Еуфорията от гостуването на „Реал“ (Мадрид) в София не успя да отмие горчилката от факта, че България продължава да няма нито един стадион, който напълно да отговаря на изискванията за двубои от груповата фаза на Шампионската лига. Безхаберието на държавата за спортната инфраструктура принуди ръководството на „Лудогорец“ само да извади каруцата от калта и така да избегне срамно за страната ни домакинстване в съседните Турция или Румъния. Хората от разградския клуб запретнаха ръкави и набързо смениха електронното табло, което приличаше на детски лаптоп, с по-голямо и модерно. Освен това направиха ВИП зона от така наречения Шампионски клуб, където да провеждат презентациите си компаниите спонсори на УЕФА. Изградена бе нова модерна зона за журналисти, стадионът „бе пипнат“ по отношение на естетиката и хигиената.
Все пак и заради близките отношения между Мишел Платини и шефа на БФС Борислав Михайлов за пореден път
футболната евроцентрала си затвори очите
като ни позволи да домакинстваме на „Васил Левски“. Защото дори в сегашния си реновиран вид националният стадион не отговаря на част от изискванията за четвърта категория, на каквито по правилник се играе в Лигата. Не покриваме критериите за ВИП паркинг за 150 души, паркинг с 400 места за автобуси, минимален брой ВИП места – 500, поне два сектора с по 50 места за хора в неравностойно положение с инвалидни колички. Необходимо е да има по две тоалетни на всеки 375 зрители, плюс писоар за всеки 125 души. Очевидно при изпълнен капацитет (46 340 зрители) нашето съоръжение се дъни и в хигиенните изисквания, и в задължението за определен брой паркинг и хендикап места. За „тъмни балкански субекти“ като нас администрацията на УЕФА е въвела компромисно правило. Ако заради неизпълнени критерии за лицензиране на стадиона един клуб (в случая „Лудогорец“) е принуден да изиграе домакинския си двубой от „лигата на богатите“ в чужда държава, централата дава картбланш на съоръжението. Стига то да покрива основните изисквания за безопасност, за размер на терена, за капацитет и медийно покритие.
Така че пак се изхитрихме и „минахме метър“. Въпросът е докога ще ни търпят? А и докога ние ще търпим разрухата по българските стадиони? В това отношение еднакво виновни са и управляващите, и ръководството на БФС. Кабинетът „Орешарски“ изсипа десетки милиони
за игрища и спортни комплекси в обезлюдени села
и паланки, но така и не задели средства поне за качествен ремонт на „Васил Левски“, камо ли за изграждането на нов национален стадион. Футболният съюз пък сериозно разсмя УЕФА, като кандидатства за Евро 2020 с голия и недовършен проект за стадиона в „Овча купел“. От БФС бяха написали в заявката си, че той ще бъде построен само ако получим домакинство. Което не само не е вярно, но и звучи крайно несериозно.
„Държавата не ни подкрепи. Нямаме стадион, а само добри намерения. Каквото и да направим в БФС, шансове в тези условия няма. Останалите кандидати вече са построили арените си или са в напреднала фаза. Нашата кандидатура беше с много въпросителни и малко свършени неща. Време е държавата наистина да помогне на футбола и да направи поне един хубав стадион“, проплака впоследствие Михайлов.
Всъщност хубави стадиони, макар и бавно, се правят. Но само с частни средства. През това време държавата не само не помага, но и спира част от големите инвеститори, като си разчиства сметките с тях. Показателен пример е най-модерната тренировъчна база в България – „Футболен комплекс Ботев 1912“, в Коматево. Строежът на новия стадион на „канарчетата“ обаче бе спрян за дълго време заради проблемите на Цветан Василев с правосъдната система. А собственикът на „Ботев“ възнамеряваше да вложи над 20 млн. лв. в новия „Колеж“, с които той да влезе в мечтаната четвърта категория. Капацитетът на пловдивското бижу да е за 18 000 зрители, от които 120 да са ВИП, а 80% от местата да бъдат покрити. Паркингът щеше да е за 800 автомобила и шест автобуса, помещенията под трибуните – на три нива, включвайки съблекални, медицински кабинети, стая за технически конференции, за представителите на медиите, четири спортни зали, музей, магазин и други. Планирани бяха и два басейна, нова дренажна, поливна и отоплителна система, ново електронно табло и охранителна система. Сред другите екстри са 100 места за журналисти, оборудвани с компютри и интернет, две телевизионни студия и други. По проекта се работеше много ударно, докато не беше замразен. Президентът на клуба Иван Джиджев заяви, че в момента се прави всичко възможно
да бъде консервиран обектът за зимата
и да се изключат възможностите за аварии. „Ботев“ търси помощ от общинските власти в Пловдив и от футболния съюз. Но бъдещето на „Колежа“ на този етап не изглежда светло.
