На днешния ден през 1909 г. французинът Луи Блерио първи прелита над Ламанша с моноплана Блерио XI за 37 минути.
Луи Блерио (на френски: Louis Bleriot), роден в Камбре (Cambrai) на 1 юли 1872 г. и починал в Париж (Paris) на 2 август 1936 г., е национален герой на Франция. Като пионер в създаването на самолети и като първия авиатор преодолял пролива Ламанш (la Manche), Блерио през 1909-а доказва, че самолетът не е само едно средство за атракция и развлечение, а ново непознато средство за транспорт. Ла Манш или Ламанша (на френски: La Manche – ръкав; на английски: English Channel – английски канал), е проток, отделящ Великобритания от континенталната част на Европа. Откъм континента Ла Манш граничи с Франция.
Луи Блерио е инженер, дипломиран в L'Ecol Central в Париж. Започва с производство и търговия на автомобилни фарове. Финансово обезпечен като фабрикант, той се отдава на страстта си да строи апарати за летене по-тежки от въздуха. Както всички конструктори в края на XIX и началото на XX век, уредите за летене имитират конструкцията и полета на птиците. Построеният от него орнитоптер с махащи крила не е успешен експеримент.
С Габриел Вуазен създават фирма Bleriot-Voisin за строителство на безмоторни самолети, но след 1906-а се разделят и всеки от тях организира собствено проектиране и производство на самолети. При конструирането на апарати с двигатели с вътрешно горене, Блерио не ползва опита на братя Райт. Той приема друга схема и разработваните от него летателни апарати след модел Bleriot V са с всички белези на съвременните самолети. Те са моноплани с предно разположен двигател и с "теглещо витло". Хоризонталният и вертикалният стабилизатор и органите им за управление са разположени отзад, а тялото е удължено, за да се обезпечи по-добра попътна устойчивост. Колесникът е триопорен с опашно колело, изпълнен с пневматични гуми и е с гумени амортисьори. За разлика от разработваните в Германия, Англия и САЩ двуплощници, именно самолетът на Блерио доказва перспективността на избраната от него схема.
През 1908 година Луи Блерио извършва непрекъснат полет от 14 километра. През следващата година единствените подготвени пилоти за полет на Ламанш са французите Луи Блерио и Юбер Латам (Hubert Latham). На 19 юли от Франция към Англия излита самолет Антуанет VII (Antoinette VII), с пилот Латам, но поради дефект в двигателя след около 7 мили пада и е спасен от френски военен кораб.
На 25 юли в 4 часа и 35 минути Блерио излита със самолет Блерио XI (Bleriot XI) от Кале (Calais) посока Дувър (Dover) в Англия. След 37 минутен полет успешно каца на острова. Така, без да поставя какъвто и да е рекорд във височина или скорост на полета с един двигател "Анзани" (Anzani), Луи Блерио става най-прочутият пилот в зората на авиацията, национален герой и спечелва обявената награда от 1000 паунда от английския вестник "Дейли мейл". Този прелет е не само изпит за мъжеството на пионерите на авиацията и сътворените от тях летателни апарати. С него се доказва, че самолетът е ново средство за придвижване и това има широк политически отзвук. Като пример може да се цитира едно изказване на Хърбърт Уелс (H. G. Wells) "… независимо от нашата флота, от военна гледна точка, този остров вече не е недостъпен." (… in spite of our fleet this is no longer, from the militari point of view, an inaccessible island).
След успеха, Блерио прави демонстрационни полети на различни места в Европа за рекламиране на самолета си Блерио XI и дейността си като организатор на курсове за обучение на пилоти. Той притежава френско пилотско свидетелство № 1.
При гостуването си в Истанбул, след излитане от плаца на една турска казарма, самолетът, без да набере височина, се блъска в комин, от което Блерио е ранен. Неуспехът не го обезкуражава. В откритата школа в Етамп се обучават пилоти от цяла Европа, а по лиценз са произведени 16 разновидности на самолета Блерио XI във Франция, Англия, Русия и САЩ.
Името на Блерио е неразривно свързано със създаването и успехите на българската авиация. В школата в Етамп край Париж през 1912-а се дипломират първите български летци – офицерите Симеон Петров, Христо Топракчиев и Никифор Богданов.
Първият самолет на нашата авиация е Bleriot XI и с такъв самолет е извършен първият полет с български летец на 13 август 1912 година. В началото на Балканската война страната ни притежава 23 самолета, от които десет са тип Блерио. До края на войната броят на последните е увеличен до 21, внесени от Франция и Русия, с което стават основният самолет в българската войска.
За първи път успешно приземяване със спрял двигател извършва поручик Христо Топракчиев. Методиката за кацане със спрял двигател се включва в програмата на Луи Блерио в школата му за обучение на авиатори. Първата жертва, дадена от българската авиация, е същият този поручик Топракчиев, загинал на 19 октомври 1912 г. със самолет Bleriot XI, руско производство.
