Успешното емитиране на държавни облигации на външните пазари не зависи от политическите сблъсъци в България, нито от лавината от критики, с които опозицията залива управляващите. Дори оценките на рейтинговите агенции не са от решаващо значение. Успехът на сегашната емисия държавни ценни книжа на обща стойност 1.49 млрд. евро, която в петък Народното събрание ратифицира, е свързан с решението на Европейската централна банка да понижи лихвените равнища в еврозоната . Запознатите с въпроса финансисти очакваха то да бъде взето на 5 юни. И това се случи. ЕЦБ намали лихвата по репооперациите от 0.25 на 0.15%, което автоматично означава, че лихвата, която тя плаща по депозитите на търговските банки в нея, става отрицателна – по-точно минус 0.1% годишно. Това ще рече, че оттук нататък банките ще трябва да си плащат, за да държат парите си в ЕЦБ. Заради това огромни по своите размери суми от порядъка на десетки и дори стотици милиарди евро ще излязат от Европейската централна банка и ще търсят сигурни финансови инструменти (като българските облигации) със сравнително висока доходност, в които да бъдат вложени. Точно затова правителството и министърът на финансите Петър Чобанов са избрали правилния момент за ратификация от Народното събрание на договорите със „Ситигруп „, „Ейч Ес Би Си Банк“ и „Джей Пи Морган Секюритиз“ за емитирането на облигации на стойност до 1.49 млрд. евро. И парламентът постъпи правилно, като бързо одобри тези договори. Това на практика е отговорът на многократно задавания през последната седмица въпрос от страна на опозицията защо сега се емитира този дълг (още по темата на стр. 9). Жалкото е, че вместо да има национално съгласие по пласирането на въпросните книжа, те се превърнаха в поредната политическа дъвка за ГЕРБ и Реформаторския блок. Но и едните, и другите знаят прекрасно, че средствата от тази емисия ще отидат предимно за погасяването на стар дълг, чийто падеж е през януари 2015-а.
По този повод председателят на парламентарната Комисия по бюджет и финанси Йордан Цонев каза: „Убеден съм, че когато се пуска една облигационна емисия, няма полезен политически дебат. Причината е, че той може да повлияе на условията по самата емисия, което не бива да става. Придържали сме се към тази политика в предишния парламент и смятам, че трябва да я следваме и сега“. Само че тези негови аргументи останаха глас в пустиня. Защото националният и държавно отговорен консенсус по такава важна тема като пласирането на външен дълг не отговаряше на тяснопартийните интереси на депутатите от ГЕРБ. И на заседанието на Комисията по бюджет и финанси в сряда, и на гласуването на ратификацията в петък тяхната задача бе да насаждат катастрофични усещания за предстоящ финансов срив, който щял да бъде предизвикан от емисията.
И Лиляна Павлова, и Снежана Дукова , и други техни колеги от ГЕРБ един през друг се надпреварваха (под формата на питания) да внушат, че не е ясно за какво ще се харчат парите от новата емисия, като целта им бе да обърнат дебата по посока на това как бюджетът щял да бъде провален. Министър Чобанов неколкократно повтори и в комисията, и от парламентарната трибуна, че: „Средствата от емисията ще бъдат използвани за рефинансиране на външен дълг, който падежира в началото на следващата година и е в размер около 1.6-1.7 млрд. лв., както и за покриване на падежиращ през тази година дълг в размер на около 1.3 млрд. лева“. Но депутатите от ГЕРБ не желаеха нито да четат мотиви, нито да слушат аргументи, нито да смятат числа. Те искаха да сеят страх.
Накрая финансовият министър сложи точка на спора в пленарната зала с едно много ясно изказване. „Държавническият подход изисква, когато се говори за емисия на международните пазари, да не се опитваме с истерични приказки, каквито наблюдаваме през последната седмица, да клатим лодката, в която всички се намираме. А по отношение на нивата на лихвите – каквото и да се опитва ГЕРБ да направи, колкото и истерия да предизвиква, срещу ГЕРБ да тичаме, няма да стигнем нивата на лихвите от 2012-а, по които Дянков пласира дълга тогава“, заяви Чобанов.
След ратификацията в парламента остава последният административен ход, преди да започне пласирането на емисията – одобрението на президента Росен Плевнелиев. Дано поне той покаже държавническо отношение.
