"Българската банкова система остава добре капитализирана и ликвидна, но се очаква разходите за обезценки да нараснат през следващите месеци, което ще намали и печалбата на търговските банки като цяло". Това се посочва в икономическия и финансов анализ за второто тримесечие на 2014 г. на Българска банка за развитие (ББР).
Фокусът в анализа си ББР поставя върху сътресенията в българската банкова система в края на юни, когато две от системно важните търговски баки бяха подложени на атаки.
Като един от най-видимите ефекти от кризата, ББР определя отливът на депозити.
"Депозитите на граждани намаляха на месечна база с 408.7 млн. лв. или 1% спрямо стойността им в края на май. Намаление на депозитите на граждани не е наблюдавано от септември 2010 г., а от 2008 г. насам месечен спад на тяхната стойност е наблюдаван само в три случая. Размерът на месечния спад на депозитите през юни надхвърля съществено досегашните случаи, включително и този от май 2009 г., отново предизвикан от криза на доверието. Месечното намаление на депозитите на граждани през май 2008 г. е в размер на 80,4 млн. лв. (0,4% от тяхната стойност в края на предходния месец), докато през юни 2014 г. то е няколко пъти по-голямо.
Напрежението сред депозитантите на КТБ бе толкова голямо, че практически бе изтеглена по-голямата част от бързоликвидните ресурси на банката. Според информация на БНБ за периода 13-20 юни 2014 г. отливът на привлечени средства (както от граждани, така и от други клиенти) в групата на КТБ е в размер на 907,1 млн. лв., което представлява около 13% от привлечените средства от групата на КТБ. Що се отнася до ПИБ, само за един ден (27 юни) отливът на привлечени средства е бил в размер на 787,7 млн. лв. или около 10,5% от привлечените средства на ПИБ преди тази дата. Част от изтеглените средства са били прехвърлени в други кредитни институции, поради което намалението на общата сума на привлечените средства в банковата система е по-малка от тази на най-засегнатите търговски банки".
От ББР отчитат, че ефектът от кризата в банковата система през юни се проявява и в останалата част от икономиката. През юли бизнес климатът се влошава във всички икономически сектори – промишленост, строителство, търговия и услуги, след като през първата половина на годината той почти постоянно се подобрява и доближава нивото на дългосрочната си средна. През юли се влоши и индексът на доверие на потребителите. Всичко това до голяма степен е в резултат на повишената несигурност относно икономическото развитие в непосредствено бъдеще. Преките последици за банковата система все още не са напълно калкулирани, доколкото проверката на качеството на активите на банките, поставени под особен надзор, не е приключила и не е ясен размерът на капиталовия недостиг, който ще се появи вследствие на преоценката им и необходимостта от допълнителна обезценка на активи във всички търговски банки.
Не на последно място е и силният негативен репутационен ефект върху една от най-надеждните институции в страната – БНБ. Кризата с КТБ и драматичната преоценка на нейните показатели в сравнение с представените до началото на 2014 г. отчети поставя под въпрос работата на дирекция „Банков надзор” в БНБ. В резултат е отправеното искане за оценка на състоянието на българската финансова система към ръководителя на отдела за парични и капиталови пазари на МВФ от страна на управителя на БНБ. Искането за международна и независима оценка трябва да спомогне за укрепването на доверието в българската банкова система и за запазване на финансовата стабилност в страната.
