Всеки десети осъден да лежи в затвора се укрива и прави всичко възможно никога да не влезе там. Само за изминалата 2013 г. не са задържани и не са влезли в килиите 817 осъдени – според прокуратурата те се укриват в страната или в чужбина. А от 1993 г. насам бегълците от затвора са 1041. Давността по изтърпяването на наказанията им още не е изтекла, но очевидно и това ще стане.
Данните са част от ежегодния доклад на главния прокурор Сотир Цацаров, който бе внесен за разглеждане в Народното събрание. Документът е буквално прави смешни хвалбите на правителството, че хвърля много ресурси и жъне успехи в борбата с престъпността – числата говорят съвсем друго.
Броят на извършените престъпления в страната за 2013 г. съвсем не намалява, напротив – расте. Само за една година са подадени сигнали за 122 080 извършени престъпления. При това се знае, че това число изобщо не дава представа за реалната картина на престъпността у нас. Тя не включва извършените криминални деяния, за които гражданите изобщо не съобщават в полицията, главно за да не им губят времето с „мероприятия“, от които те не виждат никакъв смисъл. А скритите престъпления са в пъти повече от регистрираните.
Това обаче далеч не е единственият проблем. По-важното е, че всеки трети престъпник изобщо не стига до наказание. От доклада на прокуратурата се вижда, че полицията разкрива едва 37% от докладваните в структурите й престъпления, а по отношение на кражбите и на другите престъпления срещу собствеността разкриваемостта е още по-ниска: 26 процента. Сиреч всеки четвърти крадец минава „метър“ докрай и си остава „неизвестен извършител“. А това са посегателствата, от които хората най-масово патят. Те са и призмата, през която гражданите преценяват ползата от работата на правоохранителната, а и на правораздавателната система.
Тенденцията за намаляване на разкриваемостта е трайна през последните години и това е обезпокоително, задоволява се да констатира прокуратурата. Очевидно признавайки факта, че вместо с разкрити кражби и улични грабежи отчетите на полицията се пълнят с бройки дела срещу пияни шофьори – приключват бързо, не изискват кой знае каква работа и носят червени точки пред началствата.
Какво се случва с другите престъпления? Ами образуват се срещу неизвестен извършител, изчакват чинно в някое бюро да изтекат сроковете за разследване, след което ги спират. А след като минат още няколко години, просто ги прекратяват по давност. Това се случва със 70% от делата за извършени кражби, констатират в прокуратурата. Само за 2013 г. са спрени 68 072 досъдебни производства за престъпления с неустановени „автори“. Общият брой на всички спрени дела в прокуратурата в момента възлиза на 640 627 – с натрупване от предишни години. От тях само 1% са срещу известен извършител!
Също само за тази година 53 800 дела са прекратени по давност, което значи, че техните извършители вече никога няма да получат възмездие за стореното.
Като теглим чертата – какво се оказва? Престъпленията растат, но броят на наказаните намалява, защото просто не ги разкриват. А ако това случайно стане и ги осъдят, половината минават с пробация или с глоби, друга част – с условна присъда. А от малцината, на които все пак им е отреден престой в затвора, не всички влизат там. Но в тази срамна ситуация отдавна няма новина – констатациите в този доклад са нелицеприятни, особено преди избори. Но пък са трайна тенденция, с която всички управници са напълно наясно, при това отдавна.
