Около 650-700 лв. струва на държавата едно завършено съдебно дело. Сметката се прави за минути: просто се взимат 440-те милиона, които плащаме годишно за правосъдие, и се разделят на приключените дела. Така се вижда, че „цената на правосъдието“ вече е в пъти по-голяма, отколкото е била преди десет години. Не е сложно да се видят и причините: първо разходите за издръжката на съдебната власт са в пъти по-големи отпреди. А в същото време броят на делата намалява драстично. Щеше да е поносимо, ако поне качеството на правораздаване го биваше. Но съдейки по лавината от жалби в съдилищата в Страсбург и Люксембург, а и у нас, май нямаме с какво толкова да се хвалим.
Оттук изводът е простичък: дават се в пъти повече пари за по-малко, но една и съща по качество работа. С просто око е видимо, че от година на година системата става все по-скъпа и неефективна и че е нужна драстична реформа. Колкото повече се бави тя, толкова повече ще струва. Ясни са и мерките: изработване на норма за натовареност на магистратите, която да позволи преразпределяне на ресурсите и в крайна сметка – прекрояване на съдебната карта, правена при други обществени и социални условия, за различна динамика на живот и най-вече за доста по-голямо по брой население.
В последните седмици членовете на ВСС се скъсаха да дават пресконференции, за да отчетат, че е готов проект, който носи сложното име „Въвеждане на модерни, надеждни и ефикасни процедури на планиране и изпълнение на бюджета на съдебната власт“ и бе финансиран по програма ОПАК на Европейския съюз. За този проект са дадени близо 600 000 лева. Колкото и по чиновнически кухо да са написани целите и задачите му, все пак става ясно, че целта на проекта е да се направи разпределянето на парите в съдебната система поне малко по-ефективно.
Идеята е да се премине към програмно бюджетиране в съдебната власт. Това означава бюджетът на Темида да не се прави както досега – на база парите, дадени за предишната година, плюс/минус още малко, а финансите да се разпределят по „стратегически цели“, заложени в общо пет на брой „програми“. Една от програмите ще е правораздаването, другата ще бъде електронното призоваване, трета – съдебната администрация, и т.н. „Въвеждането на програмното бюджетиране ще позволи остойностяване на работата на отделния магистрат и служител и проследяване на нейната ефективност. По-ясно ще бъде представено на обществеността какви са конкретните услуги и продукти, какви са постигнатите резултати за определен период от време, при каква натовареност работят отделните органи на съдебната власт, както и необходими ли са промени в съдебната карта на България“, обясняват хората от ВСС.
Програмното бюджетиране тепърва ще се тества с бюджетите на ВСС, на прокуратурата, на ВАС и Националния институт по правосъдието. Но засега единственият резултат от проекта за 600 000 лв. е, че няколко души 24 месеца са получавали добри пари към заплатите си, други 30 са се научили как се прави бюджет в Нова Зеландия и в още четири държави в Евросъюза, които са въвели този модел. Приети са купища документи, модели, становища и прочие, направени са химикалки за спомен и е организирана серия от семинари и пресконференции – както обикновено се прави по тези европроекти.
В крайна сметка обаче бюджетът на съдебната власт отново ще се гласува от Народното събрание, какъвто и да е следващият му състав. А досега не се е случвало сметките, направени от ВСС, да са били приети без забележки. Напротив, всяка година се разиграва една и съща сценка: съдебната власт иска видимо повече, отколкото й е нужно, финансовият министър вади ножицата и го подстригва, парламентът гласува, вдига се рев до Бога, че държавата не дава толкова, колкото са си поискали магистратите, после се отпуска някой транш допълнително и накрая все пак всички са доволни. Няма основание да мислим, че с „програмния“ вариант ще е по-различно.
Всъщност начинът на бюджетиране може да помогне, но в никакъв случай няма да реши основните проблеми в системата. А един от тях е, че правосъдието, поне в сегашния му вид, наистина взе да струва твърде скъпо на държавата. Едната причина за това са празните съдебни зали. Броят на хората в държавата намалява, оставащите тук просто нямат пари, за да ходят на съд – оттам се сриват и постъпленията от съдебни такси, защото правосъдието и в момента за мнозина е непостижим лукс. В резултат само за година: – от юли 2013 до юли 2014 г., приходите от съдебни такси по дела са паднали от 73 на 66 милиона лева.
Според административни ръководители в системата с опит има два начина да се реши проблемът с приходите й: или да се свият разходите, или да се вдигнат съдебните такси. Съдилищата отдавна натискат за вдигане на таксите, но това ще означава да бъдат лишени от правосъдие огромна част от населението и бизнеса. А и не е сигурно дали тогава постъпленията няма да се сринат още.
