Въпросът "Кой разпали кризата в КТБ?" неочаквано получи нов отговор. В петък (22 август) служебният военен министър Велизар Шаламанов хвърли истинска бомба, докато коментираше кадровите рокади в спецслужбите. Шаламанов заяви в прав текст, че те "трябва да работят добре, включително и за това да намерим външни фактори, които вероятно са повлияли на кризата с Корпоративна търговска банка". При това експертът по сигурността подреди проблема до тези с кървавата действителност в Украйна, в Ирак, в Сирия и Афганистан.
Казаното от него разчитаме така: Първо, външни фактори за осъществявания от държавата планомерен погром върху една от най-големите български банки има. Второ, тези фактори, изглежда, са не част от многото, а са водещи. Трето, спецслужбите не са никакви спецслужби, ако не ги намерят. Четвъртото произтича от третото – те изобщо не е нужно да ги търсят, защото са наясно кои са. И пето, ако службите ни не накарат властта да противодейства на въпросните външни фактори, ситуацията може да стане неудържима.
Да ни прощава военният министър, ако сме го казали недотам дискретно, но така разбираме лаконичния му израз. Разбираме, че му е трудно, но при толкова мъглявини във властта сме длъжни да дълбаем. А някои неща вече се подочуват и чакаме отговори.
Първо, на въпроса има ли чужди служби (разбирай правителства и корпорации), които са недоволни от някои банкови операции, минали през КТБ, свързани със специфичен бизнес.
Второ, този бизнес със специална продукция за трети страни ли е, или е например в сферата на енергетиката?
Трето, кои са проводниците на чуждото недоволство у нас и как са мотивирани?
Четвърто, кой ще плаща за натворените от тях безумства?
И пето, има ли наистина план тая държава да бъде довършена?
Ако във властта е останал поне малко държавнически усет, да тегли чертата между наше и чуждо. А съобщението на БНБ да се чете между редовете.
След като мажоритарният собственик на КТБ Цветан Василев бе прогонен, сега го канят да я спасява. Същият, когото оплюха, че я е окрал. Досега, видите ли, той не проявил инициатива да оздрави собствената си банка, съсипана със съдействието на отговорни институции. И се сетили за него, след като по-малките акционери отказали. Търсим те, значи, с европейска заповед за арест и с Интерпол, но ти заповядай у дома да оправиш бакиите.
В последното съобщение на централната банка (от петък, 22 август), публикувано часове след признанието на Велизар Шаламанов, четем на половин дузина места, че тя не носи отговорност за каквото и да било. Правела всичко необходимо, но й пречели европравилата, действащите български закони и… липсата на нови. Пречел й и фактът, че няма работещ парламент и легитимно правителство. В крайна сметка БНБ не можела да направи нищо друго, освен да чака края… на КТБ. И накрая ни в клин, ни в ръкав: "БНБ остава гарант и носи своята отговорност с цел защита на обществените интереси".
