Ако доскоро заложници в българската политика бяха единствено премиерът Пламен Орешарски и неговите министри експерти, днес вече няма съмнение – заложници в грубите игри между партиите на статуквото сме и ние, българските граждани. Антибългарското поведение на управляващи и опозиция вкара държавата ни в тежък геополитически пъзел, измъкването й от който поне засега изглежда, че ще бъде чудо.
На изчезване са наивниците, които смятат, че с гласа си на избори могат да променят бъдещето – своето и на децата си. Защото днес почти никой не се съмнява, че не София, а Брюксел, Вашингтон и Москва редят пасианса на властта у нас. Всекиму според интереса. Какво тук значи някаква България?! Какво означава да си премиер подкрепян от партии, които хем демонстрират доверие към теб, хем като се завъртят комисионите, ти обръщат демонстративно гръб?
Кабинетът „Орешарски“ си отива, предаден отвътре. И за децата вече е ясно, че резултатите от европейския вот в случая нямат значение. Значение има „Южен поток“! И милиардите, които се въртят около него.
Нека да е ясно: затова отиваме на предсрочни избори. А те не са добро решение за бизнеса и ще се отразят зле на икономиката на България. Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал, например твърди, че
новото правителство ще започне работа след Коледа
Технологията е ясна – избори през есента, сформиране на парламент, на кабинет, на комисии, агенции и т. н. През това време предприемачите ще се гърчат в опит фирмите им да бъдат обслужени от администрацията, която от своя страна неминуемо ще намали темпа си на работа.
И тук ще припомним на ГЕРБ и нейните многобройни пажове, че под напъните на протеста кабинетът свърши немалко работа за бизнеса – намали регулаторните режими, въведе нов стил на работа при разплащането, БВП се увеличи, има ръст на заетостта през последното тримесечие. Икономиката се раздвижи.
На този фон ДПС свали доверието си от кабинета. Но не защото правителството е слабо. А защото най-сетне Сергей Станишев се престраши и реши да пресече амбициите на Движението за преяждане с власт. И Ахмед Доган го шамароса публично. Отказа му да стане премиер. Свали си маската и правителството, с което даде нишан на Борисов за бъдещ открит достлук.
Окрилени от факта, че са най-ухажваната мома на политическата ни сцена, гербаджиите заговориха за „гръцки сценарий“, за повторение на кризата у нас от 1996-1997 година. Само че условията днес са коренно различни. Проф. Христина Вучева, бивш министър на финансите и вицепремиер в първото служебно правителство с премиер Ренета Инджова (1994-1995-а)например твърди, че състоянието на държавата е добро, че е достатъчно да видим заключенията на мисията на Международния валутен фонд, приключила преди дни, в което е записано, че България със сигурност има очаквания за растеж, макар и неголям, до края на 2014-а.
„Другите заключения са, че България има стабилни финанси, че имаме един от най-ниските държавни дългове и държавата трябва да продължи да полага грижи за опазването на тази финансова стабилност“, казва проф. Вучева.
Не така обаче мисли „спасителят“ на нацията Борисов
А нас кой ще ни спаси от политиците, които ни превърнаха в заложници на алчността си?
Борисов отново потърква ръце, целейки се в премиерския пост, а задкулисно крои шапката на президента, когото сам изпрати на „Дондуков“ 2 да пази мястото му.
Станишев със зъби и нокти отстоява водачеството си в БСП, но истината е, че тази партия вече му е чужда. Тя просто е трамплин на лидера си към политическата му кариера на европейската сцена.
Местан все по-често започва да се държи като господар на положението, само дето не е съвсем сигурен какво точно ще им поднесе ГЕРБ след парламентарните избори през есента. Затова обръчите от фирми са напът да задушат държавата с дяволската си прегръдка.
Волен Сидеров, който доскоро изкарваше стабилен дивидент от подкрепата си към управляващите, днес е техен върл враг. Но истината е, че той се готви да отцепи немалка част от възрастния русофилски електорат на БСП, след което, ако е преминал четирипроцентната бариера за парламента, ще седне на преговори със соцпартията.
И на Николай Бареков не му е леко. Приятелите му се изпокараха, враговете ще го гонят до дупка. А „тайният“ му план да пришие „България без цензура“ към социалистите изглежда все по-невъзможен. Особено ако се задава коалиция на националното спасение между ГЕРБ и БСП. Може би и затова бившият телевизионер поиска през седмицата обединение с реформаторите. За да победят заедно „двете леви организации ГЕРБ и БСП“.
Тези дни пък жълти медии попритоплиха супата „Първанов – премиер, Бойко – президент“.
Колкото до програмите им – и те ще са според комисионите. С такъв материал разполагаме.
Низко, пошло, вече дори не задкулисно самодейно и жалко политическо театро, в което режисьорите заплащат прескъпо на актьорите си. Народът им е нужен единствено в деня на вота, като от него се изисква да е само аплодираща публика.
Една американска поговорка гласи: „Политиците и пелените имат едно общо нещо – те трябва да бъдат сменяни често поради една и съща причина“.
Да, ще завъртим отново рулетката на изборите. Но ролите са разпределени барабар с дубльорствата. Териториите на влияние – също.
Какво ще се промени за електората? Нищо. Добра причина да гласува!
