Едномесечният срок за произнасяне по делото, с което Камен Ситнилски оспорва дисциплинарното си уволнение от ВСС , отдавна изтече, но тричленният състав на Върховния административен съд и съдиите Наталия Марчева, Тодор Тодоров и Атанаска Дишева странно мълчат.
Мандатът на Ситнилски бе прекратен на 13 март с мотива, че е уронил престижа на съдебната власт. Повод за уволнението му станаха изтекли в медиите записи на телефонни разговори между прокурори. От тях се разбра, че за избора на Ситнилски и Румен Боев като членове на ВСС от прокурорската квота е имало лобиране. Дисциплинарно производство обаче беше образувано само срещу Ситнилски.
С гласовете на 16 от членовете на Висшия съдебен съвет Ситнилски беше уволнен, въпреки че за това е нужно мнозинство от 2/3 от членовете на съвета, както пише в закона. Съвсем очаквано той оспори решението на ВСС, а делото мина още на 14 април. Оттогава се чака и решението на ВАС – принципно срокът за произнасянето на състава е едномесечен, но той не е задължителен. И затова твърде рядко се спазва, особено от висшите инстанции.
В същото време във Висшия съдебен съвет се разбързаха да довършат второто дисциплинарно производство срещу Ситнилски. То бе образувано ден преди прокурорът да бъде уволнен – още през март. След двумесечно престояване във фризера, в сряда (28 май), той бе призован пред дисциплинарния състав, сформиран да разследва новото обвинение срещу него. Този път той трябваше да дава обяснения заради скандално интервю на заместник-главния прокурор Ася Петрова. В него тя го обвини, че й е оказвал натиск и се е държал грубиянски с нея в разговор по телефона, свързан с арестите и разследването по мегаделото „Килърите“. Ситнилски категорично отрече да е притискал шуменската прокурорка, но призна, че си изтървал нервите – ядосал се, че тя докладвала за развитието на делото на ексминистъра на МВР Цветан Цветанов, а не в прокуратурата.
Дисциплинарното дело обаче така и не тръгна. Нещо повече – Ситнилски поиска и получи отвода на един от тримата членове на ВСС, които бяха избрани с жребий да разследват неговия казус. Отвод си направи Светла Петкова, при това с мотив, който в друг случай би могъл да мине даже за куриозен: оказа се, че като съдия в далечната 1992 г. тя е потвърдила уволнението на Ситнилски от прокуратурата. Тогава беше времето на най-голямата „метла“, която се въртя из съдебната система след промените – не само Ситнилски, а и още стотици прокурори и съдии бяха „прочистени“ от съдебната власт. Както е известно, непригодността им тогава всъщност се състоеше в членството или поне симпатиите им към БКП.
