Хубаво е да живееш в държава, която се грижи за лудите. Според омбудсмана Константин Пенчев България не попада в тази категория. Затова Пенчев иска Конституционният съд да се намеси решително. Адвокатът на народа атакува текстовете от Закона за лицата и семейството, които приравняват лудите на децата. Напълно лудите – на малолетните, а частично лудите – на непълнолетните.
Законът за лицата и семейството е приет през тоталитарната 1949 година, когато хората с психически увреждания не са възприемани за достойни членове на социалистическото общество. Сега обаче обществените отношения били коренно променени и действала нова конституция, съгласно която всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. Да не говорим за членството ни в Европейския съюз, което правело недопустимо неравноправието. Според Пенчев поставянето на едно лице под запрещение само защото то не може да се грижи за себе си, поради слабоумие или душевна болест, противоречи на конституцията и на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания.
Първите отзиви за искането на омбудсмана в юридическите форуми са твърде негативни. Корят го, че не е в час, че си прави реклама, чудейки се каква бомбастика да подхвърли, че е в конфликт на интереси. Последното е с оглед професията на жена му – адвокат и посредник по международни осиновявания чрез управляваната от нея Фондация „Шанс за всяко дете“. Дори и трите твърдения обаче да са верни, инициативата на Пенчев повдига не само конституционни и хуманитарни, а и чисто практически въпроси.
И така, българската конституция гарантира живота, достойнството и правата на личността и създава условия за свободното развитие на човека и на гражданското общество. На всеки негов член, а не само на нормалните. Единствените конституционно закрепени ограничения на поставените под запрещение са свързани с политическите им права да гласуват за държавни, местни органи и в референдуми, както и да бъдат избирани за депутати. Извън тези ограничения те не можели да бъдат ограничавани в нищо, както прави действащият от 65 години закон. Пък и конституцията изрично казва, че лицата с физически и психически увреждания се намират под особената закрила на държавата. И омбудсманът настоява в името на тази закрила лишаването от дееспособност или ограничаването й да не става „по общи и остарели критерии“ като слабоумие и душевна болест. За всеки отделен случай трябвало да се вземат предвид спецификите на различните заболявания и състояния, както и степента на увреждане.
Да речем, че конституционните съдии уважат искането. И да си представим последиците. За лицата, чиито права защитава Пенчев, те ще са катастрофални. Представете си как поставеният под пълно запрещение ще се прости с имуществото си, ако бъде оставен да решава сам. Човекът ще си е недееспособен, но понеже няма да е поставен под запрещение, няма да има и попечител, който да решава трезво и в изпълнение на закона от негово име и в негов интерес. Пълна свобода да върши на воля безумия. Да гласува и да става депутат обаче пак няма да му е разрешено.
Ето и още последствия. Лудостта у нас ще бъде окончателно реабилитирана. Дядо Вазов поби байрака с: „Лудите, лудите – те да са живи!“ И го разшири с пиянството на цял народ. Оттогава Мунчовците по нашите земи са на мода, въпреки всички опити да бъдат декласирани. Затова в идеята на омбудсмана има хляб, просто тя трябва да бъде коригирана и доразвита. Как ли? Ами като лудите бъдат напълно еманципирани с конституционна промяна, която да изравни напълно правата им с тези на нормалните. Никакви ограничения, включително и за гласуване и за депутатско поприще.
Аргументи – бол. Първо, у нас от доста време не се знае кой е нормален и кой луд. Просто в тази среда няма достатъчно надеждни критерии, поради което данните се разминават драстично. Дори витае усещането, че нормални вече няма. Второ, конституционната забрана за гласуване и за депутатстване на луди отдавна не работи. Почти няма вот, който да не се е оказал налудничав. И категорично няма депутат без нездрави интереси и нездрави зависимости. Трето, избраните с налудничави вотове управници се грижат изключително разумно за себе си, което показва, че лудостта на електората им се отразява здравословно. Пък той като е Мунчо, да е жив и здрав!
