Правосъдният министър и силов вицепремиер Христо Иванов влезе в ролята на Алиса и се зае да открива чудесата на Ловешкия затвор. В понеделник (25 август) министърът гостува там – за щастие, съвсем за кратко. И бе посрещнат буквално „по устав“: с вълни от възгласи на недоволство – както от пандизчиите, така и от техните надзиратели.
Всъщност новините от Ловеч трябваше да са повече от добри – благодарение на Норвежкия финансов механизъм там са отпуснати 350 000 евро, с които ще се ремонтира психиатричната болница в затвора. Тя е единствена по рода си за цялата страна, в нея се изпращат лишените от свобода с психични проблеми, а най-многобройни сред тях са наркотично зависимите. С пари от фонда ще бъдат ремонтирани болничните стаи, кухнята, ще се закупи оборудване – все безспорно нужни неща.
Министърът обаче не бе посрещнат с радост: „Елате да видите каква мизерия е! Лазят ни насекоми, пробутват ни храни с изтекъл срок на годност“, подкараха го затворниците. „Не ни устройват 12-часовите смени, пътуваме всеки ден за работа от други градове, това е убийствено“, негодуваха вкупом пък надзирателите.
Хората, които стоят и от двете страни на решетките, на практика са жертва на един и същи проблеми, замитани десетилетия под килимчето от всяка следваща власт – те са тема, за която никой не иска да говори. Просто защото става дума на първо място за много пари – затворите са изключително скъпо удоволствие. А да настояваш за милиони, които трябва да се похарчат за рецидивисти – крадци, обирджии и убийци, при това на фона на бедстващите в мизерия пенсионери, някак си не е удобно. В резултат на това мълчание обаче държавата все пак плаща милиони – само че под формата на обезщетения на пандизчиите. Те печелят буквално ежедневно дела заради лошите условия за живот в старите сгради, претъпкани с хора, чийто брой надхвърля в пъти допустимото според европейските стандарти. И заради килиите, в които по нужда се ходи в кофи и в пластмасови шишета. Осъдителните решения по такива дела и на българските съдилища, и на съда в Страсбург са вече стотици. За тях също плаща хазната – ще рече всички ние.
В същото време в последната година взривоопасно нарастна и напрежението сред надзирателите. От началото на август те ходят с лентички по реверите и протестират символично. Искат по-добри условия за работа, по-високи заплати и връщане на 24-часовите смени за работа, защото голяма част от тях пътуват от други градове и при новите 12-часови смени практически си губят свободното време по пътищата. От септември се очаква те да започнат и истински протестни действия.
Какво им обеща министърът? Ами план за действие или стратегия за цялостно решаване на проблемите в затворното дело. Някой ден. Въпреки че едва ли има нещо, на което България да е по-богата, отколкото на планове, концепции и стратегии, включително и в областта на затворното дело.
Истината обаче е, че трябват пари. Броени дни преди да сдаде поста, бившата правосъдна министърка поиска спешно от правителството около 14 млн. лв. с драматични мотиви: възможно е заради неплатени сметки някои затвори да останат без ток и без видеонаблюдение и охранителни системи. Само за издръжка, включително за храна, медикаменти, вода, горива и електрическа енергия към 31 март тази година задълженията на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ възлизаха на 5 021 233 лева. Като че ли ситуацията в Бургас по времето на Златанова изглеждаше най-зле: там вече бяха получили предупреждение, че ако не си платят тока, ще им дръпнат шалтера. А газът отдавна беше спряна.
Освен за ток, за газ и вода, затворите дължат пари и за обезщетения на персонала, както и данъци към държавата. „Влошените хигиенни и битови условия ще засилят напрежението, недоволството и агресията сред лишените от свобода, а заедно с тях и отлива на персонал, поради намаляването на надзорно-охранителния състав и враждебната работна среда“, предупреждаваше Златанова.
Молитвите на Зинаида за още пари за затворите обаче затънаха някъде в неразбориите около смяната на „караула“ във властта. И сега логично с пълна тежест проблемът се стовари върху главата на наследника й. В момента Христо Иванов води нови преговори с новия финансов министър, за същите тези суми. „Няма как да очакваме служебното правителство да реши финансовите проблеми, които съществуват много години. С Министерството на финансите водим разговори, които са в абсолютно конструктивен дух, и се надявам, че това, което е възможно, ще бъде разрешено“, оптимистично предположи министър Иванов в затвора.
Хубаво е, че министърът е оптимист, но проблемът е, че той има прекалено малко време пред себе си, за да предприеме каквито и да било смислени действия. От друга страна пари в държавата няма за цяр, камо ли за затвори, така че всички мераци за реално подобрение на битието зад решетките ще чакат още, вероятно с години. Що се отнася до надзирателите, на тях вече им казаха: в Европа смените са на 12 часа, ако искате!
Като погледнеш, май наистина няма какво друго да се направи, освен да се напише поредната стратегия. В която, като в онзи стар филм, таткото ще обещае да купи колело, ама друг път. И това ако не е дежа вю!
