В последно време звената у нас, призвани да се борят с различните проявления на тероризма, се роят. Този факт обаче, вместо да внася успокоение, сякаш прави още по-големи очите на страха от вероятността да станем отново обект на акт, подобен на този в Сарафово преди две години. Причината – количественото натрупване на антитерористични структури все още не е довело до качествено изменение на средата за сигурност, въпреки че след бомбения атентат на 18 юли 2012 г. всички експерти подчертаха необходимостта от това.
Бавният и мъчителен процес на промяната е илюстриран подходящо от разследването на бургаския атентат, което чак на втората година от старта си стигна до самоличността на извършителя на бомбеното нападение на летище Сарафово. Преди месец прокуратурата обяви, че загиналият при инцидента терорист е 23-годишният Мохамад Хасан Ел Хюсеини, с ливанско и френско гражданство, използвал за престъпните си цели фалшива шофьорска книжка на името на Жак Фелип Мартен (Jacque Felipe Martin). ВКП увери, че това е установено по категоричен начин след извършената ДНК-експертиза и множество други процесуално-следствени действия.
ДНК-експертизата е направена на основата на косми, останали по забравена шапка в несебърски хотел, където са отседнали двама от терористичната група, и останките от разкъсаното от взрива тяло на неизвестния терорист. Ясно е, че изследването е довело до всичко друго, но не и до името на извършителя. То става известно благодарение на факта, че след смъртта му на летището в Сарафово роднините му го обявяват в социалните мрежи за мъченик на джихада. Така ДНК-пробите „намират“ своя човек, макар и две години след покушението.
Според повечето експерти, в първите часове след атентата дезорганизацията е била значителна, информацията към обществеността за случилото се е неточна, а действията на властите са хаотични. В сравнение примерно с мерките, предприети в цял свят след атаката в САЩ през 2001 г., законодателните и организационни антитерористични стъпки у нас очевидно бяха недостатъчни. Докато светът предприемаше действия по изграждане и поддържане на системи за анализ и обмен на информация за ранно предупреждение за терористичната активност, което включва придвижване на терористи, на финансови средства на такива организации и на друга информация за техните действия, българските власти разчитаха единствено на Закона за мерките против финансирането на тероризма от 2003 г. и на приетия през 2004 г. План за разкриване и предотвратяване на терористична дейност на територията на България. През същото време САЩ приеха и въведоха над 130 нормативни документи с антитерористична насоченост, създаден бе и Националният контратерористичен център. Такива центрове се появиха в Канада, във Великобритания, Испания, Франция. Отвъд Океана и в Европа отделиха пари за финансиране на подготовката при реагиране на терористични актове, въвлякоха в организацията по противодействието и единици от въоръжените си сили, сътвориха нови тактически, разузнавателно-аналитични и координационни звена.
В България това не беше правено до лятото на 2012 г., а инерцията продължи дори и след това. От лятото на миналата година усилено се говори за промени в Закона за военната полиция, които ще регламентират подробно оперативно-издирвателната работа и ще се прецизират разпоредбите, свързани с антитерористичната дейност на военната структура. В армията в момента съществува специална антитерористична група „Сектор за издирване и задържане“(СИЗ), която заедно със Специализирания отряд за борба с тероризма (СОБТ) е включена като сили за бързо реагиране в националния план за противодействие на тероризма. В този сектор служат офицери и сержанти със специални умения по бойни изкуства, които са обучени да стрелят перфектно със снайпер, с автомат и пистолет, имат алпийски и водолазни умения. Участието им в спецоперации срещу терористични групировки обаче все още е разписано по-подробно в проектозакона за военната полиция. В него е регламентиран редът за употребата на специални тактически, алпийски, водолазни и други способи, разширяват се полицейските им правомощия – вземане на пръстови отпечатъци, фотографиране, изземване на образци за ДНК профил.
Преди броени дни кабинетът на Пламен Орешарски откри в сградата на ДАНС Национален контратерористичен център, създаден с постановление на Министерския съвет от 10 юли 2014 г. като единна национална платформа за събиране и обработка на информация с оглед идентификация на лица и организации, свързани с тероризъм. Центърът е създаден с помощта на САЩ, като български специалисти вече са преминали специфично обучение зад океана. Целта му е осигуряване на координирано управление на националните информационни ресурси. Центърът осъществява дейността си при взаимодействие с Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната, Министерството на външните работи, Агенция „Митници“, Министерството на правосъдието, Министерството на икономиката и енергетиката, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерството на регионалното развитие, Министерството на здравеопазването, Министерството на образованието и науката, Държавната агенция за бежанците, Агенцията за ядрено регулиране, Дирекцията „Вероизповедания“ към Министерския съвет, Върховната касационна прокуратура, Националната следствена служба, Националната разузнавателна служба и Националната служба за охрана. Идеята е да предоставя информация в непрекъснат денонощен режим на всички реагиращи структури от сектори за сигурност и обществен ред в страната, необходима за разкриване, предотвратяване и пресичане на терористични заплахи.
