Депутатите от ГЕРБ положиха големи усилия да разкъсат управляващите за фискалната им политика. За двата дни дебати по петия вот на недоверие от трибуната на Народното събрание се изливаха потоци от бюджетни числа и съотношения, но опозицията не успя да представи убедителни аргументи, че правителството на Пламен Орешарски се е провалило. И вотът на недоверие не успя. Не успя, не защото ГЕРБ не събраха необходимите им гласове, а защото фискалната политика на правителството наистина не е провалена. И доказателство за това са както анализите на МВФ, така и фактът, че България за първи път покрива всички критерии от Маастрихт и има много по-добри фискални показатели, отколкото повечето държави в ЕС. Точката на спора сложи премиерът Орешарски, който заяви, че в края на април бюджетните приходи са 30.5% от планираните. "Това е най-добрият резултат за последните пет години", обяви министър-председателят.
Именно изпълнението на приходната част на бюджета бе една от основните теми в парламентарния дебат по вота на недоверие. "От официалните данни, публикувани от Министерството на финансите за първите четири месеца на годината, се вижда, че приходите по консолидираната фискална програма изостават значително от заложените по план. Спрямо същия период на 2013-а данъчните приходи нарастват едва със 123 милиона, а по отношение на приходите от ДДС и акцизи постъпленията са под нивата за същия период на 2013-а", заяви депутатът от ГЕРБ Менда Стоянова. Според нея правителството на Пламен Орешарски не може да се справи с приходната част на бюджета. "Очакваното неизпълнение само от данъчните приходи ще възлезе на стотици милиони, а при запазване на досегашните тенденции може да се говори за близо 1 млрд. лв. неизпълнение", смята Стоянова.
Финансовият министър Петър Чобанов окачестви тези обвинения като непремерени и припомни, че през февруари 2013-а ГЕРБ е оставила България с фискален резерв от 3.9 млрд. лв., докато сега той е 6 млрд. лева. "Нарастването на дефицита спрямо месец април 2013 г. е в размер на 578 млн. лв. и почти изцяло се дължи на по-високите разходи по европейските фондове в размер на 514 млн. лв.", обясни Чобанов. Той поясни, че ЕС дължи на България по сертифицирани вече разходи близо 900 млн. лева. Само това число е достатъчно, за да се види, че ако ЕС коректно изпълняваше поетите задължения към страната ни, дефицитът щеше да е сведен почти до нула. Само че такива калкулации не пасваха на политическата теза на ГЕРБ. Те си бяха изградили ясна конструкция, която праволинейно следваха по време на целия дебат. И тя бе: слабо изпълнение на приходите, което води до увеличаване на дефицита, вследствие на което правителството взема нов дълг и загробва бъдещите поколения. Ясно, точно, разбираемо за обикновения избирател, но… невярно. Именно за това финансовият министър обърна внимание на някои безспорни факти, засягащи дълга.
"За периода юни-декември 2013 г. държавният дълг е нараснал само с 550 млн. лева. За сравнение – в периода февруари-май 2013-а, преди да дойде на власт това правителство, дългът нарасна с 1.45 млрд. лв., или близо три пъти повече. За първите пет месеца на 2014 г. държавният дълг е нараснал с 800 млн. лв., но те ще бъдат погасени в рамките на 2014 г. и няма да доведат до увеличение на дълга на годишна база", каза Чобанов. Тези аргументи обаче се загубиха в общата лавина от числа, цитирани от управляващи и опозиция. В крайна сметка финансовият министър явно уморен да говори на хора, които не желаят да вникнат в същността на аргументите, заяви: "Според мен мотивите за вота и самият вот може да бъде оприличен на претоплен от миналата година тюрлюгювеч, който продължава да бъде безсолен".
На което опозицията реагира с репликата, че е усвоил лексиката на коалиционния партньор – ДПС.
