Частните съдебни изпълнители ще продължат да начисляват такси за събиране, пропорционални на размера на дълговете, дори ако те бъдат платени доброволно в срока, определен в поканата за това. На 29 август състав на Върховния административен съд спря действието на постановлението на Министерския съвет от 24 юли, с което начисляването на тази такса бе премахнато. Така авантата остава единствено за тези, които междувременно успяха да платят без начислена от ЧСИ такса, защото няма законен начин да им бъдат събирани пари впоследствие, след прекратяване на делото поради плащане. Но тези късметлии вероятно се броят на пръсти. Защото според признанията на самата Камара на частните изпълнители в срока за доброволно плащане се издължават едва 0.1% от длъжниците с дела при тях.
Постановлението на Министерския съвет бе прието буквално дни преди правителството на Пламен Орешарски да сдаде властта. Всъщност с него бе променена тарифата, по която работят ЧСИ-тата, като им бе забранено да събират такси върху сумите, които длъжниците плащат на кредиторите си в 14-дневния срок, предвиден в поканата за доброволно изпълнение. Промяната бе обяснена с факта, че такава такса при държавните съдебни изпълнители не съществува, а е недопустимо частни и държавни бирници да работят по различни правила. Но положението е такова от години, затова внезапната му промяна логично възбуди съмненията, че се цели по-скоро предизборно ухажване на електората.
Членовете на Камарата на частните съдебни изпълнители пък скочиха и обвиниха правителството, че защитава лобистки интереси. Заплашиха дори да сезират Европейската комисия, защото съзряха зад промяната в тарифата „посегателство върху ефективността на съдебната власт в България“. На този етап не е ясно дали са стигнали чак до Европа, но вече са сезирали Върховния административен съд. Всъщност жалбата до ВАС е подадена от Камарата на ЧСИ и от един отделен съдебен изпълнител – Петко Илиев от Пловдив, който през февруари тази година с гръм и трясък влезе в новините, след като пред кантората му бе открита заложена бомба. Основните доводи, на които стъпват жалбоподателите, са, че Министерският съвет си е надхвърлил правомощията, тъй като по закон има право да определя само размера на таксите на ЧСИ, но не и да освобождава от тях. Освен това постановлението не било съгласувано с камарата, а и не било мотивирано – към него липсвали задължителната финансова и юридическа обосновка, както и анализ на очаквания резултат от прилагането му.
Частниците са категорично против намаляването на приходите им дори ако става дума и само от една такса, при това вероятно най-рядко налаганата в практиката им: „Цената на принудителното изпълнение у нас е една от най-ниските в цяла Европа“, отбелязват от Камарата на ЧСИ и твърдят, че от отмяната на таксата ще пострада едва ли не целият бранш.
За 2012 г. са събрани 1 млрд. лв., а за 2013 г.- 1.135 млрд. лв., отчита Камарата на частните съдебни изпълнители. Според тях тези числа категорично обуславят значителност на възможните вреди дори хипотетично да се приеме, че само един или дори половин процент от общия размер на таксите по изпълнителните дела се формира от размера на премахнатата такса. Затова ЧСИ-тата предупреждават, че заради отменената такса и намалелите приходи от дейност ще се налага да съкращават служители. А само преди около месец в обръщение към медиите камарата твърдеше, че едва 0.1% от делата приключват с доброволно плащане от длъжника в 14-дневния срок. „Повече от ясно е, че обикновените граждани нямат средства, за да погасяват дълговете си. От поправката спечелиха не затруднените финансово лица, а онези структури, които умишлено не плащат дълговете си, докато не бъдат осъдени“, заявиха от КЧСИ.
Всъщност именно в това е въпросът: кой печели и кой губи от споменатата поправка, като очевидно от гражданите, изпаднали дотам да не могат да си платят тока и водата, никой не се интересува.
Под сурдинка ни бе обяснено, че „структурите“, за които хората от Камарата на ЧСИ посмяха само да намекнат, са няколко застрахователни компании, които плащат само ако бъдат осъдени, и то в последния възможен момент. Обезщетенията, които те дължат, обикновено са за големи суми – кръвнина за загинали, за натрошени скъпи коли, за изгорели къщи и прочие. Затова и при тях „спестяването“ от такси при ЧСИ ще бъде най-голямо. Дали точно тези застрахователи са успели да „пробият“ властта и да я принудят да приеме поправката в тарифата изцяло в тяхна полза? Това е само една вероятност, която на практика е недоказуема.
Законът обаче не създава различни правила за големи компании, които просто не искат да плащат, и за редовите граждани, които просто не могат да се издължат дори за вода и ток – процедурите са еднакви. При съществуващия стар режим се налагаше гражданите, които пряко сили все пак са събрали пари и са платили макар и в последния момент – в срока на поканата, да плащат за „услугите“ на ЧСИ, които не са извършени – делото се прекратява на практика без действия по принудително събиране на вземането. А принципното правило е, че всяка такса се плаща след свършена услуга, за извършени действия. Така че, ако ЧСИ не са стигнали изобщо до принудително събиране на вземания, няма как да се обясни за какво точно гражданинът им дължи такса. При това пропорционална – между 1.5 и 10% върху стойността на паричния интерес по делото. Така например, ако дължи 3000 лв. на банка или за неплатено парно, само за тази такса длъжникът ще трябва да плати 260 лв. отгоре върху задължението си. Плюс всички останали такси: за съдебното дело, за образуване на изпълнително дело, за съставяне на покана, за изпращането й и за какво ли още не.
Логиката, че видите ли, тези хора са длъжници, те са неизрядни и е трябвало просто да си платят навреме на кредиторите, не издържа. Първо, защото икономическите условия за огромна част от домакинствата са наистина убийствени и те не могат да бъдат винени за това. А на второ място – като длъжници те са вече и наказани – достатъчно е, че са осъдени да платят и съдебните разноски по делата за неплатените си борчове, които също никак не са малки и които със сигурност биха си спестили, ако имаха възможност.
Така или иначе резултатът към момента е 1:0 в полза на частните съдебни изпълнители. Мачът обаче тепърва предстои – същинското дело във ВАС, с което се атакува постановлението на правителството, все още дори не е насрочено, така че резултатът е напълно непрогнозируем. Но е твърде любопитно какво ще стане, ако все пак ВАС прецени, че министерското решение е издадено в разрез със закона. И най-вече дали следващото правителство, чието и да е то, ще застъпи същата теза: че такса за принудително събиране при доброволно плащане не се дължи.
Като че ли много по-вероятно изглежда за тази „аванта“ на длъжниците повече никога да не се чуе. Пък принципите, равенството и справедливостта – кучета ги яли, както винаги…
