Предложенията на италианския премиер Матео Ренци за превес на мерките за стимулиране на растежа над фискалните ограничения се натъкват на острата съпротива на германския финансов министър Волфганг Шойбле. А идеята му да се изключат от бюджетните сметки разходите, направени за цифровата инфраструктура, раздразниха и заместник-председателя на Европейската комисия Сиим Калас, който отговаря временно за ресора по икономическата и монетарната политика. По време на пресконференцията след срещата на финансовите министри на Европейския съюз в Брюксел на 8 юли Калас подчерта, че „въпросът какво да се прави с бюджетния дефицит е отделна работа, но разходите не могат да се извадят от изчисленията на недостига, защото това е нещо фундаментално“. Естонецът допълни, че „не може да има добри и лоши харчове“ и „че разходите са си разходи, а дългът си е дълг“. Шойбле пък подчерта, че Ренци „знае много добре, че трябва да провежда структурни реформи“ в Италия. Все пак финансовите министри на общността демонстрираха желание да дадат на правителствата допълнително време, ако те вземат необходимите мерки, за да стабилизират икономиките си. Което, според Шойбле, не бива да се използва като претекст да не се изпълняват бюджетните обещания и фискалната консолидация.
Очевидно спорът за баланса между растеж и икономии ще се разгорещи в идните месеци, след като на 1 юли Рим пое ротационното председателство на ЕС. Водещи икономисти също имат предложения, които са в разрез със спартанските разбирания на министър Шойбле.
Според Ханс-Вернер Син – шеф на германския икономически институт IFO, държавите от южната част на еврозоната се нуждаят от опрощаване на част от дълговете, за да успеят да съживят икономическия си растеж, и кредиторите ще трябва да платят цената. Той посочва, че азиатската финансова криза през 1997-а е била разрешена именно по този начин, а не чрез използването на парите на данъкоплатците. В интервю за агенция „Блумбърг“ в Берлин Син коментира, че домакинствата, компаниите, кредитните институции, държавите и националните централни банки от еврорегиона са свръхзадлъжнели и че „на кредиторите не им е приятно да признаят, че няма да получат обратно парите си, но колкото по-рано се сблъскат с истината, толкова по-добре ще е за тях“. Син смята, че в Европа трябва да се проведе конференция за дълга, на нея да се вземе решение за частично опрощаване на задълженията на южните държави от общността и „тези преговори да са общи, защото включват няколко страни“. Икономистът изтъква, че приказките за дефлация в еврозоната са неуместни и че „евентуалните дефлационни заплахи се използват, за да се подготви почвата Европейската централна банка да започне да печата пари, което ще послужи не само за борбата с дефлацията, но също и за спасение на банките“. Което, според Син, „повдига въпроса дали ЕЦБ има право, или трябва да направи това?“
Своя рецепта за насърчаване на растежа на Евросъюза има и ръководителят на германския институт за икономически проучвания DIW- Марсел Фратцшер. И тя е да се създаде Европейски инвестиционен фонд с поне 100 млрд. евро, който да се управлява от Европейския инвестиционен фонд в рамките на Европейската инвестиционна банка. Това е предложението на работната група под ръководството на Фратцшер, натоварена от заместник-канцлера на Германия Зигмар Габриел да анализира как да бъдат стимулирани инвестициите в страната. Заключението на експертите е, че държавите от еврорегиона все още не инвестират достатъчно, за да стимулират растежа. Фратцшер определя като разумни предложенията на Франция и на Италия законодателството за фискална стабилност да бъде коригирано така, че да позволи повече инвестиции, но ако не се отслабват дълговите наредби.
В проучването си DIW се опира на доказаната във времето аксиома, че днешните инвестиции подсигуряват бъдещ растеж и че неизразходените средства за нови технологии и съоръжения днес няма да са налични утре. Икономистите са установили, че от началото на финансовата криза през 2008-а брутният размер на фиксирания капитал (макроикономическата мярка на инвестициите) е паднал с 14% в ЕС и с 15% в еврорегиона. И че една от най-големите слабости на Европа е липсата на частни инвестиции. Инвестиционната „дупка“, представляваща разликата между средствата, които всяка държава е трябвало да похарчи за машини, фабрики, магистрали и мостове, за да гарантира приличен растеж, и действително изразходваните пари е била доста голяма дори в Германия – 3% от нейния БВП. С други думи, местните компании и държавата е трябвало да харчат допълнително по 80 млрд. евро всяка година, за да подобрят перспективите за растеж. Между 2010-а и 2012-а германската инвестиционна дупка е била средно 3.7% от БВП. В Холандия тя е била 4.8%, в Португалия – 4.1%, в Гърция – 3%, а средно за еврозоната – 2%, или около 200 млрд. евро годишно.
DIW посочва, че продължаващата несигурност за икономическото развитие възпира повечето банки да отпускат заеми, като най-засегнати са най-задлъжнелите държави. И решението на този проблем е създаването на Европейски инвестиционен фонд, който да работи за ограничен период от време – примерно пет години – и да отпуска пари на фирмите, които искат инвестиционни кредити. Икономистите настояват този фонд да не е насочен към отделни региони или сектори и че основната му цел трябва да е насърчаване на важните частни инвестиции „независимо в коя държава от ЕС“. Парите, според Фратцшер, е необходимо да се наберат чрез емитиране на собствени облигации на фонда, които да са гарантирани от участващите страни. DIW не смята, че фондовите мениджъри ще срещнат затруднения при намирането на достатъчно инвеститори, защото общите спестявания на еврозоната са около 300 млрд. евро всяка година. Заключението е, че „финансовите ресурси за значително увеличение на частните инвестиции са налице и трябва просто да се мобилизират“.
