Обещаната от министър Драгомир Стойнев още в края на миналата година реформа в службите по търговско-икономически въпроси започва, както изглежда, в края на мандата му. На редовното си заседание през седмицата правителството гласува отпускането на 2 млн. лв. допълнителни разходи на Министерството на икономиката и енергетиката, които ще се използват за откриването на нови позиции за бизнес аташета.
"Смятам, че нашите търговски представители в Европейския съюз е необходимо да бъдат пренасочени към други държави. Общността наистина е нашият най-голям партньор, но считам че българският бизнес вече трябва да е направил необходимите връзки и може сам да намира пазари там. Понеже не можем да увеличаваме щатовете на търговските представители, те трябва да бъдат пренасочени към държави с висок икономически растеж, където има и пари. Това са страни от Азия, Северна Африка и от бившия Съветски съюз", обясни преди време Стойнев концепцията си пред "БАНКЕРЪ".
Всичко това е икономически обосновано и в решението на кабинета. В него се казва, че след пика на глобалната криза България започна да възстановява и да активизира износа си и отрицателното й търговско салдо значително намалява. Окончателните данни за 2013-а показват увеличен ръст на износа за ЕС с 9.1%, докато за трети дънржави той ес 3.5 на сто. Експортът към Азия се увеличава с 20%, а към арабските страни – с 40.9 на сто. Изтъкват се и прогнозите на Европейската комисия, според които 90% от глобалния икономически растеж в следващите 10-15 години ще е извън рамките на Евросъюза, като само на Китай ще се пада около 1/3 от очакваното увеличение.
"Приоритетно значение за България имат инвестициите, особено онези от тях, които са свързани с развитието на производства и индустрии с експортна насоченост и с преработка на суровини в готови и крайни изделия с висока добавена стойност. По тези причини усилията и ресурсът в подкрепа на експорта и привличането на инвестиции следва да се насочат към страните от Азия, които са приоритетни както от гледна точка на ръста на износа, така и по отношение на привличането на инвестиции и туристи. За 2013 г. се запазват положителните тенденции при износа, който достига 2.566 млрд. евро (увеличение с около 470 млн. евро), а вносът е 1.886 млрд. евро (увеличение с 86 млн. евро). Водещи търговски партньори на България в Азия са Китай, Сингапур, Република Корея, Индия и Япония. Освен с бърз икономически растеж и ръст на инвестициите страните от Азия са привлекателен пазар с голямо потребление и нарастваща покупателна способност на населението", посочват от кабинета.
Другият фокус в реформата очаквано ще е върху държавите от Близкия изток и Африка. През последните години се проведоха редица официални посещения, бизнес форуми и участия в международни изложения в Катар, ОАЕ, Кувейт, Саудитска Арабия, Ирак, Ливан, Мароко, Тунис, Алжир…
"В тези региони съществуват благоприятни условия за разширяване на присъствието на български компании, стоки и услуги, както и за реализацията на съвместни проекти в строителството, инфраструктурата, инженеринговите дейности и други. През 2013-а износът ни за арабските страни достигна 1.367 млрд. евро – ръст от 396 млн. евро спрямо предната година", аргументират се от Министерския съвет.
Как обаче конкретно ще стане преструктурирането на службите по търговско-икономически въпроси? Сега икономическото министерство има 61 дългосрочно командировани служители в 44 страни, от които 22 са в Европа, 7 – в членки на Общността на независимите държави и Кавказ, и 15 – в държави в Азия, Америка, Близкия изток и Северна Африка. Но се предвижда да бъдат съкратени пет от съществуващите служби и още тази година да се разкрият 20 нови позиции за търговски аташета в ОАЕ, Оман, Саудитска Арабия, Катар, Иран, Северен Ирак (гр. Ербил), Алжир, Тунис, Гана, Ангола, Индонезия, Тайланд, Малайзия, Пакистан, Армения, Туркменистан, Монголия, САЩ (гр. Чикаго), Унгария и Кипър.
Интересно е, че за поне пет от новите служби ще се използва нововъдението за публично-частно партньорство с бизнес организациите. "Ако има фирми, заинтересовани от развитието на конкретен пазар, които искат да изпратят свои представители там – вече няма да е проблем да направят това и ще получат държавна подкрепа. Но те ще трябва да подпомагат и останалите фирми от страната, разбира се. Вече приложихме този модел във Виетнам, където отзвукът се оказа много положителен", твърди Драгомир Стойнев. Остава само да видим и какви ще са резултати от тези промени.
