Офшорка плюс приближен до лидера на „Движение България на гражданите“ Меглена Кунева бизнесмен се оказаха печелившата комбинация в поръчката на Министерския съвет за провеждане на експерименталния машинен вот. Според сключения преди дни договор, с който в. „БАНКЕРЪ“ разполага, държавата взема под наем за изборния ден общо 100 машини. Стойността на контракта е 172.8 хил. лв., като простата сметка показва, че наемът за всяка една струва на данъкоплатците по 1700 лева. Тази цена включва и софтуер към машините, обучение на хората, които ще работят с тях, както и на тези, които ще анализират резултатите. Търгът, обявен набързо в края на април, е спечелен от консорциума „Обединение машинно гласуване“. В него влизат холандската компания „Смартматик интернешънъл холдинг“ и българската „Сиела Норма“ АД.
Въпросната холандска компания всъщност е с доста неясни корени, показва справка на компанията PrivCo, която е водеща в проучването на собствеността и финансите на големи частни международни корпорации. Анализаторите ясно са записали: „Смартматик холдинг“ е част от комплексна и непрозрачна офшорна структура, в която е невъзможно да се установят истинските собственици на компанията“ Според PrivCo обаче в момента 88% от акциите на регистрираната в Холандия фирма са в ръцете на четири известни венецуелски фамилии – Муджика, Пинате, Анцола и Масса, които според департамента за обществена информация на САЩ са и в борда на директорите на „Смартматик холдинг“. Други 10% от акциите са раздадени като стимул за работа на служители, а последните 2 на сто са в ръцете на т.нар. бизнес ангели (заможни физически лица, които осигуряват капитал за стартиране на бизнес най-често в замяна на дялово участие).
За венецуелската връзка говори и фактът, че „Смартматик холдинг“ е доставила през 2004 г. новите машини за гласуване по време на референдума за отстраняване на тогавашния президент на боливарската република Уго Чавес, който само затвърди властовите му позиции. „Смартматик“ е разработвала подобни системи за избори и в Белгия, и на Филипините, които неизменно са съпътствани със скандали.
„Сиела Норма“ пък е близка до властта. Тук обаче се корени и връзката с лидера на „Движение България на гражданите“ Меглена Кунева. Председател на борда на директорите на „Сиела Норма“ е Веселин Тодоров, който я ръководи заедно с брат си – известния адвокат Иван Тодоров, и Владимир Димитров. Веселин Тодоров е сред учредителите на гражданското сдружение „България на гражданите“ и е бил член на Националния съвет на движението от юли 2012-а до септември 2013 година. През 2011 г. е и в Инициативния комитет за издигане на кандидат за президент Меглена Кунева и кандидат за вицепрезидент Любомир Христов, а през миналата година водеше листата на партията в Габрово на предсрочните парламентарни избори. На тях Тодоров получава подкрепата на 2105 души, или 3.58% от всички гласове в изборния район. Освен с опитите си да влезе в политиката той е добре познат и в частния сектор като член на управителния съвет на Българската асоциация по информационни технологии и председател втори мандат на Асоциация „Българска книга“.
В края на януари пред депутатите в парламента своите варианти на машини за гласуване представиха три фирми – „Смартматик“, „Сиела“ и испанската компания Scytl, която си партнира с българската ЦАПК „Прогрес“ на Пламен Матеев. В крайна сметка обаче в търга на Министерския съвет през април оферти подадоха четири компании. Изненадващо „Смартматик“ и „Сиела“ участваха в поръчката като обединение, с което изиграха останалите трима кандидати – държавното дружество „Информационно обслужване“, „Юнит“ и Scytl. А последната фирма дори беше отстранена от търга с доста мъгляви мотиви.
Странно, но въпреки че става въпрос за избори, в комисията, оценявала офертите на кандидатите, не е имало представител на Централната избирателна комисия (ЦИК). Пред „БАНКЕРЪ“ един от нейните говорители Камелия Нейкова обясни, че администрацията на Министерския съвет е отговаряла за провеждането на търга за избор на изпълнител, който трябва да достави машините за експерименталния вот. Затова не било необходимо в нея да участват представители на ЦИК.
