Истерията около политическите противоборства, ударите под кръста, агресивните послания на борещите се за място в Брюксел партии останаха в историята. Дойде време да дадем почивка на телевизорите си, защото за пореден път стана ясно, че по време на предизборна кампания хората не мислят с главите си, а с телевизиите.
В предизборната олелия обаче пропуснахме една любопитна вест – компанията Samsung разработва очила за виртуална реалност. Очилата използват ОLED екран, който обхваща голяма част от зрителното поле на носещия очилата и променя зрителната му перспектива. За потребителя всичко изглежда така, сякаш се намира във виртуалния свят на някаква игра. От компанията обещават да направят всичко възможно, само и само очилата да се появят час по-скоро на пазара и с тяхна помощ хората да поемат към виртуалната реалност.
Коментарите на политическите лидери за изборите обаче подсказват, че зрителната им перспектива е толкова значително променена, сякаш са надянали очилата на Samsung. Тази констатация придобива категорични очертания преди, по време и след избори, независимо дали са местни, парламентарни, президентски или за Европарламента . В такива дни зрителната перспектива на политическите лидери е толкоз променена и различаваща се от обективната реалност, че събужда подозрения. Най-невинното от тях е, че далеч преди да се появи и идеята за такива очила, родните политици са претърпели безкръвна хирургична намеса и са оборудвани с контактни лещи за виртуална реалност.
Най-сигурният признак за променена зрителна перспектива е това, че след изборите всички политически лидери обявяват получените резултати за своя победа. Подобно поведение, изглежда, има корени в миналото – нещо такова стана през далечната 1966 г., когато българският национален футболен отбор падна от Бразилия с два на нула. Въпреки загубата впоследствие в пресата се появи заглавие „Равностоен двубой, който ще се помни“. Е, и за всички наши политици двубоят за Европарламента е равностоен, като резултатът е добър за всеки един от тях. Включително и за реформаторите, които си поставиха скромната цел България да стане силна в Европейския съюз.
За лидера на БСП Сергей Станишев тези избори са дали възможност на българите да помислят за това какво бъдеще искат да видят за България в Европа. Макар че обективно по-скоро става дума не за бъдещето на България в ЕС, колкото за бъдещето на самата Европа. Но тази разлика, както разбрахме, винаги се получава при очила за виртуална реалност.
Гербер № 1 Бойко Борисов пък си знае едно – бил съм ги и пак ще ги бия. Той декларира, че знае къде е бил и къде е сега и че като се върне в управлението, се захваща отново да строи. Натъкваме се за пореден път на една изключително изкривена перспектива, каквато е характерна за човек, който когато беше начело на държавата, обвиняваше за всичко предшествениците си и кризата. Но заради очилата изгуби от погледа си зимните протестни шествия, заради които падна от високо.
Лютви Местан е екзактен, макар че визията му е изкривена: независимо от опитите за изграждане на негативен образ на ДПС, Движението за права и свободи ще продължава да се развива като най-европейската партия на България, заяви той. Май е месецът на нашите надежди, казва Местан.
Надеждите остават и за „новия политик“ Николай Бареков, благодарение на когото България разшири възможностите си да прати както наши представители в Европарламента , така и още българи в Космоса. А след изборите лидерът на „Атака“ Волен Сидеров спокойно може да се включи в следващото грандиозно турне на победата на известната руска група ЛЮБЭ. И без това е носител на орден „Звезда отечества“. Очевидно бъдещето на Сидеров е в добри ръце, особено ако се вземе предвид, че получи поздравления лично от съветския Франк Синатра Йосиф Кобзон, за когото се говори, че е сред „авторитетите“ в руския подземен свят.
Въпросът е какво спечелихме ние, избирателите, след като всички наши победиха?
