Вече стана очевидно, че се търси сделка за спасяване на Корпоративна търговска банка. През изминалата седмица се натрупаха твърде много съвпадения – все събития, сочещи в една посока. А институциите внезапно излязоха от предизборния си унес и вкупом заговориха за оздравяване на банката. И това бе логично, защото обратното би означавало хаос в държавата с непредвидими размери, от който никой няма интерес. Синдикатите и организациите на бизнеса вече няколко пъти предупредиха, че ако отговорните фактори продължат да замотават нещата около банката, на следващите управляващи сегашните протести на вложителите пред БНБ ще им се видят като детска игра. Защото към тях ще се прибавят фалити, уволнения, пълни с гневен народ улици и най-страшното – опасността „заразата“ да плъзне и към другите банки.
Въпросът, който остана открит обаче, бе дали в тази сделка е включен и Цветан Василев и в каква роля. А за да си отговорим на него, следва много внимателно да следим действията и изявленията, които идват от прокуратурата – на това поле ключовият играч се оказа тя.
Нямаше как да не направи впечатление, че през последната седмица държавното обвинение, с чиито действия всъщност започна целият „екшън“ около КТБ, внезапно затанцува на някаква друга музика, в ритъм „две напред-едно назад“. А Сотир Цацаров влезе в ролята на „доброто ченге“ и ни в клин, ни в ръкав се впусна да търси начини за спасяване на банката, без това изобщо да му е работа.
Именно „вятърът на промяната“, повял откъм прокуратурата, окончателно затвърди усещането, че някъде между икономическите и политическите кръгове, които държат лостовете за управлението на държавата,
вече се готви сделка за бъдещето на КТБ
И че прокуратурата е наясно с нейните параметри. Едва ли са много хората, които вярват, че внезапната намеса на Цацаров и добре премислените му призиви банката да бъде отворена и оздравена, включително и с държавни средства, са случайни. Нито пък изглежда случайна заканата му, че ще има и още обвиняеми по делото, което вече се води срещу 11 човека – служители на банката, мажоритарния собственик Цветан Василев и срещу ръководителя на банковия надзор в БНБ Цветан Гунев.
Но какви бяха фактите: преди седмица, след едно изненадващо посещение в Мизия, главният прокурор Сотир Цацаров прояви силна грижа за състоянието на КТБ и се обяви за финансовото й оздравяване и против ликвидацията й. И очерта своето виждане за това какво следва да се случи: държавата да направи всичко необходимо, за да могат всички вложители да си получат парите, а не само тези с гарантираните от закона депозити, включително и чрез финансиране от хазната. „Разследването си е разследване. Финансовата смърт на банката обаче не е изход за хората, които са вложили парите си в тази банка“, заяви главният прокурор и очерта два типа проблеми пред КТБ: криминални и финансови. След което за почуда на всички тръгна да оправя… финансовите.
Във вторник (9 септември) Цацаров се срещна първо с финансовия министър Румен Порожанов и с представители на БНБ, след което последва и друга среща – с ръководители на работодателски организации, на синдикатите и… с Вежди Рашидов, който се превърна в лице на пострадалите вложители. Срещата, както се разбра, беше по-скоро „информативна“, а и нямаше как да е другояче – не е работа на главния прокурор да търси изход и начини за финансовото стабилизиране на КТБ. Затова и коментарът от прокуратурата беше повече от лаконичен: в официалното й съобщение се казваше само нещо от сорта „срещнахме се и си поговорихме“. Знакът обаче беше повече от ясен: занапред ще се работи в една посока по отношение на изваждането на КТБ от фризера, в който бе натикана принудително. „Прокуратурата е единствената институция, която може да накара БНБ да си свърши бързо работата по отварянето на КТБ“, изрази убеждението си Константин Тренчев след срещата.
Впрочем два дни по-късно оманският фонд се включи в играта и заяви пред БНБ, че ще участва в оздравяването на банката.
Какво се случи междувременно с втората линия на скандала, очертана от Цацаров – криминалната, в която попада и обвинението срещу Цветан Василев, че е склонил служителите си да присвоят 206 млн. лв. от банката? За разлика от очевидната словоохотливост по отношение на „спасителните операции“ за банката, по темата „Василев“ прокуратурата предпочита да мълчи. За разлика от обвинителите обаче,
служебният премиер Георги Близнашки внезапно се гмурна в темата
Министър-председателят се скъса цяла седмица да призовава Цветан Василев да се върне у нас, за да съдейства за спасяването на банката: „Ако искаме да ускорим нещата в тази сфера, смятам, че той е ключовата фигура. Не е достатъчно да изпраща писма зад граница и планове за стабилизиране…“, обясняваше от всички телевизии премиерът. И дори за по-сигурно реши „задочно“ да успокои Василев, че в България вече няма смъртно наказание. (Сякаш пък няма други удобни начини, да не дава господ.)
Изявленията на Близнашки странно съвпаднаха със слуха, че по време на срещата на главния прокурор със синдикатите и бизнеса на Цацаров му е било подхвърлено прокуратурата да се откаже от искането за екстрадиция и да измени мярката за неотклонение на Цветан Василев, за да може той да се върне и вместо да влиза в ареста, да се включи в процесите по оздравяване на банката. Цацаров обаче не направил никакъв коментар по темата. Не каза нищо и след срещата – представители на пресцентъра му се задоволиха само да вметнат, че „наказателното производство срещу длъжностни лица от КТБ АД не е било предмет на обсъждане“.
