Комисията за конфликт на интереси (КПУКИ) явно е подкарала първите мъже на държавата „по домова книга“. Само месец след като прекрати преписка за конфликт срещу президента Росен Плевнелиев (при това втора поред), тя направи това и със сигнал срещу Сергей Станишев. Пак със същите мотиви: липса на данни за нарушение, което да е поставило соцлидера в конфликт на интереси.
От решението, публикувано на сайта на КПУКИ , става ясно, че сигналът срещу Станишев е свързан със скандалния опит за застрояване на едно от малкото останали райски кътчета по Черноморието ни – Карадере. Визира се и участието на брат му Георгий Станишев в проекта.
Преди няколко месеца страната отново се вдигна на нокти заради скандала около възраждането на строителните намерения в този район. Еколози и граждани наскачаха, защото както правителството се кълнеше, че с проекта е свършено завинаги, в един момент се оказа, че Министерският съвет е одобрило меморандум за разбирателство с офшорната фирма „Мадара Юръп“. И уж низвергнатият проект за застрояване изведнъж се превърна в „приоритетен“. Това означава, че офшорката ще получи значителни облекчения от държавата, защото й се признава, че е инвеститор от клас „А“. Нелепото признание на председателя на борда на директорите на „Мадара Юръп“ Тим Чадуик, че анонимен приятел от правителството помогнал за получаването на специалния статут за инвеститора, пък наля допълнително масло в огъня. Не помогна и твърдението, че това е било само лек английски хумор.
Точно в този момент, когато държавата се тресеше покрай скандала с Карадере, анонимните граждани сезираха комисията и поискаха Станишев да бъде проверен за конфликт на интереси. Доводите: братът на Станишев от 2007 г. е свързан с проекта – неговото проектантско бюро е работило по него. Докато Станишев е бил премиер, през 2008 г., е била извършена и заменка на земите, където в бъдеще трябвало да се изгради ваканционното селище. А понастоящем като лидер на управляващата партия Станишев можел да оказва влияние върху членове на Министерския съвет, тъй като те били в зависимост от него.
Сигналът обаче дори не стигна до проверка – преписката бе прекратена. „Фактът, че братът на лицето, срещу което е образувано настоящото производство, има съответни отношения с други лица по повод изграждането на описания в сигнала обект, сам по себе си не може да обективира извод за наличие на достатъчно данни, които да послужат за проверка за конфликт на интереси. Само хипотетичната възможност за извършване на нарушение, без наличието на конкретна информация, категорично не може да послужи нито за продължаване на производството по сигнала, нито за ангажиране на каквато и да било юридическа отговорност“, категоричен бе тричленният състав на КПУКИ. И сложи точка на темата.
Всъщност това развитие не е изненада за никого. Особено след случая с близо двата милиона хонорар на „хидроинженера“ Ахмед Доган, в които и Върховният административен съд не видя конфликт на интереси.
Бързият преглед на списъка с решенията на КПУКИ от последните месеци показва, че случаите, в които е установено наличие на конфликт, буквално се броят на пръсти. За срамната статистика си има ред причини, но основната е една – законът е така написан, че на практика не работи. А проектът за поправянето му, внесен след скандала с тефтерчето на бившия председател Филип Златанов, така и не видя бял свят – вероятно още отлежава някъде по канцелариите на Народното събрание. Като очевидно в истеричната политическа обстановка в държавата надали скоро ще се превърне в приоритет.
