Напрежението между Русия и Украйна заради неразплатените доставки на газ достигна своята връхна точка през изминалата седмицата, след като “Газпром” врътна кранчето на синьото гориво към западната си съседка и започна да подава количества само по сключените договори за транзита към Европа.
“Решението беше взето заради хроничното неплащане от страна на “Нафтогаз Украйна”. Просрочените задължения на фирмата за доставения руски газ възлизат на 4.458 млрд. долара – 1.451 млрд. долара за периода ноември-декември 2013-а и 3.007 млрд. долара за април-май 2014-а”, съобщи на специална пресконференция в Москва председателят на управителния съвет на руската газова компания Алексей Милер.
Наред с това “Газпром” въведе авансово плащане за всички бъдещи доставки към Украйна и заведе в Международния арбитражен съд в Стокхолм иск за споменатите 4.5 млрд. долара срещу “Нафтогаз”. Украинската държавна енергийна фирма пък отвърна с контраиск за 6 млрд. долара.
Непосредствено след като “лавината” се отприщи, призракът от 2009-а изплува и започнаха истеричните коментари как Европа е заплашена от нова газова криза и най-потърпевши ще са балканските държави.
От Министерството на икономиката и енергетиката успокоиха, че България следи с особено внимание динамично променящата се ситуация, свързана с доставките на природен газ, и при необходимост има готовност да предприеме незабавни действия за защита на интересите на българските потребители. Засега нямало промяна в режима за доставка на договорените количества, нито е констатирана “промяна на физическия поток и налягането на входните точки на страната”.
От ведомството посочиха още, че в хранилището край врачанското село Чирен има 355 млн. куб. м природен газ и продължава да се нагнетява синьо гориво. Възможността за дневен добив от него е средно около 3.3 млн. куб. м, което осигурява около 65% от дневното потребление за този период от годината. И при сегашните метеорологични условия консумацията е гарантирана за минимум 100 дни. Освен това от 1 януари 2014-а е осигурена техническа възможност за пренос от 1 до 3 млн. куб. м на ден чрез реверс по съществуващата тръба с Гърция.
На заседанието си през седмицата правителството създаде междуведомствена работна група с председател вицепремиера по икономическото развитие Даниела Бобева, която ще анализира възникващите проблеми, ще предлага варианти за решението им и ще координира реализацията на проекта за изграждането на нова междусистемна газова връзка с южните ни съседи.
Реално погледнато, основания за паника сега няма. Докато преговаряха с Русия, украинците си натъпкаха хранилищата с природен газ и по думите на премиера им Арсений Яценюк разполагат с 14 млрд. куб. м газ, които са достатъчни за потреблението до декември. Поне дотогава те едва ли ще посегнат да крадат от транзита към Стария континент, а и междувременно ще работят за получаване на реверсивни количества гориво от Европа.
Очертават се обаче сериозни финансови последици и за “Газпром” от спирането на доставките за Украйна. Досега Киев традиционно даваше на Русия свръхевтина транзитна такса в сравнение с европейските. От началото на 2014-а тя е 2.73 долара за 1000 куб. метра на 100 км, а в предишните години често не надхвърляше 1-2 долара. Което е в пъти по-малко от европейските транзитни такси и от това, което “Газпром” ще плаща на бъдещия оператор на газпровода “Южен поток”. Според генералния директор на Института за енергийна политика Владимир Милов икономиите на Русия от преноса на газ през украинска територия са 2.5-3 млрд. долара годишно. Но след спирането на синьото гориво министър-председателят Яценюк е поискал Националната комисия за регулиране на електроенергията незабавно да определи икономически обосновани тарифи за транспортиране на руски природен газ през територията на страната. “Няма да субсидираме “Газпром”, е изтъкнал той.
Киев очевидно няма намерение да се ограничи дотук. На 18 юни пред Върховната Рада бе представен законопроект за създаването на единен оператор на украинската газотранспортна система, в който до 49 на сто могат да получат инвеститори от САЩ и Европейския съюз. Както “БАНКЕРЪ” вече писа, проектът предвижда на тази компания да бъде предоставено правото да управлява на концесия или под аренда магистралните газопроводи и подземните газохранилища на Украйна.
Яценюк смята, че създаването на единен оператор ще формира нови условия за транзит на руското синьо гориво в Европа, ще е възможност за спирането на строежа на газопровода “Южен поток” и пренасочването на планираните за тази тръба количества газ през Украйна. От подобно решение, по думите му, най-вече щели да са заинтересовани държавите членки на ЕС. Изглежда, управниците в Киев не броят Южна и Централна Европа за част от общността и на моменти се възприемат като нещо повече от пионка в голямата геополитическа игра, която лесно може да бъде преместена наляво или надясно.
Еврокомисарят по енергетиката Гюнтер Йотингер заяви на 18 юни, че вярва на българския премиер Пламен Орешарски, че дейностите по проекта “Южен поток” на Българска територия са прекратени. Той обаче не скри, че Брюксел ще предприеме действия, ако получи доказателства за обратното.
Йотингер посочи три основни правни проблема около “Южен поток” в България – в областта на околната среда, на вътрешния пазар и на конкуренцията. “Страната ви е част от Европейския съюз, следователно трябва да приеме цялото европейско законодателство. Недопустимо е фирма да бъде посочвана за строител или проектант, без преди това да се проведе конкурс”, коментира германецът.
Руският енергиен министър Александър Новак пък обвини Брюксел за оказван натиск над България за тръбата чрез спирането на еврофондовете.
