ВХОД / РЕГИСТРАЦИЯ

Оставаме сами на опашката в ЕС

Migration Image

Раздяла грози румънско-българския тандем, който от седем години се крепи ръка за ръка на опашката на страните от Европейския съюз. Мълвата за възможната разлъка на двойкарите тръгна от информация за интервю на министъра на правосъдието Христо Иванов, в което той описва лаконично предстоящата драма. “Перспективата за това България да бъде разделена от Румъния и в шенгенската материя, и в проблематиката на наблюдението е реална. И ако ние сериозно не предприемем ясни стъпки за реформа, това нещо може да се случи и ще бъде изключително сериозен удар за страната ни”, са думите на министъра, пресекли по всяка вероятност светкавично Дунав в посока северните ни комшии.

Това, което можем да чуем откъм Румъния, е мощна въздишка на облекчение, защото и за Европейската комисия, пък и за нас не е тайна, че до неотдавна ние им висяхме като камък на шията. Такъв беше изводът и от последния доклад на ЕК по механизма за сътрудничество и проверка от януари тази година. Там се казваше, че комисията продължава да упражнява мониторинг на българската съдебна система. В същия текст обаче се твърдеше, че Румъния е поела по пътя на необратими реформи.

Очевидно ключовата дума в драмата с предстоящата раздяла е реформи. Тя със сигурност ще фигурира и в бележките, които експертите от ЕК си водиха по време на мисията им у нас, приключила преди броени дни. Както е известно, те се срещаха с представители на Министерството на правосъдието, Висшия съдебен съвет, МВР и ДАНС, за да подготвят следващия доклад, очакван през януари 2015-а. Какво са си говорили, засега е тайна. Но като познаваме достатъчно добре състоянието на домакините в тези срещи, едва ли можем да очакваме високите гости да са били приятно изненадани от напредъка в областта на правосъдието и вътрешните работи. И на експертите, и на домакините им е ясно, че тази година просто е загубено време и никакви реформи не са се случили от януарския доклад досега.

Тогава комисията направи няколко важни препоръки, които си останаха на бял лист. Съдебната система продължава да страда от липсата на прозрачност при назначенията в нея. Така и не е въведена последователна практика на прилагане на обективни стандарти за заслуги, почтеност и прозрачност при назначенията, включително и на висши длъжности. Политическото вмешателство в работата на ВСС и системата, политическата търговия под масата с избора на кадри по върховете бяха очевидни за ЕК, която специално обърна внимание по тази тема в доклада от януари. Но вместо реформи в тази посока наблюдаваме още по-смрадливи интриги и политически игри около назначенията. Неслучайно един от най-важните контролни органи в съдебната система, какъвто е Инспекторатът към ВСС, все още няма избран нов титуляр, а досегашният инспектор №1 Ана Караиванова продължава да го ръководи, независимо че мандатът й приключи още през януари 2013-а.

Мирис на гнило иде и откъм процедурата по избор на нов председател на Върховния касационен съд. При все че се явиха достойни кандидати като Павлина Панова и Таня Райковска, ВСС не стигна до избор, явно отлагайки го за след 5 октомври, когато ще стане ясно кой ще има ръководеща роля в политическата игра. (Още по темата за избора във ВКС- на стр. 22.)

Към неизпълнените препоръки на Европейската комисия трябва да прибавим и провала по изготвянето на проект за изцяло нов Наказателен кодекс. Такъв действително бе скалъпен в Министерството на правосъдието по времето на министър Зинаида Златанова, но после беше оттеглен заради очевидни слабости. При подготовката му пък беше пренебрегнато и друго изискване на комисарите – откритото участие на всички значими НПО и професионални организации в правенето на закони и стратегии, включително и на Наказателния кодекс, както и в контрола по изпълнението им.

Излишно е да изброяваме показателите за ефикасност на съдебната система, които така и не бяха пипнати през тази изгубена година. Неравномерната натовареност на магистратите, атестирането им, дисциплинарните производства, запълването на празнини при ефективно изпълнение на съдебни решения (укриване с цел избягване на изпълнение на присъдата), електронното правосъдие и т.н.

МВР, ДАНС и БОРКОР също останаха длъжници за напредъка в борбата с организираната престъпност и корупцията. Агентите така и не заработиха с пълна мощност срещу мафията, след като измина и карантинният период за приетите в редиците им бивши антимафиоти от Главна дирекция “Борба с организираната престъпност”. Вътрешното министерство продължи да ближе рани след структурното му разпарчетосване, а призованият да се бори с корупцията БОРКОР се оплете в сложни модели и анализи без конкретни резултати (още по темата – на стр.27).

На този фон политическата перспектива, загатната от правосъдния министър Христо Иванов, не само е реална, а и неизбежна. Вече се появиха коментари, че седемгодишният мониторинг по механизма за сътрудничество и проверка не е оказал търсения ефект върху страната ни. Бъдещето на механизма ще е тема за размисъл на новата Еврокомисия. В Брюксел се говори, че на мястото на проваления механизъм – най-вече с активно наше участие – трябва да се появи нов. Усилено се споменава за въвеждането на т.нар. Механизъм за върховенство на закона, зад който стои доскорошният еврокомисар по правосъдието Вивиан Рединг. Той предвижда всички страни членки, които имат проблеми със спазването на законодателството в определени области, да бъдат поставяни под целево наблюдение.

Въвеждането на новите мерки за контрол в областта правосъдие и вътрешен ред няма как да не се отрази и на процедурата по приемането ни в Шенген. Тя беше спряна точно заради поредицата негативни доклади по механизма за сътрудничество и проверка, като в крайна сметка Германия, Франция и Холандия хлопнаха вратата на зоната под носа ни и не щат за нищо на света да я открехнат.

При очевадните проблеми, подсказващи ни още по-голямо смразяване с Еврокомисията, някои нашенски политици продължават да проявяват инфантилен предизборен ентусиазъм. Подсъдимият бивш вътрешен министър Цветан Цветанов, който очаква да се върне на бял кон в управлението на държавата, така успива колегите си от ЕНП, че те един през друг обещават мед и масло, ако ГЕРБ спечели изборите. Неотдавна Манфред Вебер, председател на групата на ЕНП в Европейския парламент, прегръщайки се с Цветанов, обяви, че по негово време като вътрешен министър България е била съвсем близо до членство в Шенген. Вебер обаче и дума не казва, че именно при Цветанов ни затръшнаха вратата за Шенген. Може би и затова той беше изключително предпазлив, заявявайки, че ако ГЕРБ вземе властта, няма автоматично да отпаднат проблемите пред страната ни. Всички очакват конкретни действия, изтъкна Вебер. Ние също, но с огромно съмнение…

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Противоконституционна ли е мярката за отнемане на коли от пияни и дрогирани шофьори?

Подкаст