Какво не може да си позволи средният американец

Средната класа на САЩ, т. нар бели и сини якички, все по-често се сблъсква със сериозни финансови проблеми. Преди 50 години най-големият американски работодател беше компанията General Motors, чиито работници получаваха еквивалента на 50 долара на час (в сегашни пари). Днес най-големият работодател, търговската верига, Wal-Mart, плаща около 8 долара на час.
Вестник USA Today направи списък на това, което средната класа вече не може да си позволи. В рейтинга влизат обикновени, но крайно необходими за съвременния човек вещи и услуги.

От­пуск

От­пус­кът (или пъ­ту­ва­не­то до ня­къ­де) се е пре­вър­нал в скъ­по не­що, ко­е­то чо­век със сред­но въз­наг­раж­де­ние не мо­же да си поз­во­ли, без да по­жер­т­ва дру­го не­що. Спо­ред ед­на не­от­дав­наш­на ан­ке­та през та­зи го­ди­на 54% от аме­ри­кан­ци­те са се от­ка­за­ли от скъ­пи по­куп­ки (ка­то те­ле­ви­зор и дру­га елек­т­ро­ни­ка), за да си поз­во­лят от­пуск. Дру­ги са ог­ра­ни­чи­ли хо­де­не­то на те­а­тър (47%), на­ма­ли­ли са или из­ця­ло са се от­ка­за­ли от по­се­ще­ни­я­та на рес­то­рант (43%), или са от­ло­жи­ли по­куп­ка­та на недо­там скъ­пи пред­ме­ти, нап­ри­мер но­ви дре­хи (43 на сто).

Нов ав­то­мо­бил

Днес мал­ци­на от по­лу­ча­ва­щи­те сред­но въз­наг­раж­де­ние мо­гат да си поз­во­лят но­ва ко­ла. По дан­ни на пор­та­ла  Interest.com сред­на­та це­на на нов ав­то­мо­бил през 2013-а е би­ла 32 086 до­ла­ра, ко­е­то пра­ви во­зи­ло­то прак­ти­чес­ки не­до­се­га­е­мо за пред­с­та­ви­те­ли­те на сред­на­та кла­са. До­ри при по­куп­ка с кре­дит ме­сеч­на­та внос­ка от­не­ма зна­чи­тел­на част от тех­ни­те зап­ла­ти.

Пла­ща­не на дъл­го­ве

Над 160 млн. аме­ри­кан­ци имат кре­дит­ни кар­ти, ка­то сред­ни­ят дър­жа­тел има най-мал­ко три. Сред­но­то до­ма­кин­с­т­во в САЩ има над 15 хил. до­ла­ра дълг по кре­дит­ни кар­ти. Ос­вен то­ва мес­т­ни­те граж­да­ни из­п­ла­щат ипо­те­ки, сту­ден­т­с­ки кре­ди­ти, по­га­ся­ват ме­ди­цин­с­ки дъл­го­ве и за­е­ми за по­куп­ка­та на ав­то­мо­бил. Дъл­гът на сред­ния аме­ри­ка­нец рас­те по-бър­зо от до­хо­да му. През 1980-а пот­ре­би­тел­с­ки­ят дълг на чо­век е бил 1540 до­ла­ра, или 7.3% от до­хо­да на сред­но до­ма­кин­с­т­во (21 100 до­ла­ра). През 2013-а пот­ре­би­тел­с­ки­ят дълг на чо­век е дос­тиг­нал 9800 до­ла­ра, или 13.3 на сто от до­хо­да на сред­но до­ма­кин­с­т­во (72 600 до­ла­ра), ко­е­то оз­на­ча­ва, че в пе­ри­о­да 1980-2013 г. дъл­гът се е уве­ли­ча­вал 70% по-бър­зо от до­хо­да.

