Комисията за финансов надзор нанесе втори персонален удар върху ръководството на "Алфа Финанс холдинг". След като преди месец с постановление на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност" Николай Попов, бе наложена глоба в размер на 500 лв. седмично на Иво Георгиев Прокопиев, в качеството му на представляващ „Алфа Финанс Холдинг" АД, сега дойде ред и на главния мениджър. С постановление за налагане на глоба от 16 октомври на Юри Богомилов Китанов, изпълнителен директор на "Алфа Финанс Холдинг", е наложено същото наказание. Особеното и при двете глоби е, че са "револвиращи" – не са еднократни, а се плащат всяка седмица до изпълнение на изискванията на комисията.
Основанието е едно и също – криенето на договора ("непредставянето в цялост" е терминът, употребен в постановлението) за "Каолин" между продавача "Алфа Финанс холдинг" и купувача Quarzwerke Gmbh.
В съобщението на надзора пише още, че санкцията е за неизпълнение на влязъл в сила административен акт, който изисква Китанов да представи на надзорния орган информация и документи от съществено значение за инвеститорите, при положение че холдингът е емитент на облигации.
Безкрайните кандърми да се предостави договорът на КФН трябваше да свършат на 3 юли тази година. Тогава по законов ред трябваше да бъде сложен край на играта "Котка и мишка", която мажоритарният собственик на "Алфа Финанс холдинг" Иво Прокопиев игра години наред с Комисията за финансов надзор. Върховният административен съд потвърди правото на КФН да получи пълния текст на договора, което му беше отказвано с мотива "търговска тайна". Мотив, който КФН отдавна беше оборил с тълкуване на законови текстове, забраняващи категорично подобен вид тайни на публичните дружества.
Разследванията на "БАНКЕРЪ" разкриха, че при споменатата продажба на "Каолин" са извършени странни движения с едно негово дъщерно дружество – "Солар Венчърс". "Алфа Финанс" го продава на германците заедно с "Каолин". Това става в средата на май 2013 година. Няма и месец по-късно германците "правят рекламация" и връщат "Солар Венчърс" на Прокопиев. На пръв поглед – странно. Още по-странна е разликата в цените на двете сделки. При продажбата на "Каолин" българският холдинг получава от Quarzwerke 12.740 млн. лв., а при последващото придобиване плаща 7.052 млн. евро, което по фиксинга прави 13.790 млн. лева. "Алфа Финанс Холдинг" е "вътре" с разликата, която, както се вижда, е повече от 1 млн. лева.
Тези, меко казано, странни търговски операции събудиха надзорническия интерес на КФН, откъдето заявиха, че искат пълна информация по този договор, за да са сигурни, че не са нарушени по някакъв начин правата на облигационерите на "Алфа Финанс Холдинг".
Важно било да няма някакви неприятни изненади зад гърба им. Подозренията са за скрита комисиона при сделката с "Каолин". По този повод КФН сигнализира с писмо и ДАНС.
"Комисията за финансов надзор е стриктна в отстояването на правовия ред и защитата на държавния интерес и категорично заявява, че няма да се поддава на натиск чрез медийни публикации от какъвто и да е характер при изпълнението на задълженията си като гарант на финансовата стабилност в България", заяви Стоян Мавродиев, шеф на КФН.
„Алфа Финанс Холдинг" АД, съответно представляващите го, демонстрират системно незачитане и неизпълнение на актове на КФН и влезли в сила съдебни решения на ВАС – това е грубо погазване на законите на Република България. Такова е становището на Комисията за финансов надзор по отношение на бизнеса на Иво Прокопиев. "БАНКЕРЪ" научи, че преди броени дни КФН е избълвала нови 10 решения за санкции на холдинга за конкретни сделки, детайли от които се пазят в тайна
от облигационерите. Това са решения за принудителни административни мерки (ПАМ) срещу холдинга с номера от 778 до 788 по регистрацията на комисията.
Философските измерения на словесния “погром” над регулаторните органи – БНБ и КФН, с извършител Иво Прокопиев отново станаха достояние на милионната телевизионна аудитория. За да не се впускаме в безплоден анализ на мисловните му процеси, ще припомним, че червената нишка на всяко негово изказване по темата “КТБ” е “преките виновници за КТБ са БНБ, КФН и последните четири правителства”.
Придружено, разбира се, от пиар послание, че до ситуацията с КТБ се е стигнало, защото властите и регулаторите не са реагирали адекватно на публикации в неговите издания. Няма да коментираме доколко ценностни са разсъжденията на Прокопиев по темата.
Но защо никой ранобуден водещ не го запита доколко ролята му на морален съдник се покрива с мениджърското му битие. Защото да се обругават надзорните органи на държавата би било присъща дейност на човек, който е изряден към тях. А случаят не е такъв. Прокопиев продължава да крие договора за “странната” продажба на “Каолин”, въпреки че след двегодишна битка на КФН с него ВАС го осъди да представи този договор в комисията. И то без обструкции – пълен, ясен, на български, заедно с всички анекси към него. Въпреки това Прокопиев отказва да се подчини не само на регулатора, когото критикува яростно, но и срещу върховенството на Темида.
