Въпреки че вниманието на повечето анализатори е приковано към възможните коалиции и договорки за съставяне на правителство, не бива да се подценява по-задълбоченият анализ на изборните резултати. Именно такъв анализ е нужен, за да си обясним причините за промяната в съотношението на силите и най-вероятните перспективи на политическите процеси, включително и с оглед на хипотезата за скорошни (макар и незабавни) предсрочни избори.
При всяка от партиите, преминали четирипроцентната бариера, възникват интересни въпроси. В случая ще се огранича до причините и последиците от продължаващото подобряване на изборното представяне на Движението за права и свободи. ДПС практически се изравни с БСП и дори се изказват предположения, че движението умишлено е намалило темпото в края на изборния ден. Припомня се изказването на Ахмед Доган, че "ДПС е узряло да бъде втора политическа сила, но България още не е".
Независимо доколко е "узряло" българското общество и какво е отношението към ДПС (по принцип заради несъмнения етнически характер на партията, и в частност, заради специфичните й политически порядки), засилването на нейната изборна подкрепа не би трябвало да шокира или предизвиква опасения. Но само при едно условие – ако това засилване на електоралните позиции е израз на резултатността на нейните политики и е постигнато с помощта на законосъобразни и почтени политически средства. За съжаление, има всички основания за
сериозни съмнения в легитимните причини
за прилива на гласове към движението.
Анализът на резултатите на ДПС на изборите на 5 октомври показва, че значителното подобрение на позициите му се дължи изключително на рязкото повишаване на гласовете от секции с преобладаващо ромско население. Според някои социологически агенции ДПС е безапелационен лидер от гледна точка на ромската подкрепа – почти 45 на сто от ромите са гласували за движението, докато за втората сила в класацията (БСП) са гласували едва 17 на сто от ромската общност. Това е единственото разумно обяснение за рязкото засилване на електоралното влияние на ДПС в Северозападна България и в други райони, където няма етнически турци. Трябва да се прибави и още една странна промяна – нарастването на подкрепата за ДПС при гласуването в редица страни от Централна и Западна Европа, и то именно на места, където са концентрирани компактни маси емигранти от ромски произход.
Тенденцията не е нова, но за пръв път се изрази отчетливо на изборите за Европейски парламент през май. Например във Враца ДПС плътно се доближи до БСП и ГЕРБ с почти 20 на сто от гласовете, а в една традиционна червена твърдина като Бяла Слатина дори излезе начело с повече гласове от БСП и ГЕРБ, взети заедно.
Подробният анализ на резултатите по избирателни райони и секции тепърва ще открои в по-големи подробности параметрите на този процес, но и наличната информация е достатъчна, за да си зададем въпроса – каква е причината за разгорялата се
страстна връзка между ДПС и ромите
От една страна, не може да се пренебрегне обстоятелството, че в редица документи и политически послания на движението се акцентира върху претенцията ДПС да заеме позицията на изразител и защитник на интересите на всички малцинства. Това бе изрично посочено в предизборната платформа, а в нощта след изборите председателят на партията Лютви Местан заяви дословно: "Гордея се, че сме първа политическа сила сред ромите и сред хората с основно образование. В центъра на нашите послания беше малкият човек, без конотация…" (Каквото и да означава последното). Но тези послания звучат по-скоро като алиби за изборните резултати, а не като отражение на една последователна и ефективна политика.
В същото време е ясно, че ромите едва ли са сред тези избиратели, които внимателно четат програми и се задълбават в "конотацията" на политическите послания. Това отдавна не правят и къде по-образовани и информирани слоеве от населението, а какво остава за общността, отличаваща се с поголовна неграмотност. Трудно могат да се посочат и някакви по-значими политики, инициирани и реализирани от ДПС, които да са решили или поне сложили началото на решаването на някои от най-острите проблеми на малцинството. Като прибавим дълбоката му недоверчивост към светли обещания в неопределено бъдеще време и афинитета към актуални и материално-осезаеми стимули, ясно ще да е, че пружината, вдигнала високата вълна на ромската подкрепа, със сигурност е от друг характер.
Независимо от заканите на служебното правителство и лично на премиера и на вътрешния министър, че ще се води люта битка с купуването на гласове и контролирания вот, това не се случи и за пореден път този ефективен начин на печелене на гласове се реализира главно сред ромското население. Няколкото изолирани случая на намеса на органите на реда (включително обиски в домове на кандидат-депутати от листите на ДПС) заглъхнаха необяснимо бързо. Медиите също не бяха особено настървени в разкриването на подобни скандални произшествия. Така че се оформя едно логично умозаключение – първо, преобладаващата част от ромския вот е купен или контролиран, второ, почти половината от ромите гласуваха за ДПС, следователно, трето, преобладаващата част от ромската подкрепа за ДПС е купена (по един или друг начин). Така че гордостта на Местан от първата позиция сред ромите и въобще сред хората с основно образование може би не е съвсем коректно "конотирана".
Не по-малко важно е обаче да потърсим отговор и на един друг въпрос – какви ще бъдат последиците от този процес, ако допуснем, че ДПС ще продължава да се утвърждава – в изборните урни и в обществените представи – като основната и дори единствена партия, представител на малцинствата? Смея да твърдя, че рисковете са значими и вероятно дори самите ръководители на ДПС не си дават достатъчно ясна сметка, че
водят опасна игра с огъня
Преди всичко трябва да се констатира безспорната истина, че дори с подкрепата на значителна част от малцинствата (и особено поради начина на осигуряване на тази подкрепа) ДПС няма основание да претендира нито за втора по значение политическа сила в страната, нито за "незаобиколим фактор при съставянето на управлението". Тези около 500 хиляди гласа, отчетени на изборите, всъщност представляват по-малко от седем на сто от всички българи с право на глас. Второ, агресивното обсебване на механизмите за контрол над ромския вот (добре известно е какви са те) неизбежно и в най-скоро време ще породят ответна реакция сред етническите българи. Тази реакция, противно на призивите на демократите романтици, няма да се изразява в рязък скок на избирателната активност на българите, а в засилване на позициите на радикалните възгледи и нагласи. ДПС вече е достатъчно мразено до степен нито една партия да не смее да си партнира открито с тях, а ако продължава да парадира с бързо нарастващия и придобит по съмнителен начин ромски вот, нищо чудно на следващите избори да се появи нова и наистина крайна "анти-ДПС" коалиция, в сравнение с която днешните националисти ще изглеждат като активистки на "Хюман райтс уоч".
Но тъй като твърденията за "преяждането на ДПС с власт" са вече банални, нека припомним една друга сродна мъдрост – "Не е луд този, който изяжда баницата, луд е този, който му я дава". В случая – тези, които, въпреки правомощията и отговорностите си, не предприемат нищо, за да се пресече този начин на "печелене" на избори.
Александър Маринов