Според неофициална информация в центъра ще постъпва информация от ДАНС, която се отнася до всички излитащи и кацащи самолети на български летища. Става въпрос за лични данни – имена, адрес, резервации, дестинации и т.н. В задачите му е написано, че ще събира резервационни и предварителни данни за пътуващите от, до и през територията на България. Това е направено по аналогия на задълженията на американските авиокомпании, които подават такава информация до Департамента за вътрешна сигурност.
„Центърът ще създаде по-различна организация на дейността, каквато към момента не е въведена в България. Ако не въведем такава организация, винаги ще имаме известно закъснение на нашите реакции. На първо място, този център ще реагира при подаване на сигнал, който може да е свързан с терористична заплаха за територията на България“, заяви през пролетта на тази година тогавашният вътрешен министър Цветлин Йовчев, когато представяше идеята за създаването на центъра. В новата структура ще работят като офицери за връзка служители на изброените ведомства. Те ще имат ясни правомощия към кого да се обърнат в съответната структура и в съответното ведомство и ще подпомагат предприемането на бързи и незабавни действия при терористични заплахи или актове, обясни тогава Йовчев. Втората цел на центъра е да събира цялата информация, която може да бъде свързана с възникване на терористични заплахи, включително и от разузнавателните служби, да обработва тази информация, да извършва анализ на риска и да предлага конкретни мерки, така че да намалим рисковете от терористична атака спрямо територията на България. Идеята е този център да работи 24 часа, седем дни в седмицата като ситуационен център, който ще реагира при всеки един сигнал и всяка една заплаха, посочи още Йовчев.
Подобни задачи има в момента и самата агенция. Там е ситуиран Координационен център за противодействие на международния тероризъм, който функционираше още по времето на Национална служба „Сигурност“. Сега звеното е отдел от ДАНС, който осъществява контакти с другите специални служби, събира информацията от специалните дирекции в МВР и НРС, извършва анализи на риска от действията на терористични групи. Функцията му е описана в Националния план за противодействие на тероризма и закона за ДАНС.
Неотдавна и Главна дирекция „Криминална полиция“ обяви, че е създала нов отдел, който ще следи рисковете и заплахите от тероризъм в транспортните средства и възли. Така, заедно с ДАНС, и полицията се нагърби с антитерористични задачи. Като прибавим и традиционния специализиран отряд за борба с тероризма, фронтът срещу последователите на Мохамад Хасан Ел Хюсеини става все по-обширен. Доколко е ефективен, ще видим на общото учение на всички звена през септември в партньорство със служите на НАТО и ЕС. Очевидно ще се лее пот, но както казва прочутата армейска мъдрост – повече пот в учението, по-малко кръв в боя.
Медици със спецобучение
През юни във Варна бяха обучени първите в България спецекипи по антитероризъм по време на международен уъркшоп, по инициатива на Медицински университет – Варна, и със съдействието на посолството на Израел. Лектори и консултанти бяха водещи специалисти от Специализирания институт по контратероризъм в Херцлия, Израел, както и ръководители на медицинските антитерористични звена в университетските болници „Хадасса“ в Ерусалим и „Рамбам“ в Хайфа. Семинарът е една от началните стъпки за подобряване на реакциите на страната при антитерористични актове. „Имах възможността с екип от МУ – Варна, да присъствам на мястото на инцидента в Сарафово и да видя, че българската страна за съжаление не е подготвена да реагира при такива ситуации. Никой не се подготвя за това в момента, няма организиран учебен план в тази насока или курс за подготовка на бъдещи медици за справяне в подобни ситуации“, коментира по време на обучението ректорът на МУ – Варна, проф. Красимир Иванов. Според него обучението трябва да засегне всички сфери на образованието с провеждането на курсове още от гимназиално ниво и да се продължи в университета. От висшето медицинско заведение предложиха на Министерския съвет да се въведат часове по антитероризъм в учебната система.
Моята прогноза е, че тероризмът ще се разраства в бъдеще, обяви директорът на Специализирания институт по контратероризъм в Израел Боаз Ганор. Според него летището в Бургас е избрано за атентат, защото терористите търсят точно такива места, където нищо не се очаква и няма подготвени ответни мерки. Според Ганор терористични актове ще има и занапред и те ще се отключат особено с достъпа до Европа на бежанци от Сирия.