Вариантът да се плаче непрекъснато за още и още пари от бюджета очевидно няма повече да минава. Остава да се правят реформи и да се свиват разходите. Тогава програмното бюджетиране наистина би имало смисъл, но ако се прави по ясни параметри – първо за какво ще се плаща и на кого – в това число на колко магистрати, в колко съдебни сгради, къде в държавата и какво ще се очаква насреща. Това обаче пак връща въпроса към прословутата норма за натовареност, дето все я няма и няма. Без нея по каквито и „програми“ да се превъртат парите, в крайна сметка те пак ще се дават на калпак, съдилищата ще продължават да се ползват като социални заведения за трудоустрояване на близки и роднини. А страната ще си остане сред рекордьорите в света по брой на магистратите на глава от населението, без това да ни гарантира качествено правосъдие.
Всъщност, това е ясно за всички, включително и за ВСС. Но въпреки това пак само за една година от 4188 назначените на щат магистрати са станали 4222 души – без да е ясно какво налага този ръст, дали има нужда от повече кадри в системата и къде точно. Освен това от няколко години в щатните таблици все още старателно се кътат около 500 незаети бройки за магистрати. Няма друго обяснение защо това е така, освен практиката на всички държавни ведомства да държат празните щатове, за да си осигурят някой бонус към заплатите в края на годината. А като за капак ВСС, макар и вече „програмно ориентиран“, най-безцеремонно поиска 25 млн. лв. за увеличаване на заплатите на цялата система, „на калпак“. Пък ако мине – мине. Но не мина, все пак и държавният бюджет има граници…
Сто съдилища в страната са пред колапс
Около стотина председатели на местни съдилища и прокуратури се гърчат посред лято и се чудят как да излъжат вещите лица да им направят експертизи по делата без пари, защото иначе няма как да им платят. А не знаят и в кой ден ще отидат на работа и ще видят, че в помещенията вече няма ток и вода – касите им са празни, а сметките валят.
„В Трявна бяха получили заплашително писмо, че ще им спрат тока заради 373 лв. неплатена сметка. Намерихме парите и им ги преведохме, защото ако се блокира съдебният процес, ще загубим всички“, обясни членът на ВСС Михаил Кожарев. Според него, ако държавата не даде допълнително 19 млн. лв. в бюджета на съдебната власт, има опасност наесен да се блокира правораздавателният процес. Защото имало места, където от март не са плащали хонорари на вещи лица и преводачи, а освен това не били разплатени и дължимите обезщетения при пенсиониране на магистрати и служители.
Положението е повече от спечено, защото служебното правителство има ограничени възможности да оперира с парите от бюджета, а парламент няма – поне до изборите през октомври бюджетът не може да се променя.
В същото време точно Михаил Кожарев в прав текст преди време призна, че има и такива административни ръководители, които харчат парите неразумно и че едва ли не трябва да бъдат обучавани да правят икономии – например да ги обучат, ако им е топло през зимата, да не отварят прозореца, а да намалят парното. Констатацията му си беше пълна истина, само че административните ръководители си ги избира ВСС и как ще си ги учи на икономии си е негова грижа, няма как да я прехвърли на държавата.
Вода газят, жадни ходят
Милиони левове има да прибира съдебната власт и разчита на НАП да й ги събере. В същото време НАП вече четири години отказва да го направи и препраща магистратите към съдебните изпълнители – с мотива, че съдебните такси не са публични вземания и щом е така, те не могат да бъдат събирани от НАП.
Проблемът възниква основно при гражданските дела, където таксите са високи – те са 4% върху стойността на иска. Срещу този, който изгуби делото, се издава изпълнителен лист. И спорът е точно кой следва да извършва действията по него – данъчните или държавните или частни съдебни изпълнители? А проблемът е голям, защото като опре до услугите на съдебния изпълнител, съдът се превръща в обикновен кредитор и трябва да си плати таксите за образуване на дело, за проверки на имущество, за запори, да чака с години и накрая просто може да се окаже, че е тръгнал да гони Михаля – няма да получи и лев дори колкото да си покрие направените разноски.
Проблемът е един и същ от години, но явно няма сила, която да го разреши, въпреки че е необходимо в закона да се сложи само една запетайка и да се прибави „съдебни такси“ – така, че да може НАП да започне незабавно да ги събира. Но от теоретизиране или просто поради други интереси никой не се залови да го направи.
Което пък прави ситуацията повече от абсурдна, защото в крайна сметка печелят длъжниците, чиито вземания се погасяват по давност. Докато в същото това време съдът плаче за още пари на държавата, а тя продължава да плаща заплати и на държавните бирници и съдебни изпълнители.
Вярно е, че ВСС няма законодателна инициатива. Но половината от членовете му се избират от политическите сили. И ако те нямат връзките, с които да натиснат и да прокарат нужното за цялата система изменение в закона, тогава кой?
