Бленуваната реформа на съдебната власт май не постигна нищо друго до момента, освен да противопостави прокурори срещу съдии. И двете страни държат на своето, отказват да чуят аргументите на „противника“, пъчат се по медиите, замерят се със стратегии и становища. А в крайна сметка именно благодарение на техните толкова обединени… но в противопоставянето – усилия керванът продължава да си върви по старому. Съдебната власт продължава да е все така неефективна, зависима от политиците, затънала е в скандали и корупция.
Само в рамките на седмица две групи неправителствени организации, претендиращи да изразяват мнението на магистратите и гражданите, представиха своите визии за това, как трябва да се промени съдебната система и да спрат да ни шамаросват с всеки следващ доклад на Европейската комисия. Повод им даде предложението на правосъдното министерство да се актуализира приетата през 2010 г. Стратегия за реформата в съдебната власт.
Първо скочиха Асоциацията на прокурорите, Камарата на следователите и не особено популярната Българска съдийска асоциация и в един глас се възпротивиха срещу идеята Висшият съдебен съвет (ВСС) да бъде разделен на две отделни колегии – за съдии и прокурори, като провидяха в това предложение удар срещу прокуратурата и опит тя да бъде извадена от съдебната власт. „Подобна мярка ще създаде риск от изолиране на прокуратурата от съдебната власт, което би улеснило по-късното й преминаване в подчинение на изпълнителната власт. Този риск е особено голям и реален предвид обявеното от Министерството на правосъдието намерение за предприемане на конституционни промени, в случай че предложените идеи за реформи не се осъществят“, очевадно демагогски възнегодуваха прокурорите и следователите.
Няколко дни по-късно самият главен прокурор Сотир Цацаров извиси глас и също заклейми възможността прокуратурата да бъде извадена от съдебната власт, въпреки че такова предложение никой никъде не бе направил. Но и той заподозря, че то се крие „в по-далечен план“ и първата стъпка към тази цел е разделянето на ВСС на две: „В по-далечен план това е първата стъпка за изваждане на прокуратурата от съдебната власт. В съвсем близък план, в момента това е политически невъзможно. Прокуратурата в съдебната власт не е заплаха за независимостта на съда. Напротив, всеки който поддържа тезата, че съдът трябва да бъде атакуван и оставен в положение не на това, което той има по конституция, ще срещне и моето активно противодействие“, каза Цацаров.
Като за капак във вторник (9 септември), девет неправителствени организации, сред които Съюзът на съдиите, Българският Хелзински комитет и дори ръководеният доскоро от служебния министър Христо Иванов Български институт за правни инициативи, внесоха при същия този Христо Иванов своята концепция за реформа в съдебната власт. И предложиха ВСС да бъде преформатиран в орган, който няма да работи постоянно, а на сесии. Освен това – да бъде разделен на две отделни камари – за прокурори и съдии. А членовете на ВСС да се избират пряко от магистратите и да могат да бъдат отзовавани поради „непригодност“, кандидатите за шефове в системата да бъдат номинирани от общите събрания на магистратите по места, а атестирането на съдиите да става централизирано. Предложенията на деветте организации отново настървиха споровете както в магистратската гилдия, така и сред политиците. Защото в крайна сметка изборът на вариант ще зависи от тях.
Бедата е, че всичките тези спорни и противоречиви тези – и за ролята на ВСС, и за избора на шефове на съдилища и прокуратури, пък дори и за мястото на прокуратурата – вън или вътре в съдебната власт, са стари, колкото и българският преход. Тезите са едни и същи и се претоплят вече 25 години с различна периодичност. Няма нито един аргумент, който да не е предъвкан поне сто пъти. Но поне досега това не доведе до никаква промяна. Вероятно така ще се случи и този път: служебният кабинет има още месец, докато сдаде поста. След което на ход ще са следващите управляващи – с нов министър, с „нова“ визия, с поредната стратегия. Единственото, което със сигурност ще бъде същото, ще е нежеланието на политиците да си слагат такъв таралеж в гащите, какъвто е съдебната реформа. Досега никой не посмя да го направи и няма основания да мислим, че следващите, дошли на власт, ще преливат от смелост. В резултат на което след поредните бурни спорове нещата отново ще стихнат и ще си останат, както са били досега. Поне докато и магистратите не излязат да окупират улиците. Но това е само закачка – те наблягат на личната парична „реформа“ и поправката на системата ги интересува само в този контекст.
Единственото ново и изненадващо предложение в стратегията, която предложиха деветте неправителствени организации във вторник, всъщност бе идеята всички дисциплинарни дела срещу магистрати занапред да се разглеждат само пред Върховния касационен съд, а не както сега – във Върховния административен съд. Защо – отговорът така и не става ясен поне от концепцията, предложена на министъра. „Съобразно сега действащата уредба ВСС работи като орган, съвместяващ функциите по „повдигане на обвинение“ срещу магистрати и решаването по същество на същото това обвинение. Членовете на съвета участват едновременно при решаването на въпроса да бъде ли възбудено дисциплинарно производство, включително и вземайки предварително становище по същество и предлагат наказание. А после определят и дали е извършено дисциплинарно нарушение и какво да бъде наказанието – с други думи, действат и като обвинители, и като решаващ орган. Това положение е изцяло несъвместимо с един от основните правни принципи – че обвинението следва да бъде разгледано от независим орган и в никой случай от този, който го повдига“ – е единствената мотивировка към това предложение.
Тази мотивировка обаче засяга дейността на ВСС, но изобщо не обяснява защо за съдиите ВКС се оказва „за предпочитане“ или „по-удобен“ от ВАС. „Идеята ни е, че във Върховния касационен съд има богата практика по решаване на трудови спорове, а и традицията допреди няколко години е била такава – дисциплинарните производства срещу магистрати да се разглеждат именно от ВКС“, обясни председателят на Съюза на съдиите Таня Маринова. Бъдещето ще покаже дали такава аргументация може да е достатъчна.
Камъни в прокурорската градина
В становището си, представено пред правосъдния министър, деветте организации отчетливо очертават на няколко места различията в устройството, функциите и йерархията на съда и прокуратурата, като извеждат от тях необходимостта двете звена в съдебната власт да се администрират по различен начин и от отделни колегии на ВСС. „Съдиите и прокурорите следва да са независими едни от други и да се ползват с ефективна независимост при изпълнение на функциите си. Те изпълняват различни задължения както в съдебната система, така и в обществото като цяло. Оттук и съществуването на различни перспективи за институционална и функционална независимост“, категорично е записано в текста.
НПО-тата обаче са оставили на прокурорите възможността сами да очертаят как да реорганизират „своята част“ от съдебната власт – единственото, което са си позволили е да хвърлят няколко „камъка“ в прокурорската градинка, които да послужат като жалони за бъдещите реформи там. Първият е, че моделът на управление на прокуратурата трябва да се съобрази с два фактора: провалът на държавното обвинение в борбата с престъпността по „високите етажи на властта“ и множеството спечелени от граждани дела срещу прокуратурата в съда в Страсбург, които ясно очертават някои от системните и структурни проблеми на обвинението. Освен това следва да се намерят гаранции за недопускане на политически и икономически натиск върху прокуратурата, както и да се създаде механизъм за отчетност и отговорност на главния прокурор. Отделно е необходимо да се разработят конкретни, специфични за прокуратурата критерии за оценка на ефективността и качеството на магистратите, за атестиране и налагане на дисциплинарни наказания – различни от тези за съдиите, както е и различна дейността им, препоръчва концепцията, без да дава конкретни рецепти как да стане това.













