Да се тупат в гърдите, когато трябва просто да се скрият и да си мълчат – това е водещата отлика на българските министри. Броени дни след оставката на кабинета „Орешарски“ вицето му по европейските фондове и правосъден министър Зинаида Златанова се самопохвали в отчет пред медиите. И понеже за хвалби място няма, всичко прозвуча отчайващо глупаво.
За най-голям свой успех Златанова отчете „прекратения натиск на изпълнителната власт върху съдиите“. Вероятно и тя е усетила, че никой не разбира в какво се състои успехът, та се зарече да не спре да го повтаря. Натискът може и да не е публичен, както бе по „модата“ а ла „Цветан Цветанов“, но си е жив и неизтребим върви по всички направления и носи същите резултати – корупционно правораздаване и клиентелистко кадруване в съдебната система. Златанова удобно отказа да даде оценка за Висшия съдебен съвет, твърдейки, че имали добро взаимодействие „по някои важни въпроси“ и дори придвижили нещата напред по някои „важни проблеми“. Съдебната реформа обаче спряла, защото нямало политическа воля за извършването й. „Политическата ситуация не беше добра за радикални реформи в съдебната система, а и липсваше съгласие в гилдията по ключови въпроси“, обобщи министърът в оставка.
Успех бил и проектът за нов Наказателен кодекс – това, че бе отхвърлен след повече от три години работа, явно за нея е нещо нормално. Неотдавна Златанова заяви, че не й оставало нищо друго освен да го оттегли заради съпротивата на съдиите и заради критиките на неправителствени организации.
Бягствата на затворници и скандалните разкрития за липсата на ред в местата за лишаване от свобода бяха „преодоляни“ със заключението, че условията… били подобрени.
Но като свой най-голям стратегически успех Златанова определи написването на стратегия за електронно правосъдие, в което незнайно защо тя вижда смисъла на съдебната реформа. Именно писането на тази стратегия попречило да бъдат направени промените в Закона за съдебната власт, въпреки че повечето от тях бяха предложени още при управлението на ГЕРБ.
От висотата на „успехите“ си Златанова отправи дори препоръки – да продължи работата по създаването на нова съдебна карта на България, която да реши проблема с натовареността на магистратите. За да се свърши обаче нещо по реформата, партиите от 43-ото Народно събрание трябвало да подпишат декларация за съгласие по важните въпроси в нея. Златанова предложи и три теми, които да залегнат в тази декларация: избор на главен съдебен инспектор (поначало невъзможен заради изискването за високо квалифицирано лице), обединение около нова стратегия за съдебна реформа (каквито се пишат и приемат без резултат вече години наред)и посоченото вече като успех приемане на изцяло нов Наказателен кодекс (при положение че магистратите прилагат стария, както им е угодно). А на самите магистрати беше даден съвет да постигнат „поне минимално съгласие по важните въпроси“ – нещо, което Златанова не видяла. Съдебната система оставяла впечатление, че чака изпълнителната власт да й спусне някакво решение. И понеже изпълнителната власт нищо не спуска, решение няма.
Златанова не рискува да предложи кандидат за поста председател на Върховния касационен съд, въпреки че е нейно правомощие. Но щяла да се зарадва, ако изберат жена. Колкото до свършващите пари на съдебната власт – министърката прикани медиите да питат ВСС защо смята, че е във фалит, и да обясни как системата харчи парите си. „Ако не разберем как съдебната система харчи парите си, как ще разберем от колко средства има нужда?“, попита Златанова. Въпрос, чийто отговор отдавна е даден – огромната част от парите се харчат за високи заплати, за надбавки, за осигуровки и обезщетения. И Златанова е наясно с това, ако съди от произведената от нея новина – спазарили се с ВСС да им бъдат отпуснати 19 млн. лв. за издръжка, но разходите за заплатите да бъдат отложени във времето.
Министерстването на Златанова беше белязано и от обичайните кадрови циркове. След като в продължение на половин година нямаше заместници, после тя реши да назначи двама. Единият от тях (Иван Йорданов)отказа с мотива, че изобщо не бил питан. После министърката призна, че избраната от нея кандидатура дошла от партийна централа, но спести от коя. В същото време министерството се заплете и в скандал за незаконни назначения на служители, който тръгна да потушава с освобождаване на хора, пораждайки упреци, че разчиства терена за свои. Оказа се, че едни и същи висши чиновници се придвижват пакетно по върховете на министерства и ведомства, обирайки каймака на държавната служба.
Подобно на предшественичката си Диана Ковачева Зинаида Златанова демонстрираше респект от критиките на Европейската комисия по механизма за сътрудничество и проверка, но единствено за да се хареса на Брюксел. Словесните еквилибристики на вицепремиерката целяха да прикрият пълното й безхаберие и нежелание да свърши нещо, за което нито има желание, нито капацитет.
Докато Златанова хвърляше кьорфишеци, че съдебната система ще заработи, тя искаше пари. Министърката опита да финтира – от една страна, зовеше ВСС да отстоява бюджетните си претенции, а от друга – стоеше зад рестрикциите на кабинета. И понеже нямаше собствено мнение как да изглежда съдебната реформа, Златанова се снишаваше при упреците, че кабинетът блокира съдебната система, отказвайки да налива повече пари в нея. Типично поведение на целунат от съдбата номенклатурчик, който се стреми единствено да оцелява.