Преди два месеца Георги Домусчиев направи първата копка на новия сектор на „Лудогорец Арена“ в Разград, който бе наречен „Трибуна Моци“. Намеренията са да се изгради монолитна стоманенобетонна конструкция, като над нея ще има козирка, покриваща две трети от зрителските места. Ще се правят стъпаловидно разположени открити трибуни с 2355 седящи места. Обслужващите помещения ще са разположени под трибуните и ще включват съблекални, душове, стаи за треньора, за допинг-контрол, както и сервизни помещения за посетителите. Изпълнител на обществената поръчка е фирмата „ЕИС – Строителна компания“ ООД, а срокът за изпълнение е 180 дни. Стойността на ремонта на южната трибуна е малко над 3.3 млн. лв. без ДДС. Новият стадион на „Лудогорец“ по план трябва да е изцяло завършен в началото на 2016-а. Така Разград ще разполага с модерно съоръжение с 12 000 седящи места и четиризвезден статут. Привеждането му в планирания вид ще струва около 20 млн. лв. на собствениците.
В столицата обаче нещата се случват с кански мъки. Изграждането на новия спортен комплекс на мястото на стадион „Славия“ трябваше да започне през пролетта, но нещата все още се бавят. По думите на президента на „белите“ Венцеслав Стефанов клубът е изготвил всички документи, извадена е и виза за строителство и проектиране. Само че инвеститорът
IFS трябва да преработи проекта си
за да отговаря на изискванията за висока земетръсна зона (9 степен по скалата на Рихтер). По тази причина строителството се отлага за следващата пролет. Модерният стадион за 35 хиляди души следва да бъде завършен към края на 2016-а. Германската фирма ще вложи в проекта 32 млн. евро и ще възвръща инвестицията си с концерти и футболни мачове. Същевременно комплексът ще разполага с конферентни зали, ресторанти от различна категория, собствена медия, 22 бизнес ложи и 1250 бизнес места. Всяка ложа ще е с индивидуален дизайн по избор на нейния собственик. Съгласно договорите за пълни маркетинг права, които IFS е получил от „Славия“ и националния отбор, компанията иска да създаде печеливш търговски продукт и спортна марка със стойност, която да привлича спонсори. Дано чужденците да успеят, тъй като футболните клубове в България, с изключение на „Лудогорец“, са слаби именно в маркетинга.
От резултатите на парламентарните избори до голяма степен зависи какво ще е бъдещето на стадионите на „Левски“ и ЦСКА. „Червените“ здраво натискаха предишния кабинет да им даде безвъзмездно „Българска армия“ и базата в Панчарево, но така и не ги получиха. Всъщност клубът има 20-годишен договор за концесия срещу инвестиции, който не спазва съвсем стриктно. Засега Александър Томов и компания се задоволяват с козметични ремонти и смяна на седалки на „Армията“, може би в очакване на по-добри времена. Появи се информация, че фирмата на азиатския милиардер Стивън Ло освен голям развлекателен център до Елин Пелин ще строи и стадион в центъра на София. При действащото сега законодотелство това е почти невъзможно, тъй като Борисовата градина е със специален защитен статут по параграф 12 от Закона за културните ценности. Ето защо господин Ло ще трябва да привлече на своя страна широко политическо и общинско лоби, за да реализира идеята си.
„Левски“ продължава да строи на кредит новата централна трибуна на стадион „Георги Аспарухов“, като клубът вече дължи на двамата изпълнители на строежа 3.8 млн. лева. Собственикът Тодор Батков ще чака политическа въртележка, след която парите към „Герена“ отново да потекат.
