Димитър Димитров е социолог и политолог. Преподава дисциплини като политическо поведение, избори и избирателни системи, администриране, електорална социология в СУ "Св. Климент Охридски". Бил е дългогодишен член на ЦИК. Има над 25 наблюдателни мисии към Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Участвал е при изготвянето на изборното законодателство през 1999-2000, 2003 и 2009 година. Специализира политическа система на САЩ в Американския университет във Вашингтон. Член е на Българската политологическа асоциация.
Г-н Димитров, в какво се изразява работата на Изборния борд?
– Изборният борд е експертен и обществен формат, който е непознат в повечето страни. Идеята е публично да се обсъждат проблемите, които възникват в рамките на кампанията и при администриране на изборния процес. И също така да се даде по-широка легитимност на решенията, особено ако те са спорни.
Ще назовете ли част от проблемите?
– Проблеми в работата на борда не е имало. По-скоро представляващите институции като ГРАО, МВР, МВнР могат в един малко по-свободен формат и с повече подробности да пояснят дейностите на отделните институции, за да не възникват недоразумения. Ако няма Изборен борд, трудно би могло да се получи информация като тази, свързана с базата данни на МВР за личните документи, данните на ГРАО за настоящия и постоянен адрес, регистрацията на гласоподавателите в чужбина и страната и други. Това са технически подробности, които рядко се обсъждат публично, но от експертна гледна точка са изключително важни за подготовката на изборите.
В комисията обсъждахте ли раздутите избирателни списъци, в които фигурират "фантоми" и "мъртви души"?
– Списъците не са раздути. Общо взето, седемте милиона имена отговарят на дефиницията, която се използва за операционализиране на избирателното право, гарантирано в конституцията. У нас това право се придобива с постоянния адрес и такъв трябва да има всеки български гражданин. Проблемът идва заради високата мобилност, а постоянният адрес е малко надежден. Такъв адрес имат малко над осем милиона българи, от които седем са гласоподаватели, но поне милион от тях са пръснати по света. На практика те не могат да упражнят правото си на глас, защото ако се намират в място, където няма избирателен участък, но са включени в избирателен списък, всъщност няма как да гласуват, освен ако не пропътуват определено разстояние. Този въпрос може да бъде решен само при радикална промяна.
А активната регистрация едно от тези решенията ли е?
– Активната регистрация представлява всеки да се регистрира на настоящия си адрес, тъй като е по-свързан с мястото на пребиваване. Както и да бъде отворена базата данни, в която всеки може да променя своя адрес. Така ще се даде възможност на по-голяма група хора да направят активна регистрация, за да участват физически в изборите. Особено ако към това се добави гласуване по интернет за онези, които пребивават в чужбина.
Но Вие предлагате изборна революция?
– Да, това е голяма електорална промяна и тя ще се отнася до избирателите. Пиша такъв текст и може би въпросният борд ще го разгледа, но след изборите.
Заради предлаганите от Вас радикални идеи ли не станахте министър на изборите?
– Да се направи регистър на избирателите, да има гласуване по интернет и т.н. действително са радикални идеи. Въпреки че част от политическата класа ги подкрепя, тя би предпочела – ако е възможно, да се използват като елемент от кампания, но никога да не се реализират.
Ето например министър-председателят излезе от протеста и дори оглавяваше комитета, който се занимаваше със задължителното гласуване. Но той вече не е активен по който и да е тези три въпроса.
А защо тези изборни промени като задължителното гласуване се приемат от обществото, но не и от политиците?
– Всички големи промени в изборното законодателство могат да бъдат направени стъпка по стъпка. Ако имаше министър на изборите, можеше да доведе който и да е от проектите за регистър на избирателите, електронно гласуване, мажоритарно гласуване и т.н. до фаза на технически завършено задание, което да бъде изпълнено и прието от следващото Народно събрание. Не може да се очаква във формати като в борда, че ще се достигне до конкретно описание на такива големи промени. Те стават бавно и такъв пример е преференцията. За нея говорим от 2005 година. Факт е, че бе въведена през 2007 г., но в най-малко болезнения вариант, без да има никакъв ефект. През 2007 тя бе с праг от 15%, след което през 2009-а и 2010-а в комисията на г-жа Искра Фидосова праговете бяха свалени. Сега след три-четири проби и десет години обсъждане ги виждаме в действие. Да, промени ще се случат, но ще бъдат стъпка по стъпка, за да може политическите елити да са приблизително наясно с евентуалните следствия от принципните промени.
Защо обаче преференциалният праг бе повишен от пет на седем процента?
– Винаги съм твърдял, че той не бива да бъде седем процента, а по-висок за малките региони и по-нисък в големите. Факт е, че с преференцията може да има изненади и 15/15 е доказателството за това (бел. ред. – Момчил Ненков, който стана първи в листата на БСП за евроизборите, като изпревари лидера Сергей Станишев). Но като цяло преференцията, гласуването за листа през кандидат, би трябвало да има консолидиращ смисъл. Преференцията е добро средство в ръцете на избирателите, за да оценяват своите кандидати. Само ДПС не я желае, защото често поставя на челно място политици експерти, които гласоподавателите не разпознават, и съществува опасността да бъдат изпреварени от по-популярни лица. Депутати като Йордан Цонев и Камен Костадинов например попадат в рискова категория и може да се окаже, че нямат достатъчно преференции. Затова ДПС създаде известни гаранции за водачите на листите.
Очаквате ли Изборният кодекс да бъде пренаписан?
