Последен шанс на Пенев с националите

За доб­ро или за ло­шо, Лю­бос­лав Пе­нев ос­та­ва се­лек­ци­о­нер на бъл­гар­с­кия на­ци­о­на­лен от­бор по фут­бол. За доб­ро – за­що­то Ел Го­ле­а­дор на то­зи етап май е един­с­т­ве­ни­ят тре­ньор, кой­то мо­же да сло­жи ред в раз­па­са­на­та ко­ман­да от псев­доз­вез­ди, но­се­щи на­ци­о­нал­на­та фла­нел­ка. При то­ва без да се под­да­ва на на­тис­ка, сис­тем­но оказ­ван му от ня­кои по-вли­я­тел­ни чле­но­ве на Из­пъл­ко­ма на БФС. За ло­шо – тъй ка­то, ако “три­ко­льо­ри­те” про­дъл­жа­ват в съ­щия дух, в слу­чая със съ­що­то без­ду­шие, от­но­во ще гле­да­ме по­ред­ния го­лям шам­пи­о­нат (Ев­ро 2016) по те­ле­ви­зи­я­та. Ста­ра мак­си­ма е, че “ри­ба­та се вми­рис­ва от­към гла­ва­та”, но в слу­чая с без­на­деж­д­но сла­бо­то пред­с­та­вя­не на “три­ко­льо­ри­те” в ев­рок­ва­ли­фи­ка­ци­и­те на­ми­рис­ват и гла­ва­та, и тя­ло­то, и опаш­ка­та на бъл­гар­с­ки­те фут­бол­ни “ша­ра­ни”.

На пър­во мяс­то,

най-го­ля­ма­та
ви­на но­сят уп­рав­ля­ва­щи­те фак­то­ри

в Бъл­гар­с­кия фут­бо­лен съ­юз – част от “чет­вър­ти­те в све­та” и клуб­ни­те бо­со­ве. За­се­да­ни­е­то на из­пъл­ко­ма, на ко­е­то уж тряб­ва­ше да бъ­де об­съ­де­но със­то­я­ни­е­то на на­ци­о­нал­ния от­бор и ра­бо­та­та на Лю­бос­лав Пе­нев, от­но­во се пре­вър­на във фарс и от­би­ва­не на но­ме­ра. Важ­ни за бъ­де­ще­то на бъл­гар­с­кия фут­бол ре­ше­ния бя­ха пре­ту­па­ни за по-мал­ко от час, а Пе­нев до­ри не бе по­ка­нен, за да про­че­те док­ла­да си за пред­с­та­вя­не­то на ти­ма сре­щу Азер­байджан, Хър­ва­тия и Нор­ве­гия. Пре­зи­ден­тът на БФС Бо­рис­лав Ми­хай­лов в ти­пи­чен стил из­бя­га от от­го­вор­ност с мо­ти­ва, че как­во­то за­ви­се­ло от не­го, той го оси­гу­рил. Нес­ме­ня­е­ми­ят пре­зи­дент на фут­бол­на­та цен­т­ра­ла оба­че оси­гу­ри са­мо нап­ре­же­ние в бъл­гар­с­кия ла­гер с неп­ре­ме­ре­но­то си из­каз­ва­не, че си­нът му Ни­ко­лай Ми­хай­лов е го­лям вра­тар. Ця­ла Бъл­га­рия ви­дя как мал­ки­ят Ми­хай­лов със са­мо един изиг­ран мач за тур­с­кия “Мер­син” зас­та­на не­под­гот­вен на вра­та­та в Ос­ло и нап­ра­ви бе­зум­на греш­ка, с ко­я­то по­да­ри пър­во­то по­па­де­ние на скан­ди­нав­ци­те. След дву­боя всич­ки кри­ти­ки за из­бо­ра на Ми­хай­лов вмес­то Вла­дис­лав Сто­я­нов се по­си­па­ха вър­ху гла­ва­та на Пе­нев, а мно­зи­на ло­гич­но за­по­доз­ря­ха за на­тиск от­го­ре и ме­ни­джър­с­ки ин­те­ре­си.

