ВСС финтира правосъдния министър за съдебната стратегия

Очак­ва­ни­ят сблъ­сък меж­ду Вис­шия съ­де­бен съ­вет (ВСС) и пра­во­съд­ния ми­нис­тър Хрис­то Ива­нов по пред­ло­же­на­та от ве­дом­с­т­во­то ак­ту­а­ли­зи­ра­на стра­те­гия за съ­деб­на ре­фор­ма бе­ше из­бег­нат с так­ти­чес­ки ход от стра­на на кад­ро­ви­ци­те. Вмес­то да из­ра­зят яв­но не­съг­ла­си­е­то си и да вли­зат в пуб­лич­ни раз­п­ра­вии, на за­се­да­ни­е­то си в сря­да (15 ок­том­в­ри) чле­но­ве­те на съ­ве­та си оп­ре­де­ли­ха ед­но­ме­се­чен срок, в кой­то да да­дат сво­е­то мне­ние. От­с­роч­ка­та бе­ше оп­рав­да­на с не­об­хо­ди­мост­та всич­ки съ­ди­ли­ща и про­ку­ра­ту­ри да пред­с­та­вят на съ­ве­та сво­и­те виж­да­ния по до­ку­мен­та. Ис­ти­на­та е оба­че съв­сем дру­га – ВСС от­ла­га сво­е­то “не” по ня­кои не­из­год­ни за не­го тек­с­то­ве, за да из­ча­ка бив­ши­ят неп­ра­ви­тел­с­т­вен ка­дър да се раз­ка­ра от иг­ра­та. С ог­лед на ре­ше­ни­е­то на по­ли­ти­чес­ки­те пар­тии и на пре­зи­ден­та след­ва­що­то На­род­но съб­ра­ние да бъ­де сви­ка­но на 27 ок­том­в­ри, ве­ро­ят­но след ме­сец Ива­нов ще е сдал ми­нис­тер­с­кия пост.

По всич­ко ли­чи, че слу­жеб­ни­ят пра­во­съ­ден ми­нис­тър е очак­вал та­ка­ва ма­нев­ра от съ­ве­та. Ива­нов и до­се­га под­чер­та­ва­ше, че цел­та му е да за­вър­ши про­ек­та, а за при­е­ма­не­то му да мис­ли след­ва­щи­ят пар­ла­мент. При то­ва той съ­що си е нап­ра­вил доб­ре смет­ка­та, за­що­то Ев­ро­пейс­ка­та ко­ми­сия ще от­че­те про­ек­тос­т­ра­те­ги­я­та ка­то не­гов ли­чен ус­пех, ко­е­то ще му га­ран­ти­ра свет­ло бъ­де­ще във или из­вън дър­жав­ни­те струк­ту­ри. А ако бъ­де­щи­те де­пу­та­ти от­ка­жат да при­е­мат про­ек­та или ако го окас­т­рят в же­ла­на­та от съ­деб­на­та власт по­со­ка, не­га­ти­ви­те ще от­не­се ВСС. Нес­лу­чай­но Ива­нов от­во­ри пръв те­ма­та за раз­де­ля­не­то на Бъл­га­рия от Ру­мъ­ния в мо­ни­то­рин­га на пра­во­съ­ди­е­то, ко­е­то мо­же да бъ­де пот­вър­де­но от Брюк­сел в пред­с­то­я­щия док­лад след Но­ва го­ди­на.

