Eдин инженер сменя друг на върха в МВР – това стана ясно във вторник (5 август), когато президентът Росен Плевнелиев обяви състава на служебния кабинет, оглавяван от министър-председателя Георги Близнашки. Новият шеф на вътрешното ведомство е спряганият от няколко седмици за този пост член на Националния изпълнителен съвет на СДС Йордан Бакалов. По образование той е инженер-металург и поема кормилото на МВР от ръцете на Цветлин Йовчев – също машинен инженер, дипломирал се във Военноморския институт във Варна.
Доколко образованието на министрите има значение за ефективното ръководство на МВР в условията на 25-годишен преход, изпъстрен със симулативни, алогични и дори шокиращи реформи, не е ясно. С тази рокада обаче се сложи край на ерата „Йовчев“ и т.нар. „библиотекарски кръг“ във ведомството, чийто виден представител беше той и без чиято подкрепа едва ли щеше да стане вътрешен министър. Зад гърба си Йовчев има забележителна научна кариера, стартирала с дипломирането му във Варна, след това с магистърска степен по икономика от Софийския университет и продължила като докторант в Академията на МВР през 2010 година.
От 2011 г. машинният инженер обаче прави неочакван завой в научните си интереси и става доцент в Университета по библиотекознание и информационни технологии (УБИТ), където ректор е проф. Стоян Денчев, някога част от прословутата „Мултигруп“ и изключително близък до боса й Илия Павлов. Не са тайна и топлите връзки на Денчев с почетния лидер на ДПС Ахмед Доган още от ранните години на демократичния преход
За бившия МВР-шеф си струва да се припомни, че докторската му дисертация в университета, ръководен от Денчев , е на тема „Информационни аспекти на организационната култура на ДАНС като фактор на промените“, след което става доктор по специалността „Теория на научната информация“. Вероятно след оставката на кабинета „Орешарски“ Цветлин Йовчев ще продължи да чете лекции на магистри по две дисциплини в програмата „Стратегическо ръководство, духовност и лидерство“ в Университета по библиотекознание и информационни технологии, където вече са запознати с неговите научни трудове (около 20), самостоятелни научни публикации и учебници. Според неофициална информация ментор на Йовчев е проф. Цветан Семерджиев, син на бившия шеф на Генщаба на Българската армия и бивш министър на вътрешните работи Атанас Семерджиев. Семерджиев е научен ръководител на бившия шеф на ДАНС в Института за научни изследвания към университета.
В сравнение с кариерата на предшественика му, тази на служебния вътрешен министър Йордан Бакалов е по-скромна. Той е завършил Висшия химико-технологичен и металургичен институт в София през 1987 г. и външна търговия в Пловдивския технически университет през 1998 година. Работил е като научен сътрудник в Института по цветни метали „Инженеринг“ ЕООД и е бил началник-цех в „Балканкар рекорд“ – Пловдив.
И Бакалов защитава докторска степен през 2009 г. по специалността „Организация и управление извън сферата на материалното производство“, с насоченост „Национална сигурност“. А от 2012 г. е доцент и преподавател по национална сигурност в Нов български университет, София и в Колежа по икономика и администрация в Пловдив. Академичната титла в областта „Сигурност и отбрана“, в професионално направление „Национална сигурност“, Бакалов получи в пловдивския колеж според изискванията на новия тогава Закон за развитие на академичния състав на висшите училища в България. Рецензентите му определиха качествата на доц. д-р Йордан Бакалов като безспорни, а научните му трудове в областта на сигурността – на високо ниво. През 2013 г. излезе от печат и монографичното изследване на Бакалов „Теоретични модели на политика за сигурност и граждански контрол в Република България“, което представя проблемите на изграждане на теоретичен модел на политиката за сигурност на България в условията на сложна, динамична и с трудно предвидими измерения среда на сигурност.
Докато предшественикът му Йовчев е градил едновременно кариера в ДАНС и в УБИТ, Бакалов успешно се развиваше като български политик. Той е народен представител в 38-ото , 39-ото , 40-ото и 41-вото Народно събрание. Бил е председател на Комисията по национална сигурност и член на Комисията по бюджета и финансите в 38-ото НС. В 39-ия парламент е член на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, в 40-ото Народно събрание е председател на Комисията по жалбите и петициите на гражданите, член на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и председател на парламентарната група на ОДС. В 41-вото Народно събрание е председател на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите и член на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
За разлика от много други свои колеги депутати, които са петимни да доживеят до пенсия в парламента, Бакалов сложи край на политическата си кариера, като не се кандидатира за народен представител в 42-рото Народно събрание. При разпускането на предишния парламент миналата година той обяви намерението си и го спази, като благодари за твърдата 16-годишна подкрепа на избирателите му от район Пловдив- окръг. За мен това е висока оценка, дадена от самите избиратели, но настъпи този момент, в който е по-добре сам да се оттегля, след като съм достигнал определено ниво, каза Бакалов на прощаване с 41-вото Народно събрание.
Общото впечатление, което Бакалов остави през дългогодишната си политическа кариера, е за почтеност и за добро познаване на специфичната материя на сектор „Сигурност“. Първото му задължение като служебен вътрешен министър е да осигури условия за спокойни и най-вече за честни избори през октомври тази година. Със сигурност той не би допуснал скандал като онзи с печатницата в Костинброд. Тогава той коментира, че най-големият проблем във връзка със случилото се е тоталната липса на полицията в дните около гръмването на скандала. Бакалов изрази и надежда, че главният прокурор Сотир Цацаров ще си свърши работата докрай и ще разнищи цялата история и най-накрая ще има осъдени. Това е единственият начин да се успокои обществото, заяви тогава Бакалов. Надеждите му обаче си останаха напразни. Единственият виновник за скандала се оказа главният секретар на Министерския съвет Росен Желязков, делото срещу който все още се влачи.
От парламентарната практика на 41-вото Народно събрание ще се запомни фактът, че Йордан Бакалов беше единственият депутат от опозицията, който подкрепи внесения от кабинета „Борисов“ законопроект за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, бламиран от самото мнозинство. Тогава той определи отхвърлянето на проекта като удар на вицепремиера и вътрешен министър Цветан Цветанов срещу правосъдния министър Маргарита Попова, която бе вносител. Бакалов беше и един от депутатите, които не спестяваха острите си критични забележки за управлението на системата на вътрешното министерство, начело на което тогава беше Цветанов.
