Преди седмица се навърши точно една година от избухването на летните протести. За да отбележат 365 дни на „ДАНСwithme“, пред Народното събрание се събраха между 1000 и 3000 души.
На първата годишнина лозунгите бяха постарому познати, а виковете „оставка“ и „мафия“ доминираха. Само името на протеста се промени – от „ДАНСwithme“ на „ДАНСnoмore“, защото било крайно време започнатото да бъде довършено. И също както в най-силните дни, наистина протестиращите вървяха след тъпаните, а други се бяха „въоръжили“ със свирки и кречетала, за да повишат децибелите наоколо. Знамена също не липсваха, като българският трибагреник бе най-често срещан, но пред парламента неясно защо се развяваха още и американски и украински флагове.
Какво обаче постигна протестът за една година? Лидерите му днес героично си приписват жадуваната от тях оставка на правителството. Но и тя идва не поради гражданския натиск, а заради развода между БСП и ДПС.
Това каза пред репортер на „БАНКЕРЪ“ 22-годишният Цветан Цветков, който бе на площада. Той смята още, че дори и при ново правителство политическата ситуация в страната няма да се промени коренно. „Протестът е демонстрация за това, че има будно гражданско общество“, смята Цветков. Той мечтае за работеща икономика, добро здравеопазване и образование.
„Основното искане за оставка вече е постигнато, защото е видно, че избори до края на годината ще има. Промяната настъпи и протестът показа, че има хора, които са готови да излязат и защитят своите позиции“, твърди 37-годишният Драгомир Иванов, който участва на „ДАНСwithme“ от самото начало.
Всъщност до първата година от раждането на „ДАНСwithme“ се стигна, след като на 14 юни 2013 г. управляващите партии в лицето на БСП и ДПС направиха злополучен опит да изберат Делян Пеевски за шеф на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС). Това решение на кабинета, избран само две седмици по-рано, породи огромно обществено недоволство. И така оставката на правителството бе поискана още в началото на миналото лято.
Но не многохилядните протести на гражданите, а „разводът“ между БСП и ДПС най-накрая даде обяснение на въпроса „Кой предложи Пеевски?“. Социалистът Антон Кутев заяви, че предложението дошло от „определена политическа сила“. „Досега не говорихме, защото са ни партньори“, обясни още той, с което отпадна и минималното съмнение, че именно ДПС е в основата на издигането на Пеевски за председател на ДАНС.
С течение на времето пък обществените изблици на недоволство у нас се размиха. За това спомогна и формирането на лагери на протестиращи и контрапротестиращи. Не е много далеч и споменът, когато едната група недоволстваше срещу правителство пред Народното събрание, а другата правеше същото, но пред президентството и искаше оставката на Росен Плевнелиев.
Дори и спонтанни в зародиша си към протестите насочиха апетита си определени субекти, които правят опити да ги яхнат. Площадът „роди“ някои нови политици. Както стана миналата зима, когато хората излязоха да протестират срещу високите сметки за ток. Тогава Ангел Славчев бе едно от лицата, а днес вече е заместник-председател на „България без цензура“.
Протестите показаха също, че българските граждани, дори и когато са недоволни, невинаги успяват да формулират ясни и конкретни искания за промени. Оттам пък разбираемо идва и липсата на каквото и да е желание у политическия елит да проведе генерални реформи. И така, вместо да кажем „Какъвто бащата – такъв и синът“, трябва да перифразираме народната мъдрост на „Каквото обществото – такива и политиците“.