Бе­ли па­ри за чер­ни дни

За да пос­тиг­не чо­век оп­ре­де­ле­но ни­во на фи­нан­со­ва си­гур­ност, тряб­ва да има спес­тя­ва­ния за “чер­ни дни”, ко­и­то по­ма­гат при за­гу­ба на ра­бо­та, се­ри­оз­но за­бо­ля­ва­не или дру­ги ка­тас­т­ро­фич­ни съ­би­тия. Са­мо един от че­ти­ри пред­с­та­ви­те­ли на сред­на­та аме­ри­кан­с­ка кла­са има за­де­ле­ни сред­с­т­ва, ко­и­то би­ха му стиг­на­ли най-мал­ко за шест ме­се­ца.

Пен­си­он­ни спес­тя­ва­ния

Ако сте дос­тиг­на­ли пен­си­он­на въз­раст с мал­ки спес­тя­ва­ния или изоб­що не раз­по­ла­га­те с та­ки­ва, дър­жав­на­та пен­сия (Social Security) най-ве­ро­ят­но ня­ма да ви стиг­не за пок­ри­ва­не на всич­ки не­об­хо­ди­ми раз­хо­ди. Око­ло 20% от аме­ри­кан­ци­те на въз­раст, близ­ка до 65 го­ди­ни, ня­мат ни­как­ви за­де­ле­ни су­ми, а по­ве­че­то (59%) се тре­во­жат, че ня­мат дос­та­тъч­но сред­с­т­ва за ста­рост. Поч­ти по­ло­ви­на­та от оне­зи, ко­и­то не от­де­лят су­ми за пен­сия, за­я­вя­ват, че прос­то ня­мат па­ри.

Ме­ди­цин­с­ко об­с­луж­ва­не

По дан­ни на спи­са­ние Forbes ра­бот­ни­ци­те в го­ле­ми ком­па­нии, ко­и­то са­ми оп­ре­де­лят се­бе си към сред­на­та кла­са, тряб­ва да пла­щат “поч­ти 5 хил. до­ла­ра зас­т­ра­хо­ва­тел­на внос­ка и дру­ги фор­ми на съв­мес­т­но зас­т­ра­хо­ва­не”. През пос­лед­ни­те го­ди­ни та­зи су­ма се пре­вър­на в пре­ка­ле­но теж­ко бре­ме за ра­бо­те­щи­те аме­ри­кан­ци. Око­ло 66 на сто от до­ма­кин­с­т­ва­та за­я­вя­ват, че им се на­ла­га да из­би­рат меж­ду по­куп­ка­та на хра­на или ме­ди­цин­с­ко­то об­с­луж­ва­не, ка­то 31% тряб­ва да пра­вят то­зи из­бор все­ки ме­сец.

Ден­тал­но ле­че­ние

По дан­ни на ми­нис­тер­с­т­ва­та на здра­ве­о­паз­ва­не­то и на со­ци­ал­но­то оси­гу­ря­ва­не аме­ри­кан­ци­те хар­чат 64 млрд. до­ла­ра за ден­тал­на ме­ди­ци­на, от ко­и­то са­мо 4% се зап­ла­щат от пра­ви­тел­с­т­во­то. Око­ло 108 млн. граж­да­ни ня­мат сто­ма­то­ло­гич­на зас­т­ра­хов­ка. Мно­го чес­то аме­ри­кан­ци­те ку­пу­ват ме­ди­цин­с­ка зас­т­ра­хов­ка и се от­каз­ват от сто­ма­то­ло­гич­на­та, за­що­то тя е твър­де скъ­па. От дру­га стра­на, до­ри най-доб­ри­те сто­ма­то­ло­гич­ни зас­т­ра­хо­ва­тел­ни прог­ра­ми пок­ри­ват са­мо 50 на сто от стой­ност­та на най-скъ­пи­те про­це­ду­ри. Спо­ред ста­тис­ти­ка­та един от все­ки че­ти­ри аме­ри­кан­ци на въз­раст от 20 до 60 го­ди­ни има проб­ле­ми със зъ­би­те, но не по­се­ща­ва ден­та­лен ме­дик.