Пътувам оня ден с метрото за работа и случайно се заслушах (не загледах!) в едно момиче в тийнейджърска възраст. Беше седнало заедно с майка си на отсрещната седалка и сричаше „Опълченците на Шипка“ на Вазов. Започваше ударно с „Нека носим йоще срама по челото,/синила от бича, следи от теглото…“ и някъде там дар словото на тази неделима частица от бъдещето на България се загубваше и детето избухваше в бурен смях. Дали от собственото си сричане, или пък от нещо забавно в самото стихотворение, така и не разбрах. След което сценката се повтори и потрети…
Още по-странното бе, че и майката споделяше радостта на отрочето си, вместо да го посгълчи за незнанието му. Явно и самата тя не беше на „ти“ с творчеството на Дядо Вазов, защото така и не можа да му подскаже как да продължи със следващата строфа.
На някого може и да прозвуча като идиот, но съм патриот. Смятам, че това стихотворение е най-яркият лиричен израз на национално самосъзнание и всеки в България трябва да го знае наизуст. Но явно проблемът си е в моя чип, както казваше царят. Времената вече са други, а пък подвигът на клетите опълченци, изглежда, съвсем е девалвирал. Наскоро и медалите им измъкнаха от музея на връх Шипка, в работно време, с включена охранителна система и пазач пред входа. Същият музей, който, както стана ясно, е застрашен да остане без охрана в навечерието на 80-годишнината от построяването му. Просто защото, както стана ясно, вече не бил сред стратегическите обекти за МВР, броят на които бил орязан заради икономии. Опазването на тази национална светиня, видите ли, струвало „колосалната“ сума от 20 хил. лв. месечно!
Само за сравнение – издръжката на националния парк „Либърти айланд“ в Ню Йорк, където е разположена Статуята на свободата, струва по 61 600 долара дневно, или над 1.8 млн. долара месечно. Скъпо е, ама стои отворен. Защото американците може във всичко да ги обвиним, но не и в липса на уважение към иначе кратката им история.
Нашите опълченци и Шипка – кучета ги яли! Ще им вземат не само ордените, ами шапките, оръдията, накрая и лъва ще им отмъкнат, нищо че тежи 28 тона. Българското „Канго“ (б.а. – чук, длето и манго) през всичко минава.
Далеч по-мъдри хора от нас отдавна са казали: „Народ, който не почита миналото си, няма бъдеще!“ Лошото е, че малцина днес си дават сметка за това – след паметника на Левски явно дойде ред на гаврата с Шипка. Преди 137 години ежедневният рапорт на командващия Шипченската позиция генерал Радецки е бил: „На Шипка всичко е спокойно!“. Сега обаче и там е смутно, както в цялата ни държава. Без изгледи за промяна!
