Дотам я докарахме, че дори и да искаме, няма как да избягаме от старата максима, че всеки народ си заслужава управниците. И все по-често се надига съмнение дали пък всички не сме прихванали някаква особена форма на заразен идиотизъм, та вече 25 години допускаме да ни управляват хора, които ни шамаросват с отчайващата си неграмотност и с пълната несъстоятелност на претенциите си да са част от някакъв национален "елит". И на всичко отгоре продължаваме да им плащаме за това, че ни показват колко сме тъпи.
Защо са ни налегнали такива нелицеприятни помисли точно сега, вместо да подрипваме в безмозъчен оптимизъм покрай новозаклелите се депутати? Ами защото четем какво предлагат. И не ни е леко, вервайте!
Ето ви пример: ако не знаете, да ви кажем, че у нас от особена закрила на държавата се нуждаят стоките от месо. Затова народните представители от "Атака" предлагат в специален законопроект те да бъдат освободени от ДДС, ще рече – да бъдат облагани с нулева ставка.
И още преди да сте започнали да си задавате въпроси защо вегетарианците трябва да плащат с 20% повече за храните си, бързаме да уточним: с нулева ставка според същия законопроект трябва да се облагат и "месните" учебници, помагала и пособия, че и "месните" лекарства.
Какви ще са тези учебници с мръвка не знаем. Но вероятно ги има, след като цяла депутатска група се е впуснала да ги брани с такъв плам.
Шегата настрана, но наистина е недопустимо гражданите да плащат по една камара пари на депутатите за заплата, че и още няколко хилядарки отгоре, в пликче и без данъци, предназначени за сътрудници, които поне малко да поназнайват правописа и граматиката. А насреща да получават закони за "месни" учебници без ДДС.
И ако само мръвката беше проблемът, с мед да ги намажеш избраниците от "Атака". Но не би.
Депутатите на Волен буквално бомбандираха парламентарното деловодство с цял наръч законопроекти още в първия си работен ден, преди още да е отзвучало ехото от клетвата им. Само на 27 октомври, деня, в който се конституираше новият парламент, вече бяха качени в интернет 24 от техните предложения, обхванали кажи-речи цялото многообразие на живота: от "бомбастичните" им щения за 500 лв. минимална пенсия, като се мине през специален закон за утилизацията на старите бомби и тотална забрана на частните съдебни изпълнители, та се стигне до хомосексуалистите.
Неудържимият депутатски устрем да твори законови недоносчета явно не знае граници и в това поприще хората на Волен Сидеров далеч не са самотни ездачи. Достатъчно е да припомним, че Кодексът за социално осигуряване, един от най-важните закони в държавата, за има-няма 15 години, откакто е в действие, вече е поправян 99 пъти от всички правителства и парламенти от 2000 г. насам. Така че в това замеряне с негодни закони невинни няма. На подобно безумие обаче все пак някога трябва да се сложи край. Защото така законодателство не се прави – никъде по света. Дори и в най-забутаните държавици все пак има някаква приемлива граница, над която и най-дивашкият популизъм не може да прескочи. Къде ще бъде тази граница, поне там, където властта се взима чрез избори, зависи от едно-единствено нещо: доколко избирателят е образован и интелигентен. А у нас летвата е ниско, много ниско, заровена е някъде дълбоко в калта под краката ни заедно с мита за добре образования и природно умен българин. Не, той не е нито образован, нито умен – иначе не би търпял да го управляват така.
И в това ни е всъщност проблемът. Но на кого му пука?