Дру­га­та ог­ром­на ви­на на ръ­ко­во­ди­те­ля на фут­бол­ния съ­юз е, че не взе твър­да по­зи­ция око­ло де­ба­ти­те за евен­ту­ал­на­та смя­на на Пе­нев и на прак­ти­ка си из­б­ра ро­ля­та на ням сви­де­тел в раз­де­ля­не­то на из­пъл­ко­ма на идей­но враж­ду­ва­щи ла­ге­ри. От ед­на стра­на, са соб­с­т­ве­ни­кът на “Лу­до­го­рец” Ки­рил До­мус­чи­ев, бо­сът на “Сла­вия” Вен­цес­лав Сте­фа­нов и Емил Кос­та­ди­нов, ко­и­то пуб­лич­но раз­к­ри­ти­ку­ва­ха ре­ше­ни­я­та на Пе­нев. Не мо­же да се от­ре­че, че в ду­ми­те им има го­ля­ма до­за ло­ги­ка. Прав е До­мус­чи­ев да по­пи­та за­що от от­бо­ра му, кой­то се пред­с­та­вя чу­дес­но на най-ви­со­ко ни­во в Шам­пи­он­с­ка­та ли­га, са ви­ка­ни шес­ти­ма иг­ра­чи, от ко­и­то иг­ра­ят са­мо два­ма, а ос­та­на­ли­те че­ти­ри­ма тре­ни­рат за здра­ве?  Прав е и Сте­фа­нов да за­да­де въп­ро­са: за­що след ка­то се го­во­ре­ше за под­м­ла­дя­ва­не на ти­ма, по­ве­че от по­ло­ви­на­та му ти­ту­ля­ри са пре­ми­на­ли 30-те го­ди­ни? “Ек­зе­ку­то­рът на “пет­ли­те” пък кон­к­ре­ти­зи­ра, че не раз­би­ра за­що не иг­ра­ят мла­ди фут­бо­лис­ти ка­то Не­де­лев, Слав­чев и Чо­чев, ко­и­то имат бъ­де­ще в от­бо­ра. Ока­за се, че на всич­ки те­зи въп­ро­си след­ва да от­го­во­ри… от­го­вор­ни­кът за на­ци­о­нал­ния тим Йор­дан Леч­ков, кой­то дъл­бо­ко­мъд­ре­но зак­лю­чи, че иг­ра­ем зле, тъй ка­то во­де­щи­те ни фут­бо­лис­ти не би­ли в доб­ра фор­ма.

Меж­дув­ре­мен­но Пе­нев по­лу­чи без­ре­зер­в­на под­к­ре­па от соб­с­т­ве­ни­ка на “Ли­текс” Гри­ша Ган­чев, пре­зи­ден­та на “Ло­ко­мо­тив” (Со­фия) Ни­ко­лай Ги­гов и “фут­бол­ния вълк-еди­нак” Нас­ко Си­ра­ков. Не е тай­на, че Ган­чев е в доб­ри от­но­ше­ния с тре­ньо­ра от вре­ме­то, ко­га­то Пе­нев во­де­ше “Ли­текс”. Но при след­ващ про­вал и той ще е в пра­во­то си да по­пи­та за­що в по­лез­ре­ни­е­то на се­лек­ци­о­не­ра не по­па­дат та­лан­т­ли­ви и ве­че до­ка­за­ли се на ни­во “А” гру­па мом­че­та ка­то Ан­тон Не­дял­ков, Пла­мен Гъ­лъ­бов, Крис­ти­ан Ма­ли­нов, а ут­вър­де­ни­те Илия Ми­ла­нов и Стра­хил По­пов поч­ти не по­ми­рис­ват те­рен в на­ци­о­на­ла. Ле­ген­да­та на “Лев­с­ки” пък из­ра­зи под­к­ре­па за Пе­нев, но от­бе­ля­за, че пред­с­та­вя­не­то на от­бо­ра не е по­ло­жи­тел­но, тъй ка­то всич­ки са очак­ва­ли по-го­лям точ­ков ак­тив от до­се­гаш­ни­те дву­бои. Ду­ми­те на Си­ра­ков – че не е нор­мал­но се­га да се тър­си нов тре­ньор, на­веж­дат на ми­съл­та, че и той мо­же да сне­ме до­ве­ри­е­то си от се­лек­ци­о­не­ра при още един не­га­ти­вен ре­зул­тат.

