Невъзможността българите, живеещи в чужбина, да пуснат бюлетината си за независими кандидат-депутати и да ползват преференция за преподреждане на листите, според мнозина юристи прегазва най-малко три текста на конституцията. Но никой не се е затичал да сезира Конституционния съд, който единствен може да прецени дали това е така. Пък и никой няма интерес да го направи – най-малко политиците, които вече обикалят из страната и ни заливат отвякъде със словесна помия. Тях положението идеално ги устройва – така резултатите от вота са далеч по-лесно предвидими – чисто математически. А те предпочитат да залагат на сигурно.
Различието в изборните права на българите отсам и оттатък границата не е новина – положението е такова от години. И по старото изборно законодателство гласовете от чужбина се събираха от различните държави и накуп се прибавяха към резултата на съответната партия. Новото в случая е, че емигрантите няма да могат да ползват и преференциите, а това вече поставя проблема с особена острота: избирателите и у нас, и в чужбина, така и така еднакво не харесват „матриала“, който им предлагат партиите в листите си и искат да имат правото да го променят.
Проблемът е най-вече в това, че в страната има 31 избирателни района, за всеки от които се подготвят отделни депутатски листи. Няма тридесет и втори район – специално за чужбина. Няма и предвидена възможност гласовете на емигрантите да се разпределят например по постоянен адрес, за да могат да подкрепят конкретен независим кандидат, излъчен от родното им място. По същата причина няма как да преподреждат и листа, излъчена за определен многомандатен район в страната – няма как гласът им от чужбина да отиде в точно определено селище, за точно определен кандидат.
Че подобно третиране на „чужденците“ не е честно, няма спор. Въпросът е доколко разликата в правата на българите отсам границата и отвъд нея е съобразена с конституцията. Според много юристи, това различие в изборните права е откровена дискриминация и е недопустимо, още повече като става дума за основополагащи за демокрацията норми на отношения между държавите и гражданите, каквото е правото на избор. Правата на българите извън страната и тези вътре по презумпция би следвало да са еднакви, както са и задълженията им.
Според конституцията, „всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние“. Вярно е, че в този текст липсва белег за дисриминация „емигрант“, но вероятно това е така, защото просто на никого през ум не му е минало, че изборните права на българите може да се окажат различни.
Освен това, пак според конституцията, „изборите, националните и местните референдуми се произвеждат въз основа на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване“. Това са 4 основни принципа, събрани в един кратичък текст и съдържанието им е изложено във всички учебници по конституционно право. Но най-важен в случая е третият от тези принципи: равното избирателно право. Което означава еднакви правни възможности на всички български граждани да упражняват своите избирателни права, еднаква тежест на гласа на всеки избирател, еднакви организационни, материални и технически възможности за упражняване на избирателните права.
Засега няма официален коментар дали е правилна тезата, че ситуацията с орязаните изборни права на емигрантите нарушава конституцията. Най-малкото, защото досега никой не е сезирал Конституционния съд. Правото да го направят имат 1/5 от народните представители, президентът, Министерският съвет, двете върховни съдилища, главният прокурор и омбудсманът. Никой от тях обаче не е повдигал темата. Защо политиците не го правят, е разбираемо – за тях ситуацията е безкрайно удобна. В ДПС преференцията и без това се възприема като вражеско посегателство върху партийната кадрова политика. Не я харесват твърде и лидерите на ГЕРБ, затова, когато бяха на власт, направо премахнаха всякаква възможност за преподреждане на листите. А и в БСП след резила с 15/15 от евроизборите, при който никому неизвестен младок непредвидено се озова в Европарламента заради масови грешки на червените бабички, също вече никак не я тачат.
Любопитно е обаче дали професорът по конституционно право Георги Близнашки ще направи необходимото, та поне МС да сезира Конституционния съд. По-вероятно не – и той ще си затрае, както всичките си предшественици. Но после някак ще трябва да се обясни на студентите си.
