Четири столичанки буквално вдигат на абордаж допълнителното задължително пенсионно осигуряване в частни осигурителни фондове. Те са завели съдебно дело във Върховния административен съд и твърдят, че Комисията за финансов надзор (КФН) ги дискриминира, защото са жени, а според статистиката ще живеят по-дълго от мъжете. И съответно по-дълго ще получават пенсия! Затова тя е по-малка!
Казусът изглежда екзотичен, но поставя твърде сериозен проблем, който на всичкото отгоре се следи под лупа в Европа, където темата с дискриминацията на жените винаги е била на мода.
Четирите жалбоподателки са родени след 1959 г. и като всички свои връстници са задължени да внасят по две вноски за пенсия: една в общия кюп на НОИ и друга – в частен универсален пенсионен фонд. Срещу обещанието, че някой ден, ако доживеят, ще получават оттам допълнителна пенсия за старост. Когато започнали да пресмятат какво ще получат срещу вноските си обаче, дамите в предпенсионна възраст установили, че при еднакви условия: равен трудов стаж и равни удръжки от заплатите им, те ще получават по-ниски пенсии, в сравнение с мъжете. Само защото са различни по пол.
Всъщност разликата идва оттам, че размерът на допълнителната пенсия се определя според няколко критерия, един от които са специални биометрични таблици за смъртността. Тях ги утвърждава от КФН и наистина са различни за двата пола. С таблиците на практика се изчислява очакваната продължителност на живота на съответния кандидат-пенсионер, за да може набраната по неговата лична партида сума да се „разпръсне“ по месеци и да стигне за времето, за което се предполага, че ще е жив. Та според статистиката жените живеят по-дълго, затова и парите им се делят на повече месеци. Ако прогнозните експерти, които правят прогнозата, изчислят погрешно, разликата остава за сметка на фонда, така че разчетите се правят изключително внимателно. Но този начин на пресмятане води до чувствителна разлика в пенсиите на мъжете и жените. Освен това, според четирите бойки столичанки, противоречи и на европейска директива, забраняваща различното третиране според разликата в пола в системите на пенсионното осигуряване.
С тези аргументи дамите настояват пред съда да отмени решението на КФН, с което се одобряват споменатите биометрични таблици. Спорът, който повдигат, е уникален по рода си и в момента виси със страшна сила на бюрата на трима съдии от Върховния административен съд: Йовка Дражева, Соня Янкулова и Иван Раденков. От тях се очаква да решат може ли размерът на „допълнителната“ пенсия за мъже и жени да е различен заради разликата в пола.
Истинската битка в съдебната зала ще се води тепърва, засега по делото все още се събират доказателства – едно от тях е назначената експертиза, която трябва да очертае как точно се определят пенсиите на двата пола.
Но биометричните таблици – дискриминационни или не, съвсем не са най-големият проблем на пенсионната система. Без съмнение едно от първите неща, които ще направи следващото правителство, ще бъде премахването на своеобразната „пенсионна ваканция“, въведена от кабинета на Орешарски. Идеята на временното „замразяване“ на необходимите възраст и стаж за пенсия беше да започнат обсъждания и да се избистри цялостна визия за пенсионния модел, която да е трайна и да не я променя всеки следващ управник. Но не стана, а и очевидно вече няма време за подобен консенсус, поне за сегашното правителство.
Междувременно обаче решенията „на парче“ с очевиден популистки и предизборен заряд продължиха да се трупат в парламента, прииждат и в момента. На 3 юли в парламента бе внесена поредната идея за „замразяване“ на пенсионната възраст и стажа за работещите в първа и втора категория труд до 2018 година. Предложението направиха червените депутати Мая Манолова и Страхил Ангелов. Мярката засяга десетки хиляди хора в държавата, които далеч не са само миньори, въпреки че обикновено когато стане дума за категориите труд, винаги на преден план изтикват тях. В Наредбата за категоризиране на труда са изброени десетки професии с повишен риск при работа. Особено пъстра е групата на работещите във втора категория: там са и локомотивните машинисти и стюардесите, шофьорите на тролеи и на автобуси в градския транспорт, моряци, циркови артисти и балерини и още много други.
В момента в ранна пенсия се излиза след 10 години стаж при условията на първа категория труд или 15 години при условията на втора категория труд. Едновременно с това кандидат-пенсионерите от първа категория трябва да са на 47.8 г. – ако са жени, и 52.8 – за мъжете. При втора категория труд възрастта е съответно 52.8 и 57.8 години. За тези групи работници единствено бе запазено и изчисляването с точки – като по-благоприятен начин за излизане в пенсия. Според сега действащото законодателство от 1 януари догодина възрастта за пенсиониране и при тази група работещи трябва бавно да започне да се вдига. Двамата депутати обаче предлагат „пенсионната ваканция“ за тези групи да трае до 31 декември 2017 година.
Любопитни са мотивите на депутатите, още повече че в тях също се твърди за „дискриминационност“ в законовата уредба: „Социологически установено е, че продължителността на живот на човек, работещ при тези условия, е значително по-кратък от средната за страната. Това на практика значи, че вдигането на границите на възрастта и на трудовия стаж за първа и втора категория труд предполага по-малък и в тази връзка по-кратък срок за получаване на пенсии. Като получените и спестени средства следва да подпомагат останалите категории осигурени лица. Това, меко казано, е дискриминационно“, казват Манолова и Ангелов. Впрочем този законопроект е един от тези, които управляващите ще гледат да притикат преди разпускането на парламента – именно заради популистичния си ефект.