Из­бяг­ва­не­то на ди­рек­т­ния сблъ­сък ус­т­рой­ва всич­ки. Но не ре­ша­ва ни­що. Ми­на­ла­та сед­ми­ца въп­ро­сът за стра­те­ги­я­та бе­ше пос­та­вен ди­рек­т­но от глав­ния про­ку­рор Со­тир Ца­ца­ров и по не­го­во пред­ло­же­ние съ­ве­тът ре­ши да по­ис­ка ра­зяс­не­ния от Ива­нов за ней­но­то съ­дър­жа­ние, как­то и за евен­ту­ал­ни­те про­ме­ни, ко­и­то тя ще пов­ле­че в За­ко­на за съ­деб­на­та власт. До­ка­то ми­нис­тъ­рът бе­ше в Люк­сем­бург за учас­тие в за­се­да­ние на Съ­ве­та “Пра­во­съ­дие и вът­реш­ни ра­бо­ти”, Ца­ца­ров ата­ку­ва с но­ви­на­та, че точ­но пре­ди ми­си­я­та на ев­ро­ек­с­пер­ти­те у нас в на­ча­ло­то на сеп­тем­в­ри пра­во­съд­но­то ми­нис­тер­с­т­во е раз­п­рос­т­ра­ни­ло до­ку­мент на ан­г­лийс­ки език за нап­ре­дъ­ка на Бъл­га­рия по Ме­ха­низ­ма за сът­руд­ни­чес­т­во и про­вер­ка. В то­зи до­ку­мент се каз­ва­ло, че през ав­густ е фор­ми­ра­на ра­бот­на гру­па, ко­я­то да фор­му­ли­ра из­ме­не­ния в съ­деб­ния за­кон,  свър­за­ни със струк­ту­ра­та и фун­к­ци­о­ни­ра­не­то на ВСС.

Из­ра­зя­вай­ки раз­д­раз­не­ни­е­то си от то­ва, че ми­нис­тер­с­т­во­то за­о­би­ка­ля съ­ве­та, глав­ни­ят про­ку­рор под­чер­та, че ос­нов­ни­ят фо­кус на про­ме­ни­те е раз­де­ля­не­то на съ­ве­та на две ко­ле­ги­и, ко­и­то да раз­г­леж­дат не­за­ви­си­мо ед­на от дру­га въп­ро­си­те за ка­ри­ер­но­то раз­ви­тие и дис­цип­ли­нар­ни­те про­це­ду­ри сре­щу ма­гис­т­ра­ти­те. При то­ва Ца­ца­ров по­ис­ка да уз­нае кои са чле­но­ве­те на ра­бот­на­та гру­па. Под­тек­с­тът на пи­та­не­то му е, че със­та­вът й умиш­ле­но се ук­ри­ва, а про­ме­ни­те се пра­вят на тъм­но. Сход­на бе ре­ак­ци­я­та на пред­с­тав­ля­ва­ща­та ВСС Со­ня Най­де­но­ва, ко­я­то за­я­ви, че не мо­же съ­ве­тът и ми­нис­тер­с­т­во­то да не си ко­му­ни­ки­рат, да ня­мат об­ща ви­зия за прав­на­та рам­ка и фун­к­ци­о­ни­ра­не­то на съ­деб­на­та сис­те­ма. Кад­ро­ви­ци­те на­пом­ни­ха, че мо­же и да ги за­о­би­ко­лят при при­е­ма­не­то на стра­те­ги­я­та, но то­ва ня­ма как да се слу­чи при про­ме­ни в съ­деб­ния за­кон, те ня­ма как да бъ­дат при­е­ти без съг­ла­су­ва­не с ВСС и с ос­та­на­ли­те ми­нис­тер­с­т­ва.

