Софийският окръжен съд реши, че Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария Луиза трябва да върнат резиденция Царска Бистрица и да платят на държавата по 140 742 лв. обезщетение заради това, че са ползвали имота в продължение на пет години. Както можеше да се очаква, Симеон и сестра му веднага оспориха решението пред Апелативния съд, така че съдебните баталии по казуса съвсем не са приключили.
Междувременно партията, която дълго време носеше името на царя – НДСВ, разпространи официална позиция в подкрепа на Симеон Сакскобургготски, в която обаче освен всичко друго обвини „недоброжелателите“, че твъдре злорадо „мечтаят да видят Симеон Втори без своя български покрив над главата и напуснал родината си, да чуят, че НДСВ е заличено от регистъра на българските партии и да се успокоят, че повече никой няма да репликира псевдолибералните им еквилибристики“.
Така за пореден път нещата си дойдоха на мястото: замириса на политика и на избори. И от чисто юридически спор, казусът с „царските имоти“ се превърна в политически, какъвто той всъщност винаги си е бил. За да го има изобщо, вина носят само и единствено така наречените ни „държавници“, както предишни, така и съвременни.
Да си припомним историята: царските имоти, останали от времето на Фердинанд и Борис Трети, бяха отнети от „народната власт“ през 1947 година. След промените, през 1998 г. това решение бе обявено за противоконституционно. Това пък даде възможност на Стефан Софиянски да върне на Симеон „Врана“, а по-късно, по време на управлението на НДСВ, царят и сестра му си получиха и дворците „Царска Бистрица“, „Ситняково“ и „Саръгьол“. От регистрите с държавна собственост ги извади областният управител Олимпи Кътев, който по-късно стана депутат от НДСВ. Единствено областният управител на Пловдив Тодор Петков се запъна и отказа да върне Кричим и тръгна да доказва в съда, че имотът е държавна собственост. И в крайна сметка успя, макар и след години.
Междувременно властта се смени. През 2009 г., именно покрай съдебното дело за резиденцията в Кричим, държавата се усети, че може да си върне всички имоти. Тогава Народното събрание гласува мораториум и забрани на Сакскобургготски всякакви сделки на разпореждане с възстановената му собственост. А през 2011 г. бяха заведени пет дела срещу Симеон и сестра му, с които имотите бяха поискани обратно за държавата – три от тези дела са все още висящи в Софийския окръжен съд, а петото се гледа в Софийския градски съд. Симеон и сестра му пък дадоха държавата под съд в Страсбург и имат всички шансове да я осъдят, защото с безкрайния мораториум се ограничават недопустимо правата им на собственици, а те са такива, поне докато съдът не реши друго.
Всъщост след произнасянето за двореца в Кричим, с което Върховният касационен съд прие, че Интендантството към Н.В.Царя в крайна сметка е било държавно учреждение, което е придобивало имоти с държавни пари, а не само с лични средства на царя, всички останали спорове изглеждат с предрешен резултат. Това всъщност беше основният въпрос, около който се въртяха двете противоположни тези: от чие име е действало Интендантството и с чии пари е придобивало „царските“ имоти. След като ВКС се произнесе, а неговата практика е задължителна за по-долустоящите съдилища, не беше изненада, че в решението си за „Царска Бистрица“ Софийският окръжен съд е застъпил същата теза. Дали същото ще се повтори и с другите висящи дела – за „Врана“, „Ситняково“ или горите в Рила, тепърва ще видим. До края на цялата тази сага има да изтекат още много години.
Едно обаче е сигурно: на политиците, които всъщност забъркаха казуса с „царските имоти“, сега той им е последната грижа, с която на всичкото отгоре изобщо не искат да се главоболят. Може би защото на мнозина им е гузно – особено на тези, които пееха „Осанна“, докато клечаха пред вратата на Симеон в Мадрид или после направиха кариерата и парите си на гърба му. Така и не им стигна дупце, да тропнат по масата и да вземат ясно решение, което да защитят пред избирателите си: ще оставят ли на царя имотите, или ще му ги вземат. Предпочетоха благосклонно да оставят на съда „удоволствието“ да вади техните горещи картофи от огъня – както обикновено. Политиците ни няма да си понесат и отговорността, ако държавата бъде осъдена да плаща обезщетения на Симеон и сестра му заради техните безумства – просто ще се изсулят, както винаги са го правили, и отново ще е за сметка на всички ни. Но за това сме си виновни ние – така сме ги свикнали.
