Ред сълзи, ред сополи… и истеричен рев за пари. Това произлезе от сбирката на корифеите на българския туризъм Благой Рагин, който е председател на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация, и Поли Карастоянова от Националния борд по туризма. Видели те, че отиващата си власт раздава насам-натам допълнителни бюджетни средства, и се наредиха да искат още държавни милиони за развитие и рекламиране на сектора. Поне един процент от приходите от туризъм в БВП според браншовиците трябвало да се връщат при тях. При над 6 млрд. лв. постъпления на година излиза, че се правят тънки сметки за едни 60-65 млн. лева. Така де, не върви бизнесът, дето прави толкова милиарди, да се задоволява само с десетина милиона от хазната и още толкова от европрограмите, с които сега се промотира българският туризъм. Виж, ако е за поредния хотел или бар край морето, нужната сума веднага ще се намери, но за другите неща – държавата да му мисли.
Най-належащо, по думите на Поли Карастоянова, сега било преди да си замине правителството на Пламен Орешарски, да изпълни поетия ангажимент и да преведе на туризма още 2.5 млн. лв. за реклама. Без тези пари едва ли не щяло да настъпи крах. Каква мъка само! И ако случайно в суматохата управниците в оставка се разсеят, от туристическите организации вече са внесли искане при президента Росен Плевнелиев: като реди служебния кабинет, да не пропусне да назначи отделен министър на туризма, който да им брани интересите. Те и Бранимир Ботев така си го издигнаха сами – от председател на Асоциацията на вносителите, производителите и търговците на спиртни напитки до заместник-министър, ангажиран с туристическите дела. И той добре им вършеше работа…
Но да се върнем на парите. Сега ни се обяснява как всяко вложено евро в реклама на туризма връщало 200 евро в хазната. Затова трябвало да се дават колкото може повече средства. Този принцип обаче може и да важи в други страни, но у нас хич не хваща декиш. Според официалните данни след пръснатите досега десетки милиони ръстът на чуждестранните туристи за последната година е 5.5 на сто и те достигат 6.6 милиона. Приходите за 2013-а пък са 3.2 млрд. евро, което е с около пет на сто повече в сравнение с 2012 година. Реално сумите, които се харчат за популяризирането на България като туристическа дестинация, стават все повече, при все че са трудно проследими, а ефектът от тях е още по-мистериозен. За периода 2008-2013-а по т.нар. Средносрочна рамкова инвестиционна програма на икономическото министерство за реклама на туризма са разписани цели 127 договора. По тях са осчетоводени 31 млн. лева. Формално парите са дадени за различни маркетингови проучвания, изработка и разпространение на информационни материали, както и за целогодишна рекламна кампания по водещи паневропейски телевизионни канали в Германия, Великобритания и Русия. Но какъв е бил ефектът от това не се казва. Посочва се само, че в Германия са осъществени общо 8.2 млн. импресии на рекламните банери, в Обединеното кралство кликанията достигали 40 милиона, а на пазара в Русия – близо 12 милиона. Направо жестоко! Само дето цялото това цъкане може и 50 човека да са го направили, защото не става дума за уникални посещения.
За догодина пък, дори и да не бъдат дадени така лелеяните 60 милиона, вече са разписани поне 21 млн. лева. Благодарение на тях сърцата ни ще се изпълват с гордост, когато видим как държавата ни се рекламира като туристическа дестинация по телевизионните канали Euronews, Eurosport, Discovery и National geographic. Наред с клипчетата ще има и от задължителните календарчета, хартийки, флашки, шапки, чадъри, брошури,тефтери, тениски, ленти за окачване на бадж и т.н., всичките изработени в няколкохиляден тираж.
Най-нелепото обяснение за спорната полза от скъпите реклами обаче дойде от споменатия вече заместник-министър Бранимир Ботев. През неговите очила всичко изглеждало чудесно, докато не се намесили българските журналисти, които с черногледите си статии саботирали усилията на управниците. “Причина за намалението на туристите е черният пиар, който ни залива, като в същото време помага на съседните страни”, категоричен е бившият алкохолен бос Ботев. Типичен пример в това отношение била тиражираната в руски медии информация за наводнени хотели и деца в Кранево, съобщена уж от самия кмет Румен Николов. В същото време той не бил давал такива интервюта и дори не е виждал руски журналисти, а статията била препечатка от жълт нашенски сайт. Същото било и с истерията, че Черно море гъмжи от хепатит А. Проверка установила, че първоизточникът на стряскащата новина е провинциален вестник, преписан от новинарска агенция, след което информацията се разпространила и от руските медии. Истината, според Ботев, е, че публикацията била скрита реклама на ваксини срещу хепатит А заради спаднали продажби. Ей такива работи определено тежат повече от сто рекламни клипчета, в които впрочем нерядко присъстват всякакви други, но не и български природни красоти. Всъщност имаше ли изобщо наводнение в Кранево?
Иначе по повод твърденията на председателя на Съюза на собствениците на хотели в “Слънчев бряг” Елена Иванова за отлив на туристи от Русия и Украйна заместник-министърът е категоричен, че такова нещо няма. Спад имало само при резервациите “в последната минута”. Проблемите с руските и украинските туристи били чисто финансови – заради девалвацията на тяхната валута покрай обстановката в двете страни, смята Ботев. В същото време гърците се похвалиха, че посетилите ги чужденци били със 17 на сто повече. Приходите от тях щели да бъдат с 10% над миналогодишните, а като цяло туроператорите в южната ни съседка са обнадеждени, че 2014-а ще е поредната рекордна година за тях.
Явно ние пак нещо не сме се ориентирали, но с Божията помощ може и да успеем. Представителството на т. нар. Национален съвет по туризъм в лицето на все същия заместник-министър на икономиката и енергетиката в оставка Бранимир Ботев било поканило Светия синод да дава съвети за привличането на туристи. В консултативния орган щели да влязат и Българската академия на науките и някои университети.
В едно са прави хората от бранша – време е да се инвестира в маркетинга ни като дестинация с анализи и мащаб, а не на парче, както досега. Открай време у нас големите началници мислят едно, после обещават друго и накрая правят нещо съвсем различно. В сектора цари пълен хаос, а стратегиите за развитието му се движат от едната в другата крайност. То не беше “България за масовия турист”, “За платежоспособния турист”, “SPA дестинация”, “Културен туризъм”, “Селски туризъм”, “Модерна дестинация през четирите сезона” и какво ли още не. Все залагаме на изтъркани клишета и безлични като администрацията ни слогани като “Опознай и сподели” и “Неповторима и различна”. Ако към това прибавим илюзорните звезди на българските хотели и непоклатимия принцип на нашенските бизнесмени – “ден година храни”, картинката става пълна. И никакви милиони за реклама не биха могли да я променят.