Нейкова посочи още, че на 16 април изборната комисия е качила на интернет страницата си и е изпратила до Министерския съвет техническите изисквания, на които трябва да отговаря устройството. По думите й именно те са залегнали в документацията при провеждането на търга. Там обаче никъде не е споменато къде ще се обработва информацията, а от свои източници „БАНКЕРЪ“ научи, че това ще става на сървъри извън Европа.
Иначе още през януари от „Сиела“ прогнозираха, че ако държавата купи около 300 машини за гласуване, цената им ще е по около 1000 лв. за брой. Тогава те намекнаха, че при оборудването на всички 11 хил. секции в страната цената им значително ще падне и би струвало на бюджета около 10 млн. лева. Любопитното е, че тогава се говореше за покупка, а не за наем на устройствата. А пък специалисти по темата логистика и транспорт заявиха, че калкулациите на наема отразяват действителните разходи.
Поръчката за доставка на машините за гласуване не е първата, която „Сиела Норма“ печели през последните години. Фирмата има богат опит с конкурсите на властта. През 2010-а разработи електронното управление в Стара Загора, а година по-рано сключва договор с бившето Министерство на държавната администрация и административната реформа за поддръжка на базите с правна и географска информация на Интеграционната система за електронно правителство. „Сиела“ работи и по проект на образователното министерство за въвеждане на делегирани бюджети на стойност от 2.14 млн. лева по оперативната програма „Развитие на човешките ресурси“, а през 2012-а в партньорство с Адвокатско дружество „Георгиев, Тодоров и Ко“ Тодоров взе лъвския пай в най-големия търг на транспортното министерство за изграждането на електронно управление, финансиран по оперативната програма „Административен капацитет“. За една от дейностите – анализ, идентифициране и вписване на първичните администратори на данни и техните услуги в регистрите на електронното правителство, обединението получи общо 2.394 млн. лева. Само няколко месеца по-късно „Сиела“ спечели и един от лотовете по другия голям проект за надграждането на централните системи на е-правителството. За оценка и контрол на качеството тя прибра 403 хил. лева.
На евроизборите за първи път у нас освен с бюлетини ще се гласува и машинно. Проектът е експериментален и ще бъде реализиран само в 100 секции в София – 55 в софийските квартали „Младост“, „Триадица“ и „Студентски град“, а останалите 45 в Пазарджик, Велинград и Ракитово. Резултатите от тях няма да се вземат предвид при обявяването на крайния резултат на изборите, но ще бъдат обявени два часа след края на изборния ден.
Идеята е новата система да заработи през 2016-а, когато ще се проведат президентските избори. Впрочем машинното гласуване беше изпробвано и на парламентарните избори през 2009 г., но само в секциите във Френската гимназия в София. Проблемът обаче е, че нито една от системите не е тествана в реални условия и евентуалният провал на експерименталното машинно гласуване ще е изцяло за сметка на държавния бюджет.
Машините за експерименталното гласуване са подходящи и за незрящи хора, като с помощта на слушалки те могат да изберат за кого да дадат своя вот. За гласуване системата може да се задейства по различни методи, като например чрез бутон, който се намира на бюрото на председателя на изборната секция, или чрез смарт карта, която се активира, след като председателят на комисията се убеди в самоличността на гласоподавателя. Избирателят ще има шест минути, за да се ориентира как да упражни правото си на глас. Ако се забави, машината прекратява гласуването и издава разписка за невалиден вот. Според експертите заложеното време е напълно достатъчно както за избор на партия или коалиция, така и за отбелязване на преференция за фаворит сред кандидатите. Екранът на машината пък ще наподобява хартиената бюлетина, а избирателят ще може да коригира вота си, ако отбележи грешна партия. В края на гласуването устройството издава разписка с гласа, която се пуска в отделна кутия.
