургас“. Иначе от товаро-разтоварни работи се отчита загуба от над 2.5 мл. лева. При все това пристанищните служители са получили увеличение на заплатите си. Средното месечно възнаграждение се е повишило от 892 на 995 лева.
Надеждите на изпълнителния директор на „Пристанище Бургас“ Николай Тишев сега са, че с изграждането на Морската гара и промотирането й пред най-големите круизни компании ще се увеличи броят на пасажерските кораби, което ще доведе до повече приходи и ще компенсира загубите на товари.
Никак не изглежда светло и бъдещето и на „Пристанище-Видин“ ЕООД. От 2013 г. то също загуби един от основните си терминали – „Юг“, който бе даден на концесия на ТЕЦ „Свилоза“. Частният оператор предложи за 35 години да вложи над 7 млн. лв. в инфраструктурния обект, като през първите десет години в пристанищните дейности ще бъдат инвестирани над 5 млн. лева. Пристанищният терминал „Север“ пък от 2012-а се стопанисва от „Параходство Българско речно плаване“, което е част от „Химимпорт“. Отделно в акваторията на Видин работи и още един конкурент – „ДДФ Видин“ АД. На практика единственият клиент на държавното дружество е ТЕЦ „Видахим“, чиито въглища формират 100% от товарооборота му. На практика, от 1 май 2013-а то
разполага само с един терминал
за приемане на плавателни съдове за бункеровка и ревизии. Поради което и основната част от неговите приходи се формират от круизните посещения. За миналата година те са 129 и носят постъпления от 223 хил. лева. За бункеровка и ревизии пък са преминали 289 плавателни съда. Другите финансови „инжекции“ идват от продадените активи на обща стойност 291 хил. лева. Благодарение на тях видинският порт успява да отчете положителен финансов резултат, макар и от скромните 4698 лева. Но и в този случай, както и в Бургас, има ръст на заплатите от 1129 лв. на 1232 лева. Уловката е, че заради концесионирането на терминал „Юг“ и преназначаването на служителите в новата фирма в „Пристанище-Видин“ на работа остават само осем човека, половината от които – началници. През 2011-а, преди преминаването и на терминал „Север“ в частни ръце, средното месечно възнаграждение е било около 600 лева.
Подобна е ситуацията и с „Пристанищен комплекс – Лом“ ЕАД. През 2013-а „Порт инвест“ – 100% собственост на „Параходство Българско речно плаване“, го взе на концесия за 35 години с обещанието да направи инвестиции за над 22 млн. лв., от които близо 7 млн. лв. до 2017-а. Така
приходите от претоварна дейност
се свиват четири пъти. Реално 95% от товарите са били обработени до края на април 2013-а, когато концесията влиза в сила. Общите постъпления обаче се свиват само с 27.8% заради продажбата на дълготрайни материални активи. Тя компенсира негативните резултати от основната дейност и се отчита печалба от 743 хил. лева. Колкото до персонала на „Пристанищен комплекс – Лом“,той е съкратен от 205 души през 2012-а на 71 през 2013-а, а средната работната заплата се е повишила от 476 на 520 лева. Но това е само според статистиката за цялата година. Реално след концесионирането на терминала на държавна служба остават само 12 човека. И месечните им доходи са 1139 лева.
В „Пристанищен комплекс Русе“ също имаше концесия, но тя стана факт едва на 18 ноември 2013-а. Тогава обединението „Пристанищен терминал Русе-Запад“, в което влизат „Фанти-Г“ и „Шип инвест“, влезе във владение на терминал „Запад“, след като заяви, че ще инвестира общо 12.22 млн. лв. и ще плаща на държавата по 120 хил. лв. без ДДС годишно. Така че същинското отражение от влизането на новия играч се усети едва през тази година – налице е загуба на клиенти и товари или драстично намаление на обработваните количества. Всъщност още през 2013-а е отчетено 20-процентно понижение на товарооборота. Ръст има единствено при изнесените инертни материали (кварц) за Румъния. Едно от обясненията на ръководството за неблагополучията са трудностите за корабоплаването, предизвикани от ниските речни нива. „Има спешна необходимост от подсигуряване на нормален корабоплавателен път – чрез елиминиране на тесните участъци и драгиране на акваторията на пристанището. Точно затова наблюдаваме трайно пренасочване на обработката на зърнени храни и метали през морските пристанища. Нерентабилността на речния транспорт пренасочи трафик и към автомобилите“, отбелязва изпълнителният директор Николай Найденов.
Така или иначе, русенското пристанище е приключило 2013-а с 490 хил. лв. печалба. Но сериозен принос във формирането й отново са имали приходите от продажбата на активи при концесията на терминал „Запад“. Интересно е, че дружеството се е насочило към развитието на складова дейност и превръщането на товарния терминал „Русе-Изток“ в център за складиране и разпределение на техника с регионално значение. От това са отчетени близо 1.7 млн. лв. приходи, а разходите възлизат на 770 хил. лева.
На този фон по съвсем друг начин стои другият ни голям морски порт – във Варна. Там държавата все още е монополист и
пристанището отчита впечатляващи резултати
2013-а е рекордна по отношение на обработените товари – 11 млн. тона, което е с 23% повече в сравнение с 2012-а. Ръст има почти във всички направления, но най-осезаемо е увеличението при зърнените храни – цели 1.79 млн. тона. Наливните химически продукти пък се повишават с 288 хил. тона. Най-големите клиенти са „Солвей Соди“, „Агрополихим“, „Девня Цимент“, „Каолин“ и „Аурубис“, приходите на компанията са 66.5 млн. лв. и нарастват със 17 на сто. Съответно чистата печалба е 4.36 млн. лева. Макар и с малко, се увеличава и броят на служителите, който вече е 1632, като средната работна заплата достига 1166 лева. При тези постижения не е учудващо, че инвестиционната програма на „Пристанище Варна“ върви с пълна сила. Извършени са инфраструктурни ремонти за над 2 млн. лв. и са закупени машини и съоръжения за над 11.3 млн. лева.
