Световното първенство в Бразилия унищожи и погреба дузина приемани до неотдавна за вечни футболни закони. Със сигурност специалистите и анализаторите ще се нуждаят от доста време, за да осмислят екстремните и непредвидими мачове, изиграни по терените в Бразилия. Най-очебийното заключение е, че атрактивният, динамичен „самба“ футбол, радващ окото, вече се играе от европейските колоси. Докато Южна Америка е „по европейски“ прагматична, тактически пестелива и гони само победата. Най-яркото доказателство е сблъсъкът на двата „обърнати“ стила във финала между Германия и Аржентина. Бундестимът, който в близкото минало бе приеман от всички като олицетворение за футболна машина или за несломима група от оловни войници, вече спокойно може да си присвои титлата „европейските бразилци“. Ако не вярвате, попитайте „селесао“, които 7 пъти бяха унижени, сдъвкани и изплюти на терена от една Германия, играеща с лекота, стил, финес и творяща прекрасни атаки.
Едва ли някога феновете на най-популярната игра отново ще видят как
бразилската „торсида“ аплодира с възгласите „але“
разиграванията на съперник, който буквално се гаври с техните любимци. Досега Германия на Льов бе критикувана, че с фойерверките си се отклонява от прагматичния стил, който винаги е носил успехи на тима в исторически план. Но се видя, че както и да играеш срещу този отбор, си обречен да напуснеш терена с оклюмала глава. Роналдо и португалската му компания се опитваха да се надиграват и германците им писаха „четворка“ като на амбициозен, но неподготвен ученик. Гана направи най-силния си мач на световно първенство, но бе принудена да си стегне куфарите за дома. Американците се надяваха, че с желязна тактическа дисциплина ще изкопчат равния, но Томас Мюлер им показа кой командва парада. Алжирците тичаха и се бореха като осъдени на смърт, но дори вездесъщият Райс МБоли не успя да спре снарядите, изстреляни от Шурле и Йозил. После и футболно преродената Франция на Карим Бензема се оказа ниско препятствие пред немския поход. За да дойде невижданият полуфинал срещу Бразилия, за който Жозе Мауриньо сполучливо отбеляза, че дори след 50 години пак ще бъде коментиран с възторг от внуците ни.
Тази Германия има всичко, за да влезе в пантеона на футболните явления. Под рамката е Мануел Нойер, който е еталонът за вратарите на бъдещето. Интелигентен, „четящ“ играта, Нойер покрива централните защитници и когато се налага, излиза да пресича пасове чак до центъра. Освен това Нойер авторитетно командва отбраната, притежава страхотен рефлекс и безпогрешно чувство за пласиране, сигурен е при излизанията си и играе със самочувствие. Без съмнение това е един от тримата най-класни вратари в историята на футбола. Карето пред него Лаам-Боатенг-Хумелс-Хьоведес е много подвижно, футболистите се включват в атаките, като Хумелс е смъртоносен при статичните положения и отбеляза два гола на Мондиала срещу Португалия и Франция. Едва ли все още някой се съмнява, че
Томас Мюлер е целунат „отгоре“
да бъде велик. Дали „забит“ на върха на атаката или играещ зад гърба на Клозе и Шурле, щурмовакът на „Байерн“ вкарва с небрежна елегантност, извежда съотборниците си с гениални скрити пасове, центрира от крилото, пресира съперника, изобщо това е най-комплексният атакуващ футболист в съвременния футбол. „Моторът“ на отбора Тони Кроос се отчете с два гола и три паса, а че е преминал на най-висшето ниво, забеляза галактическият „Реал“ (Мадрид), който проправи пътека, за да го измъкне от Мюнхен. Бастиян Швайнщайгер е неуморим и продължава да мачка халфовете на противника, дори Кедира и Йозил, които изглеждат поизморени, се отчетоха за отборната кауза с по един гол и асистенция. Жокерите на Льов в нападение – Мирослав Клозе и Томас Шурле, се отплатиха с лихвите за доверието, което им гласува наставникът. Първият влезе в историята с рекордния си 16-и гол на световни финали, докато Шурле демонстрира уникална ефективност с три попадения, отбелязани само за 155 минути игра. Вдъхновената Германия накара Гари Линекер да направи поредното си култово изказване, че дори Аржентина и Холандия заедно да се противопоставят срещу й на финала, Бундестима пак ще спечели.