Та­ка че бъ­де­ще­то на Лю­бос­лав Пе­нев в на­ци­о­нал­ния из­ця­ло за­ви­си от след­ва­щия ни до­ма­кин­с­ки дву­бой сре­щу Мал­та. Тре­ньо­рът

спе­че­ли важ­на по­бе­да над на­чал­ни­ци­те си

ка­то не до­пус­на да му бъ­де наз­на­чен над­зор­ник, ни­то поз­во­ли да бъ­де сме­нен по­мощ­ни­кът му Ра­ди Здрав­ков. Труд­но­то оба­че те­пър­ва пред­с­тои. На Пе­нев ще му се на­ло­жи да прес­лед­ва прог­ра­ма­та мак­си­мум, ко­я­то е тре­то мяс­то в гру­па­та, а в съ­що­то вре­ме е край­но не­об­хо­ди­мо да влее све­жа кръв в от­бо­ра, ка­то на­ло­жи по­не два­ма-три­ма мла­до­ци в ти­ту­ляр­ния със­тав. Пе­нев е прин­ци­пен, съ­вес­тен и ав­то­ри­те­тен тре­ньор, с дру­ги ду­ми – про­фе­си­о­на­лист до мо­зъ­ка на кос­ти­те си, но ко­га­то ста­ва ду­ма за под­м­ла­дя­ва­не­то на от­бо­ра, про­я­вя­ва не­о­бяс­ни­мо твър­дог­ла­вие, ко­е­то нак­рая мо­же да му изиг­рае ло­ша ше­га. Нас­тав­ни­кът до­ня­къ­де е от­чел греш­ки­те си в се­лек­ци­я­та, след ка­то по­ви­ка Не­де­лев и Чо­чев за ма­ча с Мал­та, но за­що му е 33-го­диш­ни­ят Гър­го­ров, кой­то от­ка­за пос­лед­на­та по­вик­ва­тел­на уж за­ра­ди кон­ту­зия, а дни по-къс­но иг­ра за ки­тайс­кия “Шъд­зя­джу­ан”? Мно­го лю­бо­пит­но ще е да ви­дим ка­къв из­бор ще нап­ра­ви той от иг­ра­чи­те в “А” гру­па – да­ли ще за­ло­жи на поз­на­ти­те, или ще тър­си из­не­на­ди. Пе­нев дос­та ще тряб­ва да по­ра­бо­ти и вър­ху так­ти­ка­та, за­що­то яс­но се ви­дя, че в иг­ра­та на от­бо­ра лип­с­ват гра­див­ни идеи в ата­ку­ващ план. Топ­ка­та се по­да­ва де­сет­ки пъ­ти око­ло на­ка­за­тел­но­то по­ле на съ­пер­ни­ка, до­ка­то я за­гу­бим, или се ри­та без­цел­но към са­мот­ния цен­т­ра­лен на­па­да­тел. Еди­на­де­се­тор­ка­та ни оче­вид­но не мо­же да се пре­нас­т­рой­ва спря­мо пос­т­рой­ка­та на про­тив­ни­ка си и за дъл­ги пе­ри­о­ди ос­та­вя “ого­ле­ни” зо­ни от те­ре­на, от ко­и­то ид­ват опас­нос­ти­те и го­ло­ве­те в на­ша­та вра­та. Но най-важ­на­та цел за се­лек­ци­о­не­ра на то­зи етап е да вър­не хъ­са и бор­бе­ност­та, с ко­и­то на­ци­о­на­ли­те ни иг­ра­ха в пре­диш­ни­те ква­ли­фи­ка­ции и та­ка си въз­вър­на­ха до­ве­ри­е­то на пуб­ли­ка­та.

