Средната класа на САЩ, т. нар бели и сини якички, все по-често се сблъсква със сериозни финансови проблеми. Преди 50 години най-големият американски работодател беше компанията General Motors, чиито работници получаваха еквивалента на 50 долара на час (в сегашни пари). Днес най-големият работодател, търговската верига, Wal-Mart, плаща около 8 долара на час.
Вестник USA Today направи списък на това, което средната класа вече не може да си позволи. В рейтинга влизат обикновени, но крайно необходими за съвременния човек вещи и услуги.
Отпуск
Отпускът (или пътуването до някъде) се е превърнал в скъпо нещо, което човек със средно възнаграждение не може да си позволи, без да пожертва друго нещо. Според една неотдавнашна анкета през тази година 54% от американците са се отказали от скъпи покупки (като телевизор и друга електроника), за да си позволят отпуск. Други са ограничили ходенето на театър (47%), намалили са или изцяло са се отказали от посещенията на ресторант (43%), или са отложили покупката на недотам скъпи предмети, например нови дрехи (43 на сто).
Нов автомобил
Днес малцина от получаващите средно възнаграждение могат да си позволят нова кола. По данни на портала Interest.com средната цена на нов автомобил през 2013-а е била 32 086 долара, което прави возилото практически недосегаемо за представителите на средната класа. Дори при покупка с кредит месечната вноска отнема значителна част от техните заплати.
Плащане на дългове
Над 160 млн. американци имат кредитни карти, като средният държател има най-малко три. Средното домакинство в САЩ има над 15 хил. долара дълг по кредитни карти. Освен това местните граждани изплащат ипотеки, студентски кредити, погасяват медицински дългове и заеми за покупката на автомобил. Дългът на средния американец расте по-бързо от дохода му. През 1980-а потребителският дълг на човек е бил 1540 долара, или 7.3% от дохода на средно домакинство (21 100 долара). През 2013-а потребителският дълг на човек е достигнал 9800 долара, или 13.3 на сто от дохода на средно домакинство (72 600 долара), което означава, че в периода 1980-2013 г. дългът се е увеличавал 70% по-бързо от дохода.
Бели пари за черни дни
За да постигне човек определено ниво на финансова сигурност, трябва да има спестявания за “черни дни”, които помагат при загуба на работа, сериозно заболяване или други катастрофични събития. Само един от четири представители на средната американска класа има заделени средства, които биха му стигнали най-малко за шест месеца.
Пенсионни спестявания
Ако сте достигнали пенсионна възраст с малки спестявания или изобщо не разполагате с такива, държавната пенсия (Social Security) най-вероятно няма да ви стигне за покриване на всички необходими разходи. Около 20% от американците на възраст, близка до 65 години, нямат никакви заделени суми, а повечето (59%) се тревожат, че нямат достатъчно средства за старост. Почти половината от онези, които не отделят суми за пенсия, заявяват, че просто нямат пари.
Медицинско обслужване
По данни на списание Forbes работниците в големи компании, които сами определят себе си към средната класа, трябва да плащат “почти 5 хил. долара застрахователна вноска и други форми на съвместно застраховане”. През последните години тази сума се превърна в прекалено тежко бреме за работещите американци. Около 66 на сто от домакинствата заявяват, че им се налага да избират между покупката на храна или медицинското обслужване, като 31% трябва да правят този избор всеки месец.
Дентално лечение
По данни на министерствата на здравеопазването и на социалното осигуряване американците харчат 64 млрд. долара за дентална медицина, от които само 4% се заплащат от правителството. Около 108 млн. граждани нямат стоматологична застраховка. Много често американците купуват медицинска застраховка и се отказват от стоматологичната, защото тя е твърде скъпа. От друга страна, дори най-добрите стоматологични застрахователни програми покриват само 50 на сто от стойността на най-скъпите процедури. Според статистиката един от всеки четири американци на възраст от 20 до 60 години има проблеми със зъбите, но не посещава дентален медик.