Промяна в правомощията на европейските надзорни органи и разширяване на източниците им на финансиране през следващите няколко години. Това са част от измененията, предвидени в проектодоклад на Европейската комисия, цитиран от „Файненшъл таймс“. Той обхваща Европейския съвет за системен риск, Европейския орган за ценни книжа и пазари (ESMA), Европейския банков орган (ЕБО) и Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (ЕОЗППО). Четирите общоевропейски регулатора, които отговарят за банкирането, застраховането, пазарите и финансовите рискове, бяха създадени вследствие на кризата от 2008-а като опит за засилване на регулациите в Европа.
Според доклада на Брюксел промяната в поведението на пазарите, въвеждането на нови правила и паралелното създаване на банковия съюз дават повод за преосмисляне на техните отговорности, управление и финансиране. Анализът на ЕК оценява още коефициента на полезно действие на регулаторите и идентифицира потенциалните реформи, които могат да бъдат извършени.
Една от обсъжданите възможности е бюджетите на регулаторите да бъдат набавяни от пряк налог върху сектора на финансовите услуги. В момента четирите институции получават 60% от средствата си от националните регулатори и 40% от централния бюджет на Европейския съюз. Според ЕК преразглеждането на съществуващия модел на финансиране е необходимо предвид ограниченията в бюджетите на 28-те страни членки и този на блока. Ако бъде въведен подобен данък, най-вероятно той ще се прилага в пряка зависимост от това какъв надзор изисква всяка една институция. Тези допълнителни разходи обаче не се очаква да натежат на финансовата индустрия, тъй като бюджетите на европейските регулатори са скромни, сравнено с техните местни еквиваленти в някои страни. Например британският финансов регулатор (Financial Conduct Authority) има годишен бюджет от 452 млн. паунда, а Европейският банков орган разполага с 33.6 млн. евро за 2014 година.
Комисията планира още през следващите няколко години да разгледа възможностите за разширяване на правомощията на регулаторите към сенчестото банкиране и счетоводните стандарти. Друга амбициозна идея е въвеждане на пряко наблюдение на пазарната инфраструктура. Освен това се обмисля увеличаване на правомощията за регулаторите, така че те да упражняват пряка намеса на пазара. ЕК е силно заинтересована да ограничи евентуална намеса в широко използваните пазарни показатели като ЮРИБОР след множеството обвинения, че те са били манипулирани от търговци в банки и брокери.
Така ли иначе обаче, всяко решение за по-сериозна и радикална реформа ще бъде в ръцете на следващите еврокомисари, които се очаква да заемат местата си наесен. Най-тежка ще бъде задачата на наследника на Мишел Барние, настоящия комисар по вътрешния пазар и услугите. Всеки опит за промяна в източниците на финансиране на регулаторите и въвеждането на данък за сектора на финансовите услуги ще бъде много спорен.
Въпреки конкретните идеи за промени в доклада ЕК видимо отбягва въпроса дали е необходима реформа в Европейския съвет за системен риск, председателстван от Марио Драги – президента на Европейската централна банка. Великобритания многократно настояваше Драги да загуби автоматичното си право да оглави регулатора, за да се предотврати конфликт на интереси след влизането в сила на банковия съюз и в частност на Единния надзорен механизъм. От ноември тази година ЕЦБ ще бъде надзорник на 130 от най-големите банки в еврозоната.