Хрис­то Ива­нов яв­но очак­ва­ше по­до­бен “дри­бъл” и де­мон­с­т­ри­ра ку­раж, ка­то пред­ло­жи въп­ро­сът за стра­те­ги­я­та да бъ­де пос­та­вен ка­то пър­ва точ­ка, но “в ди­а­лог с всич­ки за­ин­те­ре­со­ва­ни”. То­ва се ха­ре­са на Ца­ца­ров, кой­то вед­на­га сме­ни то­на, а оти­ва­щи­ят си пред­се­да­тел на ВКС Ла­зар Гру­ев се из­мък­на с до­во­да, че не бил го­тов на мо­мен­та да об­съж­да до­ку­мен­т­а “по съ­щес­т­во и в дъл­бо­чи­на”. Смек­ча­ва­не­то на то­на не мо­же оба­че да за­ли­чи ка­за­но­то от пра­во­съд­ния ми­нис­тър ден по-ра­но при пред­с­та­вя­не­то на про­ек­та на съ­деб­на­та стра­те­гия. То­га­ва Ива­нов вле­зе ос­т­ро на про­ку­ра­ту­ра­та, без да обе­ли ду­ма за съ­да. Ми­нис­тъ­рът за­я­ви, че “про­ку­рор­с­ка­та не­за­ви­си­мост я ня­ма­ме”, а още пре­ди две го­ди­ни Ев­ро­ко­ми­си­я­та е по­ис­ка­ла от Бъл­га­рия “ре­фор­ма из ос­но­ви” на ВСС и про­ку­ра­ту­ра­та. Ива­нов пре­ка­ли оба­че с твър­де­ни­е­то, че “до­ка­то в Бъл­га­рия по­ве­че­то ек­с­пер­ти са на­яс­но как­во тряб­ва да се нап­ра­ви със съ­да, то око­ло про­ку­ра­ту­ра­та про­дъл­жа­ва да ви­тае не­яс­но­та”. Всъщ­ност, как­то се знае, не­яс­но­та ня­ма – има бор­ба на ло­би­та. До­ри и не­ек­с­пер­ти­те са на­яс­но с без­кон­т­рол­ност­та на ма­гис­т­ра­ти­те, а ко­руп­ци­он­ни­те яв­ле­ния в съ­да вър­вят ръ­ка за ръ­ка с те­зи в дър­жав­но­то об­ви­не­ние. В край­на смет­ка слу­жеб­ни­ят ми­нис­тър на пра­во­съ­ди­е­то при­вид­но ус­по­кои топ­ка­та със зак­лю­че­ни­е­то, че то не тряб­ва да се ва­ди от съ­деб­на­та власт, а да се нап­ра­ви та­ка, че то да ра­бо­ти. Но за да се стиг­не до яс­но­та как­во точ­но в про­ку­ра­ту­ра­та не е на­ред, би­ла не­об­хо­ди­ма меж­ду­на­род­на ек­с­пер­ти­за. Въз ос­но­ва на нея тряб­ва­ло да бъ­де ре­ше­но “как­во ще се пра­ви с дър­жав­но­то об­ви­не­ние”, за да е яс­но как да се про­ме­ни ВСС. Ду­ми, ко­и­то по­раж­дат у про­ку­ра­ту­ра­та ос­но­ва­тел­ни стра­хо­ве, че край­на­та цел е из­важ­да­не­то й от съ­деб­на­та власт. А оцен­ка­та на Хрис­то Ива­нов, че стра­те­ги­я­та е “ре­ши­тел­на, но без да е ра­ди­кал­на”, во­ди до въп­ро­са да­ли не­ща­та не се из­ри­чат на­по­ло­ви­на, за да не се ка­же ця­ла­та ис­ти­на.

Са­ма по се­бе си стра­те­ги­я­та пре­диз­вик­ва тъж­но­то усе­ща­не за про­паст меж­ду дейс­т­ви­тел­ност и по­же­ла­ния, ко­и­то ня­ма да бъ­дат ре­а­ли­зи­ра­ни. Ка­то ней­на об­ща цел е по­со­че­но за­вър­ш­ва­не на съ­деб­на­та ре­фор­ма в рам­ки­те на след­ва­щи­те се­дем го­ди­ни, в ко­и­то съ­деб­на­та власт тряб­ва­ло да бъ­де мо­дер­ни­зи­ра­на спо­ред ев­ро­пейс­ки­те стан­дар­ти. На пър­во мяс­то е под­ре­де­на про­мя­на­та на мо­де­ла на ВСС, за да бъ­дат пре­о­до­ле­ни ин­с­ти­ту­ци­о­нал­ни­те при­чи­ни за неп­ра­во­мер­но вли­я­ние вър­ху и чрез не­го. На­ред с раз­де­ля­не­то му на две ко­ле­гии съ­ве­тът тряб­ва да ра­бо­ти и да за­се­да­ва на се­сии, а не пос­то­ян­но­дейс­т­ващ, ка­къв­то е се­га. Пред­виж­да се пряк из­бор на чле­но­ве­те от про­фе­си­о­нал­на­та кво­та, а пар­ла­мен­тар­на­та кво­та да бъ­де на­ма­ле­на. Има­ло идея в нея да вли­зат и не­ю­рис­ти.