На опаш­ка­та са фут­бо­лис­ти­те. Ло­тар Ма­те­ус мно­го точ­но от­бе­ля­за, че пре­ди 20 го­ди­ни, ко­га­то Бъл­га­рия би­е­ше Гер­ма­ния, иг­ра­чи­те ни бя­ха ут­вър­де­ни име­на в Ев­ро­па и иг­ра­е­ха в ре­но­ми­ра­ни клу­бо­ве ка­то “Бар­се­ло­на”, “Ва­лен­сия”, “Щут­гарт”, “Хам­бур­гер” и “Спор­тинг” (Ли­са­бон). А се­гаш­ни­те са си дейс­т­ви­тел­но ано­ним­ни­ци. Но ко­га­то във фут­бо­ла лип­с­ва кла­са, ком­пен­си­раш с бор­бе­ност, фи­зи­ка, дви­же­ние и пре­са на про­тив­ни­ка по це­лия те­рен. На­ши­те на­ци­о­на­ли до­ри и то­ва не се опит­ват да пра­вят. Ли­де­ри­те на от­бо­ра са то­тал­на “чер­на дуп­ка”. Ка­пи­та­нът Иве­лин По­пов, кой­то тряб­ва да по­ве­де съ­от­бор­ни­ци­те си, е си­лен са­мо в ин­тер­вю­та­та, а на те­ре­на “се крие”,

не по­е­ма от­го­вор­ност
да да­де
из­веж­дащ пас

или да стре­ля към вра­та­та, лип­с­ват про­би­ви­те му, по­да­ва са­мо на­зад, и то на къ­со раз­с­то­я­ние. “Оня с лен­та­та два ма­ча не го ви­дях да се за­ти­ча. В клу­ба си знае, че ще си взе­ме ми­ли­о­ни­те, а тук не се на­пъ­ва, ако мо­же по-ле­ко да ми­не”, ка­за за По­пов тре­ньор­с­ка­та ле­ген­да Ас­па­рух Ни­ко­ди­мов. На по­доб­но де­ре­дже е и Ста­нис­лав Ма­но­лев, кой­то “изяж­да­ше те­ре­на” и сам ре­ши ня­кол­ко ма­ча на на­ци­о­на­ли­те, до­ка­то тър­ка­ше пей­ка­та в “ПСВ Айн­д­хо­вен”, но от­как­то пре­ми­на в “Ди­на­мо” (Мос­к­ва), е не­уз­на­ва­е­мо слаб. Ге­ор­ги Ми­ла­нов иг­рае на ни­во в ЦСКА (Мос­к­ва), но у нас съ­що се гу­би. Ако въп­рос­ни­те иг­ра­чи стра­дат от ня­ка­къв “рус­ки син­д­ром” или са пре­си­те­ни от фут­бол, да се от­каз­ват, има кой да ги за­мес­ти. Да­леч от най-доб­ра­та си фор­ма са и Ни­ко­лай Ми­хай­лов, Ни­ко­лай Бо­ду­ров и Алек­сан­дър То­нев, ко­и­то с ни­що не до­ка­за­ха, че зас­лу­жа­ват ти­ту­ляр­на­та фла­нел­ка. Та­ка че ро­та­ци­и­те в със­та­ва са на­ло­жи­тел­ни и те тряб­ва да бъ­дат нап­ра­ве­ни още в след­ва­щия дву­бой сре­щу Мал­та. Вре­ме­то за из­ви­не­ния и оп­рав­да­ния из­те­че.