Очевидно никой от българските магистрати не е заплашен от съдбата на италианския прокурор Джовани Фалконе и приятеля му Паоло Борселино, които бяха убити от сицилианската мафия през 1992 година. Няма нито един застрашен или заплашван български магистрат, обяви в четвъртък (4 септември) главен комисар Георги Жеков, директор на Главна дирекция “Охрана” (ГДО) към Министерство на правосъдието. Дирекцията не охранява нито един български магистрат, каза Жеков по време на пресконференция по повод на приключването на проект “Повишаване капацитета на служителите в ГД “Охрана” в съответствие с международните стандарти с цел постигане на по-ефективна съдебна система”.
Този факт е многозначителен и май очертава разликата между заслугите на италианските и нашенските магистрати в борбата им срещу организираната престъпност. За десет години назад във времето – от 2003-а, когато дирекцията е създадена, до 2013-а служителите й са охранявали само 19 магистрати. Редовите служители на Темида по закон са обект на опазване от ГДО, докато Националната служба за охрана се грижи за охраната на председателите на Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главния прокурор. Мерки за опазването на живота им дирекцията предприема след сигнали от МВР, ДАНС или от самия магистрат или от неговия ръководител.
Мерките се предприемат според Наредба № 1от 21април 2011 г., която определя условията и реда за организиране и осъществяване охраната на съдии, прокурори и следователи. В нея се посочва, че охрана на магистрати се осигурява само когато те са застрашени във връзка с изпълнението на служебните им задължения. Семействата им също попадат под закрила, сочи наредбата.
Според анализ на ГДО са необходими някои промени в наредбата, така че мерките за охрана да станат аналогични на тези в програмата за защита на свидетели. Става въпрос за лица, които не са в семейния кръг на заплашения магистрат, но с които той е в особено близки отношения. Сега такива случаи не са предвидени в наредбата. От дирекцията предлагат да се промени и процедурата по уведомление на магистрата за това, че е охраняван. Сега наредбата допуска мерките по опазването на живота му да се предприемат, без той да бъде уведомен.
От дирекцията предлагат да се промени и текстът на чл.71 от Наказателнопроцесуалния кодекс, който регламентира принудителното довеждане. Предложението на охранителите е заглавието “Принудително довеждане” да се замени със “Задържане и принудително довеждане”. “В момента има проблем с принудителното довеждане на обвиняеми, подсъдими и свидетели, затова в закона трябва изрично да се уточни, че за целите на принудителното довеждане може да се стигне и до задържане на съответното лице. Нещо повече, трябва да се даде право на съдебната охрана да влиза в домовете на посочените за принудително довеждане”, заяви Георги Жеков.
В НПК сега няма процедура за изпълнение на принудително довеждане на лице заради негово неизпълнено законово задължение. Разпоредбите в Закона за МВР и НПК не дават категорични основания да се направи извод, че едно лице може да бъде задържано, ако за него има постановление за принудително довеждане. В същото време при изпълнение на това постановление реално се ограничава правото на свобода на лицето, както при мярка за задържане. От ГДО предлагат задържането за целите на принудителното довеждане да се разграничи от мярката за неотклонение “задържане под стража” и “полицейското задържане”, като изрично се посочи, че задържаните по този ред лица се настаняват в специално пригодени помещения на ГДО. Това трябва изрично да се регламентира в подзаконовите нормативни актове за изпълнение на правомощията на МВР и ГД “Охрана”, предлагат охранителите.
