Точно в 00.00 часа на 24 май приключи кампанията за Европейския парламент. Точно в 00.00 часа на 24 май стартира и риболовният сезон. Точно в 00.00 часа на 24 май започна празникът, посветен на буквите – на светите братя Кирил и Методий.
Демократично право на всеки българин е да реши за кого да гласува и дали въобще да отиде до урните. Може да се каже обаче, че повечето от рибарите едва ли ще пропуснат шанса да упражнят… хобито си. Което от своя страна означава, че немалко от официално регистрираните 127 000 рибари, барабар със семействата си, ще лишат политиците от гласовете си.
Играта на нерви между двата основни опонента ще е до последната минута на изборния ден 25 май. Защото битката ще е за всеки глас. Залогът и на ГЕРБ, и на БСП, е за победа на вота дори с една бюлетина. А минат ли рубикона, всяка от двете партии ще ни предложи сценария си.
Хората на Бойко Борисов вероятно ще запеят в хор със смъртния си враг Николай Бареков "Правителството да си ходи". Мандатоносителят Сергей Станишев пък ще даде всичко от себе си, включително и съгласие за кадрови кадрили, за да изкара кабинетът на Пламен Орешарски пълния си управленски мандат.
Вярно, номерът на ГЕРБ с вота на недоверие не мина. Колкото и да ни убеждават, че критиките им към властта в сектор "Енергетика" са неотложни дори и с ден, истината е, че тяхната цел към момента бе друга: да използват безплатната парламентарна трибуна и ефира на БНТ и БНР, за да стегнат за последно редиците на избирателите.
Но кои са препъникамъните пред високата активност?
1. Изтеглянето на риболовния сезон със седмица по-рано. (Твърди се, че традиционният рибар нито е социалист, нито е депесар, така че двете партии нямало да "пострадат".)
2. Мотивът "Няма да пусна бюлетина, защото няма за кого". (Тук традиционно представените в 42-я парламент партии ще спечелят, тъй като твърдите им ядра със сигурност ще гласуват.)
3. Възможностите за контролиран вот. (Съществуват опасения, че всички играят с т. нар. купени гласове.) Внушението, че дадена партия пазарува миньори от "Бобов дол" например, едва ли ще удари по имиджа й. Защото хората са наясно със симпатиите на телевизиите към определени политици, поради което трудно ще клъвнат от тази въдица.
4. Версията, че някои партии купуват цели избирателни комисии. (Практиката е успешноизползвана на местния вот на 23 октомври 2011 година. Хората в страната добре знаят как член на партия Х например прибира за ден от 500 до 1000 лв. от партия У, вследствие на което протоколите се фалшифицират и отиват директно в ЦИК. Избирателите по места познават добре ренегатите, част от които веднага след втория тур се прехвърлиха в противниковия лагер.)
5. Омаскаряването на врага часове преди да отворят врати секциите. (До болка познат прийом, при който някой от кандидатите за слава получава или круше в лицето, или прозорците му са изпочупени, или колата – с нарязани гуми и т. н. Случва се дори жертвите сами да инсценират нападенията си, разчитайки на съчувствие от хората и отвращение към опонентите. И тук избирателят е наясно от практиката кой е крив и кой – прав.
Въпросът на българите "За кого да гласувам?" в действителност е удар по статуквото. Защото кошниците с обещания са обичайна практика за всички. И минат ли изборите политиците често забравят да се върнат към дертовете на обикновените хора.
Затова изненадата на тези избори ще дойде в последния миг. Но как да покажем на политиците, че разбираме евтините им трикове с кворуми, вотове, назначения и т. н.? И как да повярваме на поредния самопровъзгласил се за месия кандидат за Брюксел, който на всеки ъгъл ни дебне с въпроса: "Искате ли ме за премиер"?
Преди това е важно да си отговорим: "На риболов или пред урните?".
Защото негласуването означава дистанциране.
А манифестациите с лентата "Отличник" останаха в историята.
