Всевъзможни институти, агенции и държавни учреждения се упражняват напоследък в писането на свободни съчинения за безработицата. Общо взето, изказалите се по темата, или извадилите поредните проучвания и анализи, май са влезли пакетно в една роля – тази на непоправимите оптимисти. Те искат всячески да ни докажат, че трудовият ни пазар процъфтява, а социалната ни система е едва ли не най-социалната в света. Само че колкото повече говорят и пишат, толкова повече се оплитат.
Преди няколко дни например от Института за икономически изследвания при БАН отчетоха, че около 20-22% от населението у нас живее в риск от бедност и социално изключване. А според официалната статистика на Евростат, публикувана в края на 2013-а, България е с показател за риск от бедност и социално изключване от 49% при средно 24% за 28-те държави членки на общността. Може би за няколко месеца половината от гладуващите до неотдавна наши сънародници са се сдобили с високоплатена работа, получили са наследство от чичовците си в Америка или са ударили по една "шестица" от тотото?
Научните работници констатираха също, че делът на търсещите работа дълготрайно безработни се е увеличил до 30%, което било знак за тяхното активизиране. Както и да го погледнеш, това е по-скоро знак, че дълготрайно безработните все повече нарастват и пазарът на труда е в шок и ужас. Специалистите от БАН цитираха и данни на НСИ, че годишната работна заплата за 2013-а била 9690 лева. Но такова "животно" като годишна работна заплата у нас няма. Има брутна и нетна месечна заплата, тъй като уволнените, да речем, през юни няма да си вземат възнаграждението до края на годината. Изглежда, "Академиците" използваха мероприятието си, за да направят активна рекламна кампания на редица правителствени инициативи и европроекти в сферите на социалната политика и образованието. Както се казва – "бюджети има в тия работи", но е грозно да се надуват балони с користна цел.
В Националния статистически институт предпочитат да работят с коефициенти и проценти. Оттам твърдят, че коефициентът на икономическа активност и този за заетост на населението са се вдигнали с по около процент в рамките на година. И явно трябва да си хвърляме шапките от кеф. Още повече че въпросните показатели могат да се покачат дори без да е открито и едно ново работно място. Просто 4-5 хил. безработни младежи са си стегнали куфарите за Западна Европа и услужливо са "олекотили" официалната статистика. Това са именно "лицата", които се водят като "търсещи първа работа" – те са намалели от 15.8% през първото тримесечие на 2013-а до 13.6% през същия период на 2014-а. Държавните статистици "от кумова срама" поне признават, че делът на продължително безработните расте ли, расте.
"Младежката безработица вече не е най-болният проблем на пазара на труда у нас", установи изпълнителният директор на Агенцията по заетостта Асен Ангелов. И е абсолютно прав, тъй като младежите не са балами, за да стоят у нас в очакване държавата да се оправи. Ангелов обаче направи друго потресаващо разкритие – от началото на годината в продължение на четири месеца безработицата намалявала, което не се било случвало от 2009-а насам. Всъщност какво показват данните на същата агенция за по-дълъг период? През април в бюрата по труда са регистрирани 386 625 безработни, с 12 233 по-малко спрямо март, но на годишна база безработните са с 6140 души повече. Пак според Ангелов през април 2014-а търсенето и обявяването на нови работни места се увеличавали, и то при работодателите в реалния сектор, което било признак за "устойчива заетост". В същото време постъпилите на работа намаляват с 2216 души спрямо април 2013-а. От това "по-устойчиво", здраве му кажи!