Хипотетично прокуратурата наистина би могла да оттегли искането си за екстрадиция на Василев. Но това е тежка и тромава процедура, а пък и на подобно действие определено няма да погледат с добро око нито европейските служби по издирване, нито Интерпол. Освен чисто юридическите каши такъв акт дава основания на потърпевшия да търси тежко обезщетение за вреди. А за прокуратурата подобно оттегляне ще бъде и голям резил – и най-дребният чиновник в Интерпол с пълно основание ще може да се гаври с държавата ни, която явно не знае какво иска. Затова очакването, че Цацаров ще се разпореди да се оттегли заявката за екстрадиция на Цветан Василев, звучи по-скоро екзотично.
Аналогично стои въпросът и с
изменението на мярката за неотклонение на Василев
Изменението й от арест в по-лека мярка за неотклонение би могла да направи без никакъв проблем самата прокуратура. Само че първо трябва да намери начин да обясни, при това публично, защо след като веднъж е поискано задържането на банкера, впоследствие то се е оказало ненужно. Пък и винаги е по-лесно тази работа да се остави на съда – поне оправданието е готово и лесно: така реши съдът.
Цветан Василев пък се оказа в Сърбия – първо ни в клин, ни в ръкав го съобщи адвокатът му Константин Симеонов в телевизионно предаване. После информацията му бе потвърдена и от сръбските медии, които засякоха бизнесмена да си ходи необезпокояван в градчето Парачин, където той има завод за стъкло. И съвсем логично прокуратурата бе попитана какво се случва: уж е обявила Василев за издирване, а като знае къде е – не си го търси.
Прокуратурата пак си затрая. Единственото, което заявиха от пресцентъра на държавното обвинение, беше, че ведомството си е свършило работата: обявило е за издирване Василев, тъй като срещу него е повдигнато обвинение за извършване на престъпление, а оттам-нататък проблемът по задържането му е само и единствено на сръбските власти.
Само че от Сърбия се обади тамошният вътрешен министър Небойша Степанович, който се зачуди как така никой не му е казал, че маститият български бизнесмен е обявен за издирване. Вярно, че снимката на Василев вече от седмици виси на сайта на Интерпол, но е публична тайна, че когато става дума за такива „важни“ арести, има обичайна практика да се осъществяват отделно и разговори за съдействие, при това на високо равнище.
В цялата тази каша съвсем основателно изплува въпросът дали държавното обвинение все още иска да прибере Цветан Василев в ареста, или вече се чуди как да се отърве от този горещ картоф, който очевидно му носи само неприятности.
Голяма част от отговора се очакваше да бъде подсказан от съдебното дело, насрочено от Софийския градски съд за петък (12 септември). С него Цветан Василев задочно оспори ареста си. Делото е уникално, защото поставя за първи път пред съда въпроса
подлежи ли на обжалване прокурорското постановление за налагане на 72-часов арест
Проблемът придоби особена публичност именно по повод арестите на служители на КТБ. Спорът пламна в съдебната зала, по време на делата за задържането на обвинените за присвояване служителки. Тогава тезата на прокурора Иван Гешов беше, че в Наказателнопроцесуалния кодекс не е предвиден ред за такова обжалване. А адвокатите твърдяха, че в този случай трябва да се приложат пряко конституцията и Европейската конвенция за защита на правата на човека, които предвиждат възможност за обжалване пред съд на всеки акт на властите, особено такъв, с който се засяга основно човешко право като правото на свобода.
Всъщност, според юристите от този спор няма особен смисъл, защото т. нар. прокурорски арест за 72 часа цели само да осигури явяването на задържания пред съда, а той разглежда същинското искане за ареста. На практика още докато се чака насрочване на съдебното заседание за разглеждане на жалбата срещу прокурорското постановление, въпросът за ареста отдавна и окончателно ще е решен от съда. А след това дори и да е имало някаква незаконосъобразност в постановлението, това няма да има никакво значение.
В случая с Цветан Василев обаче работата е друга. Обжалването на постановлението за арест цели всъщност да обезсили Европейската заповед за ареста му (ЕЗА), обясняват адвокати. Самата заповед или молбата за екстрадиция не могат да се обжалват. Процедурата е следната: когато търсеното лице бъде открито някъде в чужбина, властите следва незабавно да го задържат и да го изправят пред съд. А той вече решава дали да го изпрати в държавата, която го издирва, или не.
Има обаче тънкост: във формуляра на самата европейска заповед за арест има графа, в която трябва да се впише или постановление за арест, или присъда, която да даде основание за задържане, обясняват магистрати. Ако няма нищо записано в тази графа, европейската заповед не може да бъде изпълнена – формално тя ще е нередовна. Съдът у нас не може да налага задържане „задочно“. Затова единственият начин да бъде задържано в ЕС лице, срещу което само е повдигнато обвинение, е срещу него да се издаде такова прокурорско постановление за арест.
С две думи, ако постановлението бъде отменено, няма да има основание за издаването на заповедта за арест. И Цветан Василев няма да бъде арестуван на цялата територия на ЕС – той необезпокоявано ще може да се върне или в България, или например да иде пак във Виена.
Разбира се, ако реши, прокуратурата винаги може да издаде ново постановление за ареста на Цветан Василев. Но въпросът е дали ще го направи?
