Преди седмица Националната агенция за приходите разпрати циркулярно писмо до около 7000 фирми – големи и средни данъкоплатци, които държат до 70% от оборотите и приблизително толкова върнат от хазната ДДС. Приходната агенция обърна внимание, че схемите за източване на ДДС в рамките на Европейския съюз се обогатяват, обемите на кражбите растат, затова нашите бизнесмени да внимават да не станат волно или неволно част от дедесарска верига, както на жаргон се наричат тези измами. Данъчните напомнят още, че фирма може да пострада и невинна по линия на „солидарната отговорност“, практика, която временно беше прекъсната, но възобновена по времето на правителството на ГЕРБ от Симеон Дянков. Просто казано, НАП предупреждава хитреците да не се включват в ДДС вериги, защото „Биг брадър“ ги наблюдава. Размахва пръст и на балъците, които се предоверяват на доставчиците си и по смисъла на закона се превръщат в съучастници.
Ето как коментира за „БАНКЕРЪ“ това писмо Росен Бъчваров, говорител на приходната агенция. „Става дума за превантивен контрол. Обяснявам:
„Не искаме да чакаме ДДС източвачите зад вратата“
с брадва в ръка и щом ги хванем в крачка, да ги халосаме. Това не е в интерес на никого. Ние трудно ще си съберем откраднатото, а нашите действия може да докарат фалит на не една фирма. Идеята е да ги накараме да мислят предварително и да проверяват доставчиците си дали не са сред рисковите групи. Самата НАП, ако открие съмнителен доставчик, сигнализира голямата или средната фирма да внимава, защото хазната може да й откаже връщане на данъчен кредит само поради това обстоятелство“. Това обясни Бъчваров и каза, че опитите за ДДС измами зачестяват.
НАП дипломатично напомня на големите данъкоплатци, че измамниците си личат и затварянето на очите пред тях може да докара големи беди. Те са определили 7-8 опознавателни белега на ДДС източвачите , които обикновено продават на занижени цени и представляват данъчен риск. Ако установите, че фирмата е едноличен търговец и няма офис, няма персонал, предлага плащане не по банков път, а в куфар, няма уебсайт, няма място за съхраняване на продукцията (склад), производствени мощности, логистика и така нататък, попитайте първо себе си с кого се набутвате в бизнес отношения. Това, както се изказаха едри търговци пред „БАНКЕРЪ“, са очевадни симптоми за престъпна дейност и ако не ви пука и ви напира да скочите в джаза, после не се сърдете, когато ви направят солидарно отговорни и ви откажат връщането на ДДС. Не може циганин от гетото да ви обещава доставка от 15 тира, бъдете разумни и мислете овреме, съветват те. Да не обидим някого, разбира се, че става дума за косвени критерии, но те носят достатъчно ясни послания.
Няма точни сметки с колко се ощетява хазната от дедесарите.
Говори се за около 700 млн. до 1 млрд. лв. годишно
но това е по-скоро умозрителна оценка. Според „БАНКЕРЪ“ обаче това число е по-скоро вярно, защото може, макар и с условности да се провери през официалните статистически данни. През последните месеци невъзстановеният в едномесечен срок ДДС се колебае около 130-140 млн. лева. В повечето случаи при тези задържани пари става дума за измами, призна Бъчваров. Ако приемем, че една трета от тази сума се дължи на други причини – нередовни документи, недоокомплектоване, текущи проверки, не по-малко от 80-90 млн. лв. никога няма да бъдат върнати като данъчен кредит, защото са обект на измама. В годишен аспект това прави цитираната по-горе впечатляваща сума.
В ЕС нещата не са по-розови. Финансовите министри на страните от Европейския съюз неотдавна призоваха за по-добра глобална координация в борбата с данъчните измами. Официални представители на ЕС твърдят, че данъчните измами и агресивните трансгранични схеми на компаниите за избягване на данъци струват на правителствата на 28 държави членки
около 1 трилион евро годишно
Така биха могли да се осигурят нови ценни приходи във време на вял икономически растеж и „затягане на коланите“ в цяла Европа.
Проучване на Европейската комисия показва, че средните загуби от косвения данък в страните от ЕС са 12% от очакваните постъпления от него, което съвпада и с българските оценки. Освен щетите за публичния сектор измамите с ДДС нанасят щети и на частния сектор най-вече чрез нелоялната конкуренция и пазарните изкривявания.
Данъчните посочиха за пример търговските вериги и другите големи купувачи като големи магазини, тържища и др. Често се използвала схемата, при която големи доставки се изпълнявали от дребни фирми, еднолични търговци. „Наричаме ги фирми бушони“, казаха агентите на фиска. Да повторим – големи купувачи не контактуват с мощните си контрагенти у нас или зад граница, а с дребни посредници. Това изглежда още на пръв поглед съмнително, защото би трябвало да оскъпява стоката. Така става, че доставчикът – фирма от Италия, Австрия, след като си начисли нулева ставка при износ, фактурира на ЕТ „Х“ стока с ДДС, което той трябва да внесе в българската хазна. Но той не го прави, а препродава на търговската верига и тя като краен продавач плаща стоката с ДДС, а после отива да си го търси като данъчен кредит. Дребният посредник „Х“ прибира ДДС от няколко големи доставки и след това изчезва. Или ако бъде намерен, се оказва, че няма нито имущество, нито активи.
Последната печеливша модификация на схемата била стоки да се „изнасят“ извън ЕС, най-често до Дубай, да се реимпортират в държава от ЕС и след това да се завъртат по „въртележката“. Извършителите вече са толкова специализирани, че правели дори виртуални „въртележки“ с компютърни системи, които генерирали несъществуваща верига от фирми с празни обороти с цел връщане на данъчен кредит.