Развенчан бе и митът, че Лионел Меси не може да бъде лидер на Аржентина. Звездата на „Барселона“ най-накрая
„влезе в обувките“ на Диего Марадона
и изведе“гаучосите“ до мач за титлата, както направи Дон Диего през 1986 и 1990 година. С четирите си попадения Меси доказа, че може да поема цялата отговорност върху плещите си. Когато „десятката“ бе зорко ескортиран от три-четири противникови футболисти, той подаваше за решителните попадения на Анхел ди Мария и Гонзало Игуаин. Сегашната Аржентина е скъсала безвъзвратно с каноните на атрактивния, нападателен футбол, изпъстрен с много положения и красиви, но болезнени загуби. „Синьо-белите“ играха практично и икономично, печелеха мачовете си в групата с по един гол разлика, в елиминациите сломиха Швейцария с продължения, а Холандия с дузпи. Мотото на Себея бе тимът му да вкара един гол повече от другите, като Иран, Швейцария, Белгия и Холандия се провалиха в опитите си да пронижат вратата на Ромеро. До голяма степен това се дължи на лидера „в сянка“ Хавиер Масчерано. Биткаджията в средата на терена „не даде въздух“ на холандското трио Ван Перси-Робен и Снайдер, напълно обезличи белгийската сензация Еден Азар, а в останалите мачове дори намираше неизчерпаема енергия да гради играта на отбора си. В това отношение много помогнаха и нападателите Гонзало Игуаин и Езекиел Лавеци, които сновяха из цялата противникова половина, връщаха се да поемат топката почти до центъра, освобождаваха пространства за атака на халфовете и изобщо играта им бе напълно подчинена на колектива. Кратките мигове на футболна магия пък бяха осигурени от Анхел ди Мария и Серхио Агуеро, които трябва да загърбят егоизма си, за да станат истински лидери на тима. Едно е сигурно – Германия и Аржентина стигнаха там, където заслужаваха да бъдат.
На световното
вече няма предварително ясни мачове
и обречени отбори. Това в най-пълна степен доказа Коста Рика, която напусна непобедена шампионата, въпреки че изтегли „късата клечка“ да се изправи срещу Уругвай, Италия, Англия, Гърция и Холандия, които без изключение са бивши световни или европейски шампиони. Благодарение и на невероятния си вратар Хесус Навас костариканците допуснаха едва две попадения в целия турнир, а мнозина смятаха, че те ще са „боксовата круша“ в групата си.
Набедените за аутсайдери австралийци бяха на косъм да победят Холандия, Иран измъчи Аржентина, направи равен с Нигерия, Алжир разплака Русия и Южна Корея, дори „футболното джудже“ Хондурас поведе на Еквадор и накара Енер Валенсия и компания да се поизпотят, за да обърнат резултата. Досега приемани за средняци тимове като Мексико, Чили, Колумбия, САЩ и Швейцария пък доказаха, че заслужават изкачването си сред футболния елит.
От пиедестала на победителите безславно слязоха уморената и преситена от успехи Испания, неориентираната и предвидима Италия, „книжният тигър“ Англия и напълно несъстоятелната Бразилия, която без съдиите и симулациите трябваше да приключи приказката си още в групата, за да избегне германския кошмар. Именно Бразилия с това 1:7 счупи дузина антирекорди с най-голямата си загуба в историята и най-тежкото си поражение на световно първенство. След 39 години „селесао“ за пръв път капитулира като домакин в официален мач. Определено футболът не е това, което беше.
Южна Америка исторически доминира над Европа
Южна Америка тотално превъзхожда със 7:2 победи Европа в случаите, когато двата най-силни футболни континента мерят сили на финал на световно първенство. Любопитното е, че до финала на „Маракана“ Аржентина бе спечелила два от трите си сблъсъка за титлата срещу отбори от Стария континент, докато Германия е успяла едва веднъж от само три опита. За първи път двуполюсният сблъсък се случва през 1958-а, когато водени от 17-годишната сензация Пеле „кариоките“ разгромяват в мача за титлата с 5:2 домакините от Швеция. Четири години по-късно в жертва на „златистите“ се превръща Чехословакия, която губи с 1:3 решителния мач в Чили. Отново Бразилия през 1970-а развенчава Италия с 4:1 на „съседска“ територия – този път в Мексико. Осем години по-късно идва часът на Аржентина, която с вездесъщия Марио Кемпес в сърцето на Буенос Айрес успява да сломи съпротивата на Крол, Резенбринк, Неескенс и останалите „лалета“ след 3:1 с продължения. В Мексико през 1986-а блести геният на „божията ръка“ Марадона, а Германия се бори до края, но все пак губи финала с 2:3. Първият триумф за Европа срещу вечния континентален съперник идва чак през 1990-а на първенството в Италия, когато в повторение на последния спор за титлата голът от дузпа на Бреме е достатъчен за сладкото отмъщение на германците. В знаменития за нас Мондиал 1994 Бразилия успя да измъкне с дузпи титлата от отстранилата ни на полуфинал Италия. През 1998-а във Франция „петлите“ обаче заличават с 3:0 „кариоките“, излезли във финала без звездата си Роналдо. Последният двубой за световната титла между европейци и латиноамериканци бе в неутралната Япония през 2002-ра, когато Бразилия печели петата си световна титла след успех с 2:0 над Германия.
