Висшият съдебен съвет е назначил за шеф на Окръжния съд във Варна втори братовчед на един от членовете си – Даниела Костова. Това е изрично установено по време на делото, с което една от кандидатките за поста – Даниела Христова, оспори избора на ВСС, направен на 16 април тази година. Но в родството няма нищо незаконно – Законът за съдебната власт (ЗСВ) смята за близки само роднините по съребрена линия до четвърта степен, т.е. първите братовчеди, но не и вторите (от шеста степен).
"Не се събраха доказателства, че между кандидата Марин Маринов и члена на ВСС Даниела Костова е налице родствена връзка от кръга на изброените в ЗСВ – по съребрена линия до четвърта степен или по сватовство до трета степен. В съдебно заседание по делото бе прието за безспорно обстоятелството, че Марин Маринов и Даниела Костова са роднини по съребрена линия от шеста степен. Освен това, видно от извадката на пълния стенографски протокол, преди да започне заседанието на ВСС, Даниела Костова е заявила, че родствената й връзка с единия от кандидатите за административен ръководител на Окръжен съд – Варна е твърде далечна, както и че не са налице други обстоятелства, които да пораждат съмнение в безпристрастността й. Оттук и изводът, че в случая не е било налице основание за отвод. А по делото не се установи и съществуването на други обстоятелства, които пораждат съмнение в безпристрастността на посочените членове на ВСС", чинно констатира тричленният съдебен състав на Върховния административен съд по делото, докладвано от съдията Росен Василев.
Да припомним, че на инфарктно заседание навръх Деня на конституцията и юриста за ръководния пост в окръжния съд във Варна се явиха трима кандидати: Марин Маринов, Даниела Христова и Светлозар Георгиев. Христова спечели едва четири гласа в своя подкрепа, Георгиев и Маринов отидоха на балотаж и в крайна сметка последният спечели. Събеседването ще се запомни с наистина огромното количество въпроси, много от които чисто лични, с които беше засипана Христова и които впоследствие дадоха повод на много медии да напишат, че ВСС е показал нагледно как могат да бъдат мачкани магистрати. Затова и никой не се учуди, когато Христова поведе съдебна битка в съда.
Всъщност родството на кандидата Марин Маринов с член на Висшия съдебен съвет е само един от мотивите, с които съдийката атакува пред ВАС избора на новия административен ръководител на Окръжен съд-Варна. Тя твърди, че и още един член на съвета – Каролина Неделчева, също е трябвало да си направи отвод по време на гласуването заради близки отношения с председателката на Апелативния съд във Варна Ванухи Аракелян. А Маринов бе заместник на Аракелян в продължение на години. Христова се оплаква и от множество нарушения, включително и на процедурата по избора, които са били допуснати.
Тричленният състав на Върховния административен съд обаче така и не откри нищо нередно в процедурата и отхвърли жалбата на съдия Христова. Оплакванията й за недопустимо и тенденциозно задаване на въпроси при събеседването бяха отминати като неоснователни. Но най-важният извод в решението на съдия Росен Василев е следният :"Дейността на членовете на ВСС във връзка със събеседването, както и преценката им относно всяка от кандидатурите, не подлежат на съдебен контрол. Резултатът от вота на ВСС е израз именно на свободната преценка на неговите членове. В съществуващата правна уредба липсва регламентиране на мярката за оценка. Като гаранция за избягване на субективизма, присъщ на всяка оценъчна човешка дейност, законодателят е предвидил тази дейност да се извършва въз основа на събеседване, проведено от колективния орган при спазване на изискванията за кворум, и да бъде обективирана в решение, прието с определено в закона мнозинство. Съдебният контрол по отношение оспореното решение е контрол за спазване на установените в ЗСВ условия и ред за провеждане на избора, но оценъчната дейност, резултат от изявената свободна воля на членовете на колективния решаващ орган, остава извън обхвата на този контрол".
С други думи, не в съда, а в мнозинството му е майката. Но във ВСС това и бездруго си го знаеха.