Пос­та­вен е и въп­ро­сът за про­ме­ни в ста­ту­са на пред­се­да­те­ли­те на вър­хов­ни­те съ­ди­ли­ща и на глав­ния про­ку­рор, но оче­вид­но не ста­ва ду­ма за раз­ши­ря­ва­не на пра­во­мо­щи­я­та им. Нап­ро­тив, съ­дийс­ко­то са­мо­уп­рав­ле­ние е раз­ви­то на­ши­ро­ко “ка­то ефек­тив­но сред­с­т­во за ог­ра­ни­ча­ва­не на ад­ми­нис­т­ра­тив­ни­те фор­ми на вли­я­ние вър­ху не­за­ви­си­мост­та на съ­да”, а мне­ни­е­то на съ­ди­и­те тряб­ва­ло да бъ­де от­чи­та­но чрез пе­ри­о­дич­ни про­уч­ва­ния. Та­ко­ва пра­во за про­ку­ро­ри­те не е за­пи­са­но, въп­ре­ки пред­ви­де­на­та про­мя­на на ор­га­ни­за­ци­он­ния мо­дел на дър­жав­но­то об­ви­не­ние.

Пре­вен­ци­я­та на ко­руп­ци­я­та в съ­деб­на­та власт тряб­ва­ло да ста­не сис­те­ма­тич­на по­ли­ти­ка – да се на­ло­жи раз­ши­ре­но дек­ла­ри­ра­не на иму­щес­т­во и за­ви­си­мос­ти, про­вер­ки за про­ко­руп­ци­он­ни фак­то­ри, раз­п­ре­де­ле­ние на де­ла­та и пр.  Пър­во­на­чал­ни­те кон­кур­си за наз­на­ча­ва­не на ма­гис­т­ра­ти и атес­та­ци­и­те за при­до­би­ва­не на нес­ме­ня­е­мост пък тряб­ва да са прид­ру­же­ни от оцен­ка на поз­на­ни­я­та по ети­ка и от оцен­ка на раз­ви­ти­е­то на лич­ност­та, вкл. и об­ща­та кул­ту­ра, пра­во­съз­на­ни­е­то и ин­ди­ви­ду­ал­на­та не­за­ви­си­мост на кан­ди­да­ти­те. За чле­но­ве­те на кон­кур­с­ни­те ко­ми­сии пък се пред­ла­га въ­веж­да­не на изис­к­ва­ния за про­фе­си­о­нал­на под­го­тов­ка. По от­но­ше­ние на фи­нан­си­те се пред­виж­да въ­веж­да­не на прог­рам­но бю­дже­ти­ра­не и ори­ен­ти­ра­не на бю­дже­та към пос­ти­га­не на ре­зул­та­ти, ка­то се от­чи­тат на­то­ва­ре­ност­та и ус­ло­ви­я­та на труд. Мар­ки­ра­ни са ак­ту­а­ли­за­ци­я­та на на­ка­за­тел­на­та по­ли­ти­ка и оцен­ка­та на ос­нов­ни нор­ма­тив­ни ак­то­ве, но без кон­к­рет­ни оцен­ки за тях.

Пох­вал­на със сво­я­та от­к­ро­ве­ност е гла­ва­та от стра­те­ги­я­та, в ко­я­то са опи­са­ни по­зи­ти­ви­те, не­га­ти­ви­те и зап­ла­хи­те за съ­деб­на­та ре­фор­ма. По­со­че­но е, че бъл­гар­с­ка­та об­щес­т­ве­ност пос­та­вя то­зи проб­лем ка­то во­дещ при­о­ри­тет, но гле­да на не­го “през приз­ма­та на не­до­ве­ри­е­то”. Дру­го­то ху­ба­во не­що е, че съ­деб­на­та ни власт е част от пра­во­во­то и ин­с­ти­ту­ци­о­нал­но прос­т­ран­с­т­во на Ев­ро­пейс­кия съ­юз, ко­е­то да­ва де­тайл­на рам­ка от стан­дар­ти, пре­по­ръ­ки и мо­ти­ви­ра­щи ре­фор­ма­та фак­то­ри. Ло­шо­то е, че пов­се­мес­т­на­та ко­руп­ция е опи­са­на ка­то проб­лем на дър­жав­но­то ни уп­рав­ле­ние “по прин­цип”. Нап­ра­ве­но е и раз­г­ра­ни­че­ние меж­ду ви­со­кия фон на “ин­ди­ви­ду­ал­ни ико­но­ми­чес­ки мо­ти­ви­ра­ни ко­руп­ци­он­ни ак­то­ве” и трай­но­то съ­щес­т­ву­ва­не на “еше­ло­ни­ра­ни мо­де­ли на сис­тем­на зло­у­пот­ре­ба с пуб­лич­ни пра­во­мо­щия, на­со­че­ни към  власт и под­мя­на на пуб­лич­ния й ха­рак­тер”. Те­зи кон­с­та­та­ции са уп­лът­не­ни с до­бав­ка­та, че в го­ди­ни­те след при­съ­е­ди­ня­ва­не на стра­на­та ни към Ев­ро­съ­ю­за ня­ма ус­той­чи­ва по­ли­ти­чес­ка во­ля за про­веж­да­не на не­об­хо­ди­ми­те ре­фор­ми.

