„Василев трябваше да бъде арестуван много отдавна и да получи статут на защитен свидетел. Но тогава щеше да рухне цялата държава, затова няма да позволят да се върне в страната и да говори. Абсурд е да го върнат.“ Такова прозрение изрече бившият министър на културата Вежди Рашидов, който е сред най-попарените частни вложители в Корпоративна търговска банка (КТБ) с блокираните си 2.5 млн. лева. „Веждичката“ всъщност каза на глас това, което всички говорят, но под сурдинка – че никой от „големите“ в държавата няма интерес Цветан Василев да се върне у нас. Защото той със сигурност знае наистина много за това кой кой е в държавата и едва ли ще търпи и ще мълчи, докато го водят като мечка на синджир из съдебните зали.
Прокуратурата обаче нямаше друг ход, освен да поиска ареста на банкера, след като стана за смях, обвинявайки в присвояване на 206 млн. лв. само шепа редови банкови служителки. Те очевидно не биха могли да вземат такава сума за себе си, и то без никой висшестоящ да ги надуши. От друга, съдът настоятелно и неколкократно поясни в прав текст, че така съставената от прокуратурата „престъпна схема“ не издържа чисто логически. Затова държавното обвинение просто трябваше да продължи играта. И го направи – повдигна „задочно“ обвинение срещу Цветан Василев и му пусна европейска заповед за арест, а отделно предупреди, че ще сезира и Интерпол за издирването му. До края на седмицата обаче от сайта на Интерпол сред издирваните лица се виждаха тези на братя Галеви, но не и на Василев. Така че „Веждичката“ май ще излезе прав – с ареста на банкера никак не се бърза.
За сметка на това пък обвиненията срещу Василев бяха разгласени грозно – навръх рождения му ден. Така и не стана ясно защо прокуратурата точно на 12 август изведнъж реши да се отвори към медиите и щедро да им изсипе всички новини за това, какво е свършила по разследването около КТБ. Особено странна бе тази активност на фона на съобщението в обширното й прескомюнике – че действията срещу банкера са предприети две седмици по-рано, още на 28 юли. Трудно е да се повярва, че моментът е случайно уцелен, по-вероятно е да е бил умишлено подбран – тази стара техника за психологически натиск явно никога няма да излезе от мода.
Всъщност от това прессъобщение на прокуратурата се разбра и че броят на обвиняемите по „аферата КТБ“ главоломно расте: обвинения са повдигнати вече на общо 11 души, сред които са и четиримата членове на управителния съвет на банката Илиан Зафиров, Георги Христов, Орлин Русев и Александър Панталеев, които вече са отстранени от постовете си, както и Георги Зяпков, който ръководи направлението „Кредитиране“ в КТБ. Всичките са обвинени за съучастие в безстопанственост, причинила вреди в особено големи размери на банката и са на свобода под парична гаранция.
Така разследването се разрои на три: срещу отстранения шеф на управление „Банков надзор“ на БНБ Цветан Гунев, срещу управителите на банката, обвинени в безстопанственост и срещу групата служители, присвоили 206 млн. лв., към които е „пришит“ и Цветан Василев. Той е обвинен, че в качеството му на председател на надзорния съвет на банката участвал в длъжностно присвояване в особено големи размери, представляващо особено тежък случай. Според прокуратурата в периода декември 2011 г. до 19.06.2014 г. Цветанов умишлено е склонил главната касиерка на банката Маргарита Петрова и изпълнителния директор Орлин Русев да се разпоредят със сумата от 206 млн. лв. – собственост на банката. Заради същите тези 206 млн. лв. в ареста вече лежат две редови служителки на Корпоративна търговска банка – заместник главната счетоводителка Борислава Тренева-Кючукова и касиерката Маргарита Петрова. А заради здравословни проблеми счетоводителката Мария Димова остана под домашен арест.
Това са същите пари, за които първоначално се твърдеше, че са били изнесени в чували, а сега се смята, че са изнасяни в продължение на близо три години, и после е направен опит тази липса да се покрие документално. До ден днешен обаче не е ясно дали те изобщо липсват, защото адвокатите се кълнат, че няма доказана с експертиза липса на пари от банката. Косвено това се потвърждава и от самата прокуратура, която казва: „След анализ на данните от докладите на трите оторизирани от БНБ одиторски компании и на доказателствата по делото са формулирани задачите на финансово-счетоводна експертиза. Решението на разследващите е тази експертиза да бъде възложена на международна организация с безспорен експертен опит.“
Закачката с тези милиони всъщност е в пълната неизвестност за това, кой всъщност може да ги е взел. По време на делата за мерките за неотклонение на другите обвинени за аферата се заговори, че парите са дадени срещу протокол-разписка на фирмата на Цветан Василев „Бромак“, но подписите под тази разписка не са нито на Василев, нито на шефа на „Бромак“ Иван Стойков и документът е фалшив. А ако това е вярно, въпросът с обвинението към Цветан Василев за присвояване става драматичен за прокуратурата. Особено ако „международната“ експертиза констатира, че такава липса няма.
Играта обаче явно вече е „ва банк“.
Обвинението: Не прокурори, а директори късали документи
Прокуратурата отрича категорично твърденията на изпълнителните директори на КТБ, че от банката незаконно се изнасят оригинални документи в чували. Нещо повече – държавното обвинение твърди, че именно един от тези изпълнителни директори е разпоредил устно да се унищожават документите.
Резултатите от извършени претърсвания показвали, че са изнесени и са унищожени документи, но не от разследващите органи или от квесторите, а по разпореждане на длъжностни лица от КТБ АД. Някои от тях вече са привлечени като обвиняеми, казват от прокуратурата. При претърсванията са намерени и иззети бумаги, които длъжностни лица при банката са укрили от квесторите и от разследващите органи. В помощно помещение на банката в кашон са били открити части от кредитни досиета и счетоводни документи на различни дружества със залепени на тях бележки с текст „да се махнат при проверка“ и „да не се дават на одиторите“. А отделно имало и 14 чувала с нарязани оригинални документи ден след поставянето на банката под надзор отчитат от прокуратурата.
„Действията на прокуратурата и разследващите органи не препятстват текущата дейност на квесторите и банката. Неоснователни са твърденията за изнасяне на оригинални документи, включително и на кредитни досиета от банката, което да доведе до опасност за нарушаване на банковата тайна. Всички действия с такава информация се извършват при стриктно спазване на разпоредбите на закона и съгласуване с квесторите“, се казва в съобщението на ВКП.