– До изборния ден това ще бъде интересна тема за широката публика. Но ако не бъде вкарана в някакъв вид формално разглеждане като в комисия, с дистанцията на времето ще се изгуби интересът към темата. А той ще се възобнови отново догодина по време на общинските избори. И се надявам, че темата няма да бъде забравена.
Почти всяка година има избори. Какво смятате за общественото усещане, че вотът е предрешен мач, в който няма практически избор?
– За да се изкаже такова мнение, се изхожда от предпоставката, че изборният резултат се решава в последните 15-20 дни, което не е съвсем така. Особено последната година – заради голямата вълна от различни по характер протести, политическият дневен ред е много напрегнат. Всички партии се намират в постоянна предизборна кампания. Не заради друго, а заради размножаването на информационния поток и превръщането му като лайф преживяване. Ако вкарате и продуцент, който прави сценарии, тогава ще заприлича на риалити шоу. В него има спонтанни и организирани елементи. Живото предаване е дотолкова важно, че "Атака" е продукт на такова, което Волен Сидеров водеше по "СКАТ". "България без цензура" не е нищо друго освен телевизионен формат, воден от бившия журналист Николай Бареков, който оглавява партията.
Какво Ви е мнението за предизборната кампания?
– Всеки търси да бъде забележим в кампанията си. Затова Боян Расате "окупира" ЦИК, други партии спират автобусите от Турция на границата, ще правят тестове по български език и т.н. Всичко това е част от кампанията. То друг смисъл няма. Как веднъж не се сетиха да легнат пред Народното събрание, а се сещат седмица преди гласуването?
Говори се за купения и манипулиран вот. Как в Изборния борд ще си сътрудничите с МВР, за да бъдат пресечени тези порочни практики?
– Като цяло МВР е по-открито за съвети. Министерството се стреми да упражни някаква превенция в рамките на своите компетенции и в обсега на сигналите, които получава. Схемите за гласодобиване, както аз ги наричам, са се превърнали в обичайна практика и няма как да разчитаме, че което и да е министерство само ще може да се пребори с всичко това.
Колко очаквате да бъдат купените гласове на тези избори?
– Ако добавите т.нар корпоративен вот, числото би било много голямо – около 250 хил. гласа. Те могат да бъдат и много по-малко, ако се приеме гласоподаване, което е продукт на натиск и предмет на покупко-продажба, защото не всички получават по 50 лева.
Защо преди време изразихте съмнение, че ще има победител, който ще дискредитира изборния резултат?
– У нас се създаде нагласата заради изборите от 2013-а, че може да се случи изборен резултат, който да има продължение.
Нима страната може да попадне в "изборна спирала"?
– Ние сме парламентарна република с т.нар. консенсусна демокрация, т.е. трябва да се постигне мнозинство в Народното събрание, което предполагаемо ще бъде съставено от няколко партии. За съжаление не съществува нагласата в политическите елити, че това е модел за управление у нас. Имали сме няколко избори, от които са се получавали еднопартийни мнозинства, което е малко парадоксално. Има огромна разлика между очакванията на политическите елити и това, което е заложено в правилата. У нас не е заложено, както във Великобритания, с 37% от гласовете да се получи нормално устойчиво мнозинство. Тук трябва да се приближим след границата от 43-44% от действителните гласове, за да постигнем 120 мандата, а това се случва при изключителни обстоятелства, като през 1997-а и 2001-ва година и може би през 2009-а. Но тогава ГЕРБ получи бонус 11 мандата благодарение на паралелната избирателна система, а партията щеше да има 106 депутата, което е обичайно мнозинство в страната. Драмата у нас е, че се говори за открит консенсус, но обикновено се получават неясни договорености, скрити зад някакви сметки.
Управлението трябва да е коалиционно, но то не трябва да се образува върху контрола на паричните потоци, а не върху полагане на цели и програми. Самият факт, че КТБ беше разтурена удобно – когато няма парламент, който да вземе решение, категорично говори за това. Докато психологическата нагласа е, че ще се получи еднопартийно мнозинство, а правилата предполагат коалиционно управление.
Ще има ли устойчиво правителство след изборите?
– Трудно е да кажа, но ако пет партии влязат в Народното събрание, отново няма да има мнозинство. Ако влязат четири, ще бъдат близко, а при три е гарантирано. Ако са седем, ще трябва да се състави някакво по-сложно мнозинство.
За победителя не би било добре да управлява без съгласието на няколко партии, защото приоритетите в краткосрочен дневен ред са свързани с кризите в енергетиката, банките, здравеопазването, и те няма как да бъдат решени волево, защото ще бъде платена висока политическа цена.
А дългосрочни реформи ще видим ли най-сетне?
– Освен с натрупването на държавен дълг трябва да има планиране. Но с него не трябва да се покриват банкови кризи, които са възникнали с "любезното" съдействие на политическия елит. Ние покриваме задължения назад във времето от предходен дневен ред, а не вземаме дълг за дългосрочни реформи. Ето пример с енергетиката – там се трупат дългове с големи темпове. Тя няма да фалира, разбира се, но може да се наложи да се продават АЕЦ или електроцентрали, защото дефицитът там трябва да се покрие с продажбата на активи.
Каква е ролята на машинното гласуване?
– Никаква, защото се въведе, за да се демонстрира склонност към иновации. Това е безсмислен проект и се използва, където има икономическа обосновка – като държави, в които съществуват големи избирателни райони, в които гласуват няколко хиляди души, както е в Бразилия, Индия и САЩ.
Ще видим ли компромати в последния ден и да очакваме ли "Костинброд 2"?
– Изборите се правят от партиите. А Вие можете ли да предположите дали главният прокурор няма да даде пресконференция в събота? Може би и самият той не знае.
