Ако не друго, служебният кабинет има голяма уста. И я отвори широко на тема борба с изборната престъпност. Като се започне от премиера Георги Близнашки, мине се през вътрешния министър Йордан Бакалов и се стигне до главния секретар Светлозар Лазаров – порой от празни приказки в улей от измамна решителност за разправа с търговците на гласове. Накрая ще стане пак същото като на всички избори – големите играчи и схеми няма да бъдат пипнати, а пътят на парите от спонсорите до партийните централи ще остане забранена тема.
След проведено тази седмица национално съвещание Близнашки се изцепи, че е „разбита“ първата група за купуване на гласове, а печатницата на БНБ била оградена с „два реда бодлива тел“. Премиерът увери, че кабинетът имал изключително сериозни намерения и щял да мобилизира всички налични ресурси за превантивна дейност. Звучи енергично. Която енергичност Близнашки искал да предаде на целия личен състав на вътрешното ведомство. Как ли ще изглеждат нещата накрая?
По време на срещата станало дума органите на реда „да огледат редиците на своите стари познайници, да се идентифицират онези лица, които през последните пет години са участвали в подобни явления“. С други думи – да си свършат работата, при това в минимален обем. Което пък не би трябвало да става с премиерско подканяне.
Новина се опита да произведе и главсекът Светлозар Лазаров. Планирало се създаване на национален щаб съвместно с прокуратурата и ДАНС, който да координира информацията „по хоризонтала и вертикала“. Такъв щаб се прави вече при няколко вота и освен хвалбите колко полезен бил, полза от него няма. Според Лазаров подходът към търговията с гласове трябвало да бъде „като към всяко едно криминално предприятие, организирана престъпна група или престъпна група“. Оперативният шеф на МВР обаче описа търговците на гласове като „изключително гъвкави, изключително комбинативни и когато се отдаде възможност по определен начин да генерират финансов ресурс, се възползват“. На практика обаче Лазаров не предложи нищо различно от това „всеки един сигнал, независимо по какъв път е получен, да бъде докладван на компетентната прокуратура с оглед получаване на конкретни указания за работа“.
Рекордьр по люти закани безспорно е Йордан Бакалов. Всичко започвало от печатницата и оплакванията от прекомерните мерки нямало да се отразят на охраната. Костинбродската афера нямало как да се повтори, „поне в този вид“. На многобройните наблюдатели, които генерирали търговия с гласове, им били приготвени изненади. Първото разпореждане на Бакалов било „да се проследят абсолютно всички лица, които са „протекли“ от 2009 г. до ден днешен като информация, както и естествено наблюдението на всички останали“. Прошка нямало да има за никого.
Ако риториката на служебния вътрешен министър е оригинална с нещо, то е признаването на баналната истина, че „естествено поръчителите са от определени партии“. Като бивш депутат с четири мандата зад гърба си Бакалов е наясно с това. И все пак малцина на сегашния му пост отваряха дума за това. Според него обичайно засичаните търговци на гласове просто „организират определена мрежа за купуване на гласове по поръчка от определена партия“. Ако стигнели до поръчителите, Бакалов сам щял да отиде да им сложи белезниците, в което обаче искрено се съмняваме. За да не се стигне дотам, силовият министър мислел да покани в началото на изборната кампания шефовете на партийните щабове и да им разясни взетите мерки срещу купуването на гласове. Щял още да им препоръча „да зашият, образно казано, джобовете на тези, които евентуално са тръгнали да купуват гласове“.
За сведение на Йордан Бакалов тези джобове не може да бъдат зашити с обичайната за родната политическа действителност словесна конфекция, поднесена от едно служебно правителство. Докато белезниците не започнат наистина да щракат в партийните централи, прошка за обитателите на изборното ни блато не може да има.