Ка­то “фун­да­мен­та­лен проб­лем на съ­деб­на­та власт” е по­со­че­на лип­са­та на доб­ро уп­рав­ле­ние – ло­шо пла­ни­ра­не, не­ра­ци­о­нал­но раз­п­ре­де­ля­не на ре­сур­си­те, сла­ба от­чет­ност, ре­ал­на бе­зот­го­вор­ност. Зап­ла­ха № 1 е инер­ци­я­та за за­паз­ва­не на ста­тук­во­то, ко­е­то е в ин­те­рес за раз­лич­ни по­ли­ти­чес­ки и ико­но­ми­чес­ки фак­то­ри. Има­ло и гру­пи в са­ма­та съ­деб­на власт, за ко­и­то ней­на­та не­ре­фор­ми­ра­ност во­ди до “раз­лич­ни пол­зи и пре­дим­с­т­ва”. Най-важ­на и най-го­ля­ма би­ла оба­че гру­па­та от съ­дии, про­ку­ро­ри и сле­до­ва­те­ли, ко­и­то се про­ти­во­пос­та­вя­ли на ре­фор­ми­те “по­ра­ди обик­но­ве­но не­же­ла­ние да се из­ла­гат на про­ме­ни, с по­тен­ци­ал­но неп­ред­с­ка­зу­е­ми пос­ле­ди­ци”. Дру­ги зап­ла­хи са по­ли­ти­чес­ки­те спе­ку­ла­ции във вид на по­пу­лис­т­ки ата­ки и умо­ра­та от ре­фор­ми­те и мо­ни­то­рин­га.

“След по­ве­че от де­се­ти­ле­тие опи­ти за ре­фор­ми­ра­не на съ­деб­на­та власт и се­дем го­ди­ни наб­лю­де­ние в рам­ки­те на ме­ха­низ­ма за сът­руд­ни­чес­т­во и оцен­ка нас­тъп­ва из­ха­бя­ва­не на мо­ти­ва­ци­я­та на ко­лек­тив­но и ин­ди­ви­ду­ал­но ни­во, де­мо­ра­ли­за­ция и за­гу­ба на по­со­ка, опис­ва­ни ка­то “умо­ра от ре­фор­ми”, пи­ше в стра­те­ги­я­та. Стаг­на­ци­я­та в ре­фор­ми­те у нас до­ве­ла до за­сил­ващ се кон­т­раст с ос­та­на­ли­те но­воп­ри­съ­е­ди­ни­ли се стра­ни член­ки на ЕС, ко­е­то все по-се­ри­оз­но на­кър­ня­ва­ло ре­пу­та­ци­я­та на стра­на­та ни и до­ве­ри­е­то към нея. От­че­те­но е и ус­лож­ня­ва­не­то на меж­ду­на­род­на­та об­с­та­нов­ка, в ко­я­то сла­бост­та на на­ши­те ин­с­ти­ту­ции се прев­ръ­ща във “все по-се­ри­о­зен рис­ков фак­тор пред ли­це­то на за­сил­ващ се кри­ми­на­лен и ко­руп­ци­о­нен на­тиск”.